// Вие четете...

Водните маси

Индийски океан и морета.

„Повече грамотни – по-малко глупци.“

Индийски океан и морета.

Индийски океан (Еритрейското море) е част от Световния океан, разположена между Африка, Азия, Австралия и Антарктида. Третият по размер океан с площ 76 200 000 км2 (20 % от площта на Световния океан). Без прилежащите морета площта на Индийския океан е 73 443 000 км2. Границата му с Атлантически океан преминава по 20º меридиан, а с Тихи – по 147º меридиан източна дължина. Обемът на водната маса е 285 млн. км3 при средна дълбочина 3 963 м.
Най-големите заливи, които всъщност са морета са Персийски, Аденски, Бенгалски, Голям Австралийски и Карпентария. Големите острови имат континентален произход (Мадагаскар, Тасмания, Шри Ланка), а малките са подводни върхове на вулкани или атоли и коралови рифове (Кергелен, Крозе, Сен Пол, Лакадивски, Малдивски, Коморски, Андамански о-ви и др.). Изключение правят само Сейшелските острови, които имат континентален тип земна кора и представляват микро континент в пределите на океана.

Индийски океан.

Границата шелф – континентален склон в Индийския океан варира в широки диапазони от 55 до 460 м. Континенталното подножие има наклони от 1:40 на границата с континенталния склон до 1:1 000 при абисалните равнини. Релефът му се характеризира с единични подводни планини и каньони, а в района на устията на реките Инд и Ганг са разположени обширни наносни конуси.
Най-изразеният елемент на дънния релеф е Централно индийският хребет, който има форма на обърната буква Y и е част от глобалния средно океански хребет. Хребетът се издига на височина 1–2 км над дъното като в осевата му част е разположена рифтова долина с широчина 30–50 км.
Най-големите подводни котловини, разположени на дълбочина 4–6 км са Арабска, Сомалийска, Централно индийска, Маскаренска, Мозамбикска, Андаманска и др. Дълбоководните жлебове в Индийски океан са Амирантски (9 074 м), Явански (7 209 м), Дайамантина (7102 м), Вима (6 492 м), Източно индийски (6 335 м).
Климатът на океана е предимно екваториален, тропичен и субтропичен. На север на 10º от екватора климатът е мусонен с полугодишна смяна на мусонните ветрове. Южно от екватора с голямо постоянство действат южните пасати, а още по на юг между 45º и 55º южна ширина от юни до септември духат много силни западни ветрове, които са били използвани в миналото от ветроходните кораби.
По-големи течения в океана са Мадагаскарско, Мозамбикско, Западно австралийско, Южно Пасатно, Сомалийско, Мусонно и др.
Най-голямата височина на приливите е 12 м, а на ветрово вълнение – 20 м. Солеността на повърхностните води е средно 35‰, като варира от 40‰ в Червено море и Персийския залив (поради интензивното изпарение) до 33‰ в Бенгалския залив (поради изобилните валежи и големия речен отток).
Към Индийския океан принадлежат 11 морета.
1. Андаманско море. Периферно море, разположено между Индокитайския п-ов и островите Андамански, Никобарски и Суматра. Чрез протоци се свързва с Бенгалския залив и Южно китайско море. Площта му е 602 000 км2, а обемът на водата – 660 000 км3. Максималната дълбочина е 4 198 м, а средната – 1 096 м. Климатът е мусонен с валежи до 3 000 мм/год. Средно годишната температура на водата е 27ºС, а солеността – 32,2‰. Максималната височина на приливите е 7,2 м.
2. Арабско море. Периферно море, разположено между полуостровите Арабски и Индостански. Площта му е 3 683 000 км2, а обемът на водата – 10 000 000 км3. Най-големите о-ви са Сокотра, Масира, Лакадивски. На морското дъно са открити много нефтени и газови находища. Климатът е тропичен като при смяна на мусоните се разразяват силни тайфуни. Максималната дълбочина на морето е 5 203 м, а средната – 2 734 м. Приливите достигат височина до 5 м, а солеността – 35,8–36,5‰.
3. Арафурско море. Периферно море, разположено между Австралия и о. Нова Гвинея. На запад се свързва с Тиморско море, а на изток с Коралово посредством Торесовия проток. Площта му е 1 037 000 км2, а обемът на водата – 204 000 км3. Максималната дълбочина е 3 680 м, но морето е разположено предимно върху шелфа. Приливите имат височина от 2,5 до 7,6 м, а средната соленост е 34,5‰.
4. Море Дейвис. Периферно море, слабо врязано в Антарктида между 82º и 95º източна дължина. Площта му е 200 000 км2, а максималната дълбочина е 2 298 м. Най-големият остров е Дригалски. Целогодишно морето е покрито с ледени полета и айсберги. Наречено е на името на английския мореплавател Джон Дейвис.
5. Море Дюрвил. Крайбрежно море, слабо врязано в Антарктида между 125° и 135° източна дължина. Площта му е 200 000 км2, а максималната дълбочина – 3 610 м. Температурата на водата е от 0° до – 1°С и през по-голямата част от годината морето е покрито с ледени полета и айсберги. Приливите имат височина до 1.45 м, а солеността е 33,5‰. Морето е наречено на името на френския мореплавател Жул Дюмон-д’Юрвил, който го открил.
6. Море Космонавти. Крайбрежно море на Антарктида, разположено между полуостровите Рисер-Ларсен и Вернадски. Площта му е 698 600 км2, а максималната дълбочина 4 798 м. През цялата година морето е покрито с лед. Морето е наименовано от руска антарктическа експедиция през 1962 г. в чест на първите покорители на Космоса.
7. Море Моусън. Периферно море край бреговете на Антарктида, разположено между н. Визе (95° 42’ и.д.) и н. Поинсет (113° 20’ и.д.). Площта му е 333 300 км2, а максималната дълбочина – 2 706 м. Почти целогодишно морето е покрито с лед. Наречено е на името на австралийския полярен изследовател Дъглас Моусън.
8. Море Рисер-Ларсен. Крайбрежно море на Антарктида, разположено между море Лазарев и море Космонавти от 14° до 34° източна дължина. Площта му е 1 138 300 км2, а максималната дълбочина – 4 720 м. Височината на приливите е до 1,8 м, а солеността – 33,5 ‰. С изключение на месеците януари и февруари през цялата година е покрито с лед. Морето носи името на норвежкия полярен изследовател Ялмар Рисер-Ларсен.
9. Море Съдружество. Периферно море край бреговете на Антарктида. Площта му е 258 000 км2, а максималната дълбочина повече от 3 000 м. Почти целогодишно морето е покрито с лед. Спрямо брега на Антарктида се намира между море Дейвис и море Космонавти. На брега му се намират австралийските научни станции Моусън и Дейвис. Името му е дадено през 1962 г. от участници в съветска антарктическа експедиция за да ознаменува съвместните изследователски работи на експедиции от различни държави в Антарктика.
10. Тиморско море. Периферно море, разположено между Австралия и Индонезия. На изток се свързва с Арафурско море. Площта му е 615 000 км2, а обемът на водата – 250 000 км2. Максималната дълбочина на морето е 3 310 м, но повече от половината от площта му е заета от шелфа Сахул с дълбочина под 140 м. Височината на приливите в заливите достига 11,4 м. Температурата на повърхностните води е от 25° до 28,7°С, а солеността – 34,5‰.

11. Червено море.

Междуконтинентално море, разположено между Африка и Азия. На север чрез Суецкия канал се свързва със Средиземно море, а на юг чрез Бабелмандебския проток – с Аденския залив. Площта му е 448 000 км2, а обемът на водата – 268 000 км3. Максималната му дълбочина е 3 039 м, а средната – 600 м. Островите са многобройни (архипелази Дахлак, Фарасан и др.).
Червено море е образувано в рифтова зона, създала се при отделянето на Арабския п-ов от Африка. От позициите на новата глобална тектоника то представлява микро океан, който ще продължи да се развива и по Източно африканския рифт. На дълбочина около 2 200 м в морето са установени бликащи потоци от разсоли със соленост 270‰ и температура 44–56°С, съдържащи желязо, цинк, мед, манган и др. метали.
Червено море има най-топлите и най-солените повърхностни води в Световния океан. Температурата на водата през м. февруари е 18–27°С, а през м. август 27–32°С като през някои години достига 35°С. Солеността варира между 38‰ и 42,8‰. Прозрачността на водата е висока – около 50 м.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар