// Вие четете...

Чувства и власт

Импулсивност, подвижност и раздразнимост на тълпите.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA„Повечето хора са добри от страх, не от добродетел.“

Импулсивност, подвижност и раздразнимост на тълпите.

Тълпата се води изключително от несъзнаваното. Действията и поведението на индивида от тълпата могат да изглеждат изрядни като изпълнение, но той постъпва според прищевките на възбудата, а тя е в резултат на външни източници и тъй като нейното поведение е отражение на безкрайните им разновидности, то и неговото поведение ще е същото.
Всъщност тълпата е роб на получените импулси, а от тук следва, че отделният човек също ще бъде подложен на действието на същите дразнители. За разлика от тълпата индивида притежава разум, който му подсказва за лошите последствия от отстъпването пред тях и това е причината той да не им се поддава. Физиологически погледнато, това явление може да се определи с извода, че отделната личност притежава умението да контролира рефлексите си, докато тълпата е лишена от него.
Разнообразните импулси, на които тълпите се подчиняват, ще бъдат, в зависимост от дразнителите, великодушни или жестоки, героични или малодушни, но във всички случаи ще са толкова властни, че самият интерес от съхранение ще отстъпва пред тях.
Поради многообразието на дразнителите, способни да насаждат внушения на тълпите, и след като те винаги им се подчиняват, тълпите са крайно подвижни. Виждаме ги да минават за миг от най-кръвожадна жестокост до съвършено великодушие или героизъм. Тълпата лесно става палач, но не по-малко лесно – мъченик. Никак не е далече времето, за да се види на какво са способни тълпите. Интересното е, че по време на вълнения те не се пазарят за живота си и са готови да го пожертват в името на успеха на нечия кауза.
Следователно нищо при тълпите не би могло да бъде предварително обмислено. Под влияние на моментни възбуди те могат да преминат цялата гама от най-противоречиви чувства. Те са като листата, които вятърът вдига, разпилява във всички посоки, после ги оставя да паднат.
Тази подвижност на тълпите ги прави много трудно управляеми, особено когато част от официалната власт се е оказала в ръцете им. Ако изискванията на ежедневния живот не създаваше нещо като невидим регулатор, демокрациите нямаше изобщо да просъществуват. За поведението на тълпите е характерно, че техните искания са краткотрайни и променливи. Те са неспособни, както на трайно желание, така и на размисъл.
Тълпата е не само импулсивна и подвижна. За тълпата няма преграда между желанието й и осъществяването му и тази увереност се подсилва от числото хора, придаващо й усещане за неудържима мощ. За индивида в тълпата понятието „невъзможност“ изчезва. Отделният човек добре схваща, че не би могъл сам да опожари или разруши някаква държавна или частна сграда, следователно такова желание въобще няма да му дойде наум. Влезе ли в тълпата обаче, той осъзнава силата, дължаща се на множеството и веднага ще отстъпи пред първия подтик към демонстрация на сила, закани за неподчинение и бунт. Ако човешкият организъм позволяваше яростта да е постоянна, би могло да се каже, че нормалното състояние на разсърдената тълпа е яростта.
Във възбудимостта на тълпите, в тяхната импулсивност и подвижност, както и във всички народни чувства, неизменно участват главните белези на „племето”. Те образуват постоянната почва, върху която покълват нашите чувства. Безспорно тълпите са възбудими и импулсивни, но в много различаващи се помежду си степени.
Навсякъде тълпите са „женски” и който разчита на тях, може да се изкачи много бързо и твърде високо, само че ще е в постоянно съседство с опасността да падне или да бъде бутнат от там.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар