// Вие четете...

Календарът на българите

Именник на българските князе.

„Справедливото слово е приятно да се слуша.“

Именник на българските князе.

Авитохолъ житъ лет. ~т. род ему Дуло. а лет ему диломъ твирем. Ирник. житъ лет. ~(ри). род ему Дуло. а лет ему дилом твeримь. Гостунъ наместникь сьi два лета. род ему. Ерми. а лет ему дохсъ. Втиремь. Курт: 60 лет дръжа. род ему Дуло. а лет ему шегоръ вечемь. Безмеръ ~г. лет. а род ему Дуло. а лет ему шегоръ вемь. Сii ~е княз. дръжаше княженiе обону страну Дуная. летъ. ~ф. ~(еi). остриженами главами. И потом прiиде на страну Дунаа. Исперих княз тожде и доселе. Есперих княз. 61 лет. род Дуло. а лет ему верени алем. Тервен. -к~а. лето. род ему Дуло. а лет ему текучитем. Твирем. ~(ки). лет. род ему Дуло. а род ему дваншехтем. Севаръ. ~(еl). лет. род ему Дуло. а лет ему тохалтом. Кормисошь. ~(зi). лет. род ему Вокиль. а лет ему шегоръ твиремь. Сiи же княз измени род Дулов. рекше Вихтунь. Винех. ~з. лет. а род ему Оукиль. а летъ ему имаше Горалемь. Телець. ~г. лета. род Оугаинь. а лет ему соморъ. Алтемь. И сiй иного рад. Оуморъ. ~м. днiи. род ему Оукиль а ему дилом тоутом.

Новобългарски превод:

Aвитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година [на поемане на властта] дилом твирем;
Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината мудиломтвирем;
Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докствирем;
Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегорвечем;
Безмер 3 години, а родът му Дуло, а годината му шегорвечем;
Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.
Есперерих княз 61 години [управлява]. Родът му Дуло, а годината му верениалем;
Тервел 21 години. Родът му Дуло, а годината му текучитем;
твирем [название на месец; неясна дума] 28 години. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем;
Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тохалтом;
Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегортвирем. Този княз смени рода Дуло, наречен Вихтун.
Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му шегоралем;
Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му соморалтем; И този е вместо друг.
Умор 40 дни. Родът му Укил, а годината му диломтутом.

В действителност, текста на Именника няма заглавни букви, с изключение на началните букви в имената на Авитохол, Аспарух и Тервел, които са представени в червен цвят. С това се подчертава историческото значение на тези владетели за българската история. Ако това отношение към Аспарух и Тервел е разбираемо за днешния читател, съвсем неясно е то за Авитохол.
Още много въпроси остават нерешени, един от тях, може би най-важният, е проблемът с наследяването на властта след Тервел и неговото отражение в Именника.
Самия „Именник на българските князе“ е известен в три преписа:
Московско-Синодален (от XVI в.), Погодинов (от XVI в.) и Уваров (XV в.).
Първите два са открити и издадени от руския славист А. Попов в неговата сбирка “Обзор хронографов русской редакции” през 1866г. Уваровият препис е известен още от 1894г., но е издаден едва през 1946 от М. Тихомиров. Заглавието си “Именник” паметникът получава от хърватския историк Франьо Рачки в 1870 г.
Трите преписа не съдържат съществени различия – затова се счита, че имат общ източник. Има спорове по въпроса кога и на какъв език е бил написан оригиналът, като версиите са:
1. За време на написването – създаден на няколко части:
– От началото до обобщението включително;
– От записа за царуването на Аспарух нататък всеки запис за владетел е бил съставян поотделно след приключването на съответното царуване;
– Нацяло в края на VIII – началото на IX век или през Х век. Тази хипотеза е по-логичната, предвид единната редакция на паметника.
2. За език на написване:
– на гръцки език с древно български интерполации (календарните изрази);
– на старобългарски език.
Съществуват съмнения, че “Именникът” е руски фалшификат, предназначен да “приобщи” казанските и астрахански българи към завоювалата земите им Русия – чрез убеждаването им, че бидейки родствени на дунавските българи, които са християни и говорят славянски език, и самите те са близки на русите.
Подобни твърдения, обаче са несъстоятелни най-малкото защото:
– Русия завладява Казанското ханство през 1558г. И трите днес известни преписа на “Именника” обаче са от по-ранно време;
– по-голямата част от данните на “Именника” намират потвърждение в гръцките (Теофан и Никифор) и латинските (Зигеберт и Алберих) извори, които през XVI век не са известни в Русия. Ако “Именникът” бе фалшификат, той не би могъл да съдържа подобни данни;
– наличието на т.нар. календарни изрази в текста на паметника не отговаря на заявената от привържениците на хипотезата за фалшификация, причина за фалшифицирането на документа. Те са останали напълно неразбираеми до началото на ХХ век, което не би било възможно, ако текстът е нарочно съставен, за да упражни политико – културно въздействие.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар