// Вие четете...

Календарът на българите

Имената на годините в цикъла в българския календар.

„Ако истината прилича на лъжа, по-добре не говори.“

Имена на годините в цикъла.

Имена на годините в цикъла и древно българските им имена:
1. Мишка – според всички специалисти през последното столетие българското име е сомор;
2. Вол – според всички специалисти през последното столетие българското име е шегор;
3. Тигър – според повечето специалисти през последното столетие българското име на тази година остава неизвестно. Според Златарски то е вер (от записа верениалем за Аспарух), което означава “вълк”, а не тигър;
4. Заек – според всички специалисти през последното столетие българското име е дван(ш);
5. Дракон – според Микола и Златарски българското име не е засвидетелствано в “Именника”. Според Омелиан Притсак, към когото се присъединяват Йордан Вълчев, Моско Москов и Петър Добрев българското име е верени или кала;
6. Змия – според всички специалисти през последното столетие българското име е дилом;
7. Кон – според по-стари специалисти българското име е възможно да е морин. Според Омелиан Притсак то е именшегор (което приема и М. Москов, а отчасти – и П. Добрев), докато според Йордан Вълчев то е теку / таг (П. Добрев приема и това схващане);
8. Овца – според повечето специалисти през последното столетие българското име е теку;
9. Маймуна – според всички специалисти през последното столетие българското име не е засвидетелствано в домашните източници;
10. Петел (кокошка) – според повечето специалисти през последното столетие българското име е тох;
11. Куче – според повечето специалисти през последното столетие българското име е етх. То се споменава не в “Именника”, а в приписката на Тудор Доксов към “Слова на Св. Атанасий Александрийски срещу арианите”. Срещу това тълкуване на записа в приписката енергично възразява Андре Вайян (1930);
12. Глиган (свиня) – според всички специалисти през последното столетие българското име е дохс (докс).
Имена на месеците в годината.
Днес всички, които проучват българския календар, приемат, че годината има 12 месеца (за разлика от Бъри, който напр. говори за 10).

Според М. Москов

Според П.Добрев

1.

първи: ?

първи: алем

2.

втори: ?

втори: тутом

3.

трети: вечем

трети: читем

4.

четвърти: тутом

четвърти: твирем

5.

пети: бехти (от рисписката на Тудор Доксов)

пети: вечем

6.

шести: алтом

шести: ?

7.

седми: читем

седми: шехтем

8.

осми: шехтем

осми: ?

9.

девети: твирем

девети: ?

10.

десети: ?

десети: елем

11.

единадесети: ?

единадесети: ениалем

12.

дванадесети: ?

дванадесети (в смисъл „последен“): алтем

13.

високосен месец: алем

Петър Добрев, правилно посочва, че окончанията „ом“ и „ем“ на числителните имена се срещат единствено в иранските езици и то предимно в източно иранските езици. За тюркските езици са характерни окончанията „инчи“ които липсват в Именника. Интересното тук е, че Моско Москов в изследването си за Именника не намира аргументи да опровергае тази теза на П. Добрев и си оставя отворена вратичка като казва че иранските влияния върху древните българи тепърва трябва да се анализират.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар