„Ако истината прилича на лъжа, по-добре не говори.“
Имена на годините в цикъла.
Имена на годините в цикъла и древно българските им имена:
1. Мишка – според всички специалисти през последното столетие българското име е сомор;
2. Вол – според всички специалисти през последното столетие българското име е шегор;
3. Тигър – според повечето специалисти през последното столетие българското име на тази година остава неизвестно. Според Златарски то е вер (от записа верениалем за Аспарух), което означава “вълк”, а не тигър;
4. Заек – според всички специалисти през последното столетие българското име е дван(ш);
5. Дракон – според Микола и Златарски българското име не е засвидетелствано в “Именника”. Според Омелиан Притсак, към когото се присъединяват Йордан Вълчев, Моско Москов и Петър Добрев българското име е верени или кала;
6. Змия – според всички специалисти през последното столетие българското име е дилом;
7. Кон – според по-стари специалисти българското име е възможно да е морин. Според Омелиан Притсак то е именшегор (което приема и М. Москов, а отчасти – и П. Добрев), докато според Йордан Вълчев то е теку / таг (П. Добрев приема и това схващане);
8. Овца – според повечето специалисти през последното столетие българското име е теку;
9. Маймуна – според всички специалисти през последното столетие българското име не е засвидетелствано в домашните източници;
10. Петел (кокошка) – според повечето специалисти през последното столетие българското име е тох;
11. Куче – според повечето специалисти през последното столетие българското име е етх. То се споменава не в “Именника”, а в приписката на Тудор Доксов към “Слова на Св. Атанасий Александрийски срещу арианите”. Срещу това тълкуване на записа в приписката енергично възразява Андре Вайян (1930);
12. Глиган (свиня) – според всички специалисти през последното столетие българското име е дохс (докс).
Имена на месеците в годината.
Днес всички, които проучват българския календар, приемат, че годината има 12 месеца (за разлика от Бъри, който напр. говори за 10).
№ |
Според М. Москов |
Според П.Добрев |
1. |
първи: ? |
първи: алем |
2. |
втори: ? |
втори: тутом |
3. |
трети: вечем |
трети: читем |
4. |
четвърти: тутом |
четвърти: твирем |
5. |
пети: бехти (от рисписката на Тудор Доксов) |
пети: вечем |
6. |
шести: алтом |
шести: ? |
7. |
седми: читем |
седми: шехтем |
8. |
осми: шехтем |
осми: ? |
9. |
девети: твирем |
девети: ? |
10. |
десети: ? |
десети: елем |
11. |
единадесети: ? |
единадесети: ениалем |
12. |
дванадесети: ? |
дванадесети (в смисъл „последен“): алтем |
13. |
високосен месец: алем |
Петър Добрев, правилно посочва, че окончанията „ом“ и „ем“ на числителните имена се срещат единствено в иранските езици и то предимно в източно иранските езици. За тюркските езици са характерни окончанията „инчи“ които липсват в Именника. Интересното тук е, че Моско Москов в изследването си за Именника не намира аргументи да опровергае тази теза на П. Добрев и си оставя отворена вратичка като казва че иранските влияния върху древните българи тепърва трябва да се анализират.
Коментари
Все още няма коментари