// Вие четете...

Нестандартни размишления

Има ли ползи от стремежа към одобрение?

„Добрата слава пълзи като костенурка, а лошата като вятър лети.“

Има ли ползи от стремежа към одобрение?

При разглеждане на причините за само погубващото поведение се разкриват и някои пътища за премахването на потребностите, свързани със стремежа към одобрение. Какви могат да бъдат по-честите причини за подобни поведенчески прояви, както и ползите от стремежа към одобрение, като потребност:
Отговорността за чувствата ви се стоварват върху другите. Ако се чувствате отвратително, обиден, потиснат и т. н., защото някой друг не ви одобрява, следва, че не вие, а този някой е отговорен за начина по който се чувствате.
Ако другите са отговорни за това, как се чувствате, понеже не ви одобряват, то всяка промяна у вас е невъзможна, тъй като те са виновни, че вие се чувствате така, както се чувствате. Те са отговорни и за това, че ви пречат да бъдете различен. Следователно стремежът към одобрение ви помага да избегнете необходимостта да се промените.
Дотогава, докато те са отговорни и вие не можете да се промените, не е необходимо да поемате никакви рискове. Следователно, като поддържате стремежа към одобрение като начин на живот, ще можете спокойно да избягвате всякакви дейности в живота си, свързани с поемането на риск.
Подкрепяте отрицателен модел и следователно насърчавате самосъжалението и бездействието. Ако сте свободен от потребността да получавате одобрение, вие ще сте свободен и от самосъжалението, когато не получите одобрение.
Подкрепяте идеята, че другите трябва да се грижат за вас и по този начин се връщате към детето у вас, което трябва да бъде глезено, закриляно и манипулирано.
Като обвинявате другите за чувствата си, си осигурявате изкупителна жертва за всичко, което не харесвате в живота си, тоест вие сте си намерили оправдание на собствената си съвест.
Самозалъгвате се, че сте харесван от другите, които сте издигнали по-високо от себе си и по този начин изпитвате външно спокойствие, макар вътрешно да негодувате. Дотогава, докато другите са по-важни, външният изглед ще продължава да има по-голямо значение.
Утешавате се с факта, че другите ви забелязват и се хвалите с това пред други, които също се стремят към одобрение.
Придържате се към културата, която приветства това поведение и печелите благоразположението на мнозинството.
Тези невротични по характера си ползи са поразително сходни с наградата за само омразата. Всъщност въпросът за избягване на отговорността, промяната и риска е в основата на цялото само разрушаващо мислене и поведение. Следването на такъв модел на поведение е просто по-лесния, по-познатия и по-безопасния избор. Очевидно стремежът към одобрение като потребност не прави изключение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар