// Вие четете...

Живот в равновесие

Имат ли връзка начинът на хранене и генетиката?

„Навикът става природа.“

Има ли връзка генетиката с Равновесие?

Ако следвате неотстъпно начина на хранене в Равновесие, скоро ще усетите смайващи промени в самочувствието си – физическо, умствено, даже емоционално. Защо са толкова всеобхватни и същевременно, толкова основни тези промени? Защото от еволюционна гледна точка, тоест генетична, точно така е предвидено да се хранят хората.
За да разберете това твърдение, трябва да се разходим назад във времето на еволюцията. Започваме преди около 500 милиона години. По това време, разбира се, хомосапиенс не можел да се види още никъде, всъщност трябвало да минат още 495 милиона години (плюс – минус някой друг милион), преди да се появят първите прародители на хората.
Хората все още ги нямало, но затова пък айказаноидите вече съществували. Всъщност, айказаноидите са една от първите хормонални системи на живите организми, нужна им при взаимодействието с околната среда. Затова някои от айказаноидите, произвеждани от гъбичките, са същите като при съвременните хора. Ето защо всяка жива клетка в човешкото тяло е способна да произвежда айказаноиди, тъй като тази способност на отделната клетка се е запазила през последните 500 милиона години от еволюцията.
Така че първо се появили айказаноидите. Около 450 милиона години по-късно дошъл редът на двойките ендокринни хормони като инсулин и глюкагон, хормони които изискват наличието на жлеза, която да ги отделя и кръвообращение, посредством което да достигат целта си. Те имали нужда от съществуваща преди това биологична система за контрол и тъй като айказаноидите вече съществували, те поели тази задача. В този смисъл те са главният контролен орган, който управлява буквално всяка хормонална дейност. Точно така, както микропроцесорният чип контролира повечето персонални компютри.
Еволюцията очевидно останала доволна от тази хормонална система (инсулин, глюкагон и айказаноиди), като начин за контролиране на реакцията на организмите към храната. Дотолкова доволна, че запазила тази система в продължение на стотици милиони години и я е включила в изненадващо широк кръг от организми, в това число и в човека. Това впрочем обяснява и защо на човека може да се инжектира инсулин, който е всъщност протеин, от кучета или крави, без да се стигне до неприятни реакции.
Животът е невъзможен без храна. Той е невъзможен и без биологична система, която да контролира, как тялото използва тази храна. Ето къде влизат в употреба тези хормони.
Инсулиновата реакция се развива във връзка с факта, че по онова време осигуряването на храната е било несигурно и живите същества са били заплашвани непрекъснато от глад. Ако животните или хората са принудени да прекарат дълго без храна, както е ставало често, когато тя се осигурявала чрез лов или събиране на плодове, тогава способността за складиране на хранителни съставки е била жизнено необходима.
Между храненията например или по време на пости, нивото на инсулина се понижава, което означава съответно повишаване на глюкагона. Това, на свой ред, съобщава на черния дроб да отдели постепенно складираните въглехидрати, за да подхранва мозъка и да поддържа функциите му.
Освен, че регулират инсулина и глюкагона, айказаноидите са основният контрольор за използването на складираните мазнини. Когато запасите от гликоген в черния дроб се изчерпят, мозъкът започва да използва тях като гориво. Телесните мазнини са нашата осигуровка при глад. Човек може да преживее около четиридесет дена без храна, благодарение на запасите си от мазнини.
По времето, когато се появяват бозайниците, преди около четиридесет милиона години тези системи вече били твърдо установени. И слава Богу, тъй като при появата си човекът, с неговия ненаситен, голям, лаком за въглехидрати мозък, той имал нужда от една много сложна и ефективна система, с чиято помощ да му се осигурява горивото.
При появата на човека, всички тези контролни системи били заложени дълбоко в гените му. Сега генетичните промени стават съвсем бавно. Така например гените на хората и на шимпанзетата се различават с по-малко от 1%, макар да са изминали цели пет милиона години от времето, когато двата вида се отделят един от друг. В генетично отношение няма разлика между нас и нашите прадеди, обитавали Земята преди 100 000 години. Всъщност човешките гени не са претърпели никакви значителни промени през последните един милион години.
Така, както еволюцията е бавен процес, и хранителните нужди се променят много бавно. Това означава, че всеки вид развива някакво най-благоприятно за него Меню, което му осигурява нужната енергия и не реагира особено положително на промените в него.
Преди 100 000 години, през неопалеолита, по Земята се скитали стада животни, следвани отблизо от хомосапиенс. Човекът от онова време бил опитен ловец и докарал някои видове почти до изчезване. Там където уловът бил особено богат, хората престанали да събират плодове и богати на целулоза зеленчуци Следователно крехкото месо, плодовете и зеленчуци, те били предпочитаното меню, в хармония с генетичните заложби на човека.
Намерените останки доказват, че неопалеолитните хора, както мъжете, така и жените, имали костна структура на атлети от световна величина. На какъв тип спортисти ли? Определено не на бегачи на дълги разстояния, а по-скоро на десетобойци, съчетаващи сила и бързина.
Съвременните анализи на тогавашното хранене ни дават възможност да разберем защо нашите предци са били така добре развити физически. Първо, техните въглехидратни източници, плодове и богати на целулоза зеленчуци, били изключително богати на микроелементи (витамини и минерали). Всъщност, неотдавна учените стигнаха до извода, че неолитният човек е консумирал между два и пет пъти повече витамини и минерали от препоръчваната днес доза на нашия съвременник.
Далеч по-важен е фактът, че съотношението между въглехидрати и протеини в храната на неопалеолитния човек, с минимални разлики, е била същото, което отвежда в Равновесие. И така хората по онова време са се хранили така, че да поддържат равномерни нивата на инсулина, глюкагона и айказаноидите.
В такъв случай възниква въпросът, „След като неопалеолитният човек се е хранел толкова добре, защо тогава средната продължителност на живота му (около 18 години) е била толкова малка?“ Работата е там, че животът по онова време е бил изключително суров, една постоянна, ежедневна битка за насъщния. Понякога и самият човек се превръщал в нечия вечеря, това и безбройните други инциденти със смъртоносен изход естествено скъсявали живота. Прибавете и високия процент смъртоносни заразни заболявания, и положението се изяснява.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар