// Вие четете...

Съдба ли е морето

Имал ли е избор нашият човек?

На хоризонта никаква алтернатива, ситуацията станала още по зле, да го е страх човек да направи равносметка. Над екипажа надвиснала заплаха, очаквало се командния състав да бъде наказан, при това безмилостно. Но не си мислете, че това било заслуга на нашия човек, нищо подобно. Нарушенията на уставния ред били навсякъде, но в подразделението на нашия човек нямало такива. Дошъл септември, обявили, че командния състав ще бъде разформирован, така и станало. За зло или за добро синовете били издигнати, намерили им по високи длъжности, а за нашия човек останало понижение в длъжност с преместване. О ужас, безпартиен, на длъжност първа офицерска, отново в родното училище, съвсем отначало, взводен в курсантска рота. Но, нашият човек скоро разбрал, че живота не бил чак толкова лош. Започнал да се прибира у дома при жена си и вече при децата си. А то какво било преди, от тридесет дена в месеца двадесет и пет денонощия на кораба, плаване, дежурство, бойно дежурство, рейд, дозор, стража, щях да забравя да ви кажа, че стража се даваше всяка трета вечер, нямало мърдане, просто стоиш и за какво. Имало и нещо, което не било чак толкова добро, заплатата била по-малка, но другото било добре. Е вместо да му извадят очите, те му изписали вежди, заживял човекът нормален човешки живот, пък и службата потръгнала. Заваляли успехи, взводът постигнал отлични резултати и признанието не закъсняло.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар