// Вие четете...

Съдба ли е морето

Имала ли е реална бойна мощ БА?

„Бий врага с щик и граната, наложили се – и с малката лопата.“

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Кой подписа смъртната присъда на българската войска? Тук няма да си разказваме за славните победи или загуби на българската войска. Целта не е да се възхваляват бойния дух или да се заклеймяват слабите духом войни, а целта е да се покаже как през последните двадесет и пет години българската армия беше унищожавана, разграбвана и унижавана, да се покажат мотивите и причините за нейното унищожение и не на последно място се надяваме, че хората ще си дадат сметка за това което бе унищожено не само материално, но и духовно. Далеч сме от мисълта, че можем да покажем цялата разруха, която цари в българската армия, да извадим наяве всичките предателства извършени от българските политици, всички бизнес и геополитически кръгове, които имаха интерес към съсипването на българската армия.

Няма какво да се лъжем, след краха на комунизма се оказа, че пари в държавата липсват, че всичко е окрадено, разграбено, предприятия рухват всекидневно. На всички е ясно, че армия с такъв огромен ресурс и разхищение не може да съществува по начина, по който е съществувала досега. СИВ и СССР отдавна не съществуват и ресурсното осигуряване вече не е безплатно.

Тук обаче трябва да се отбележи фалшивият лозунг, под който нашите политици, в своето невежество да управляват финансите на държавата, решиха да започнат саморазправата с войската. Лозунгът бе – „България трябва да има армия, която може да си позволи!“

Всъщност от гледна точка на численост и въоръжение, армията ни с малко по-добри разчети, намаляване на разхищенията, кражбите и прочее можеше да съществува и до ден днешен.

Всъщност редукцията на личния състав започва на 27 януари 1989 г. Решението е на Държавния и Министерския съвет и се привежда в изпълнение без много шум. Тогава свиването на армията от гледна точка на личен състав се обяснява с приетата през май 1987 г. в Берлин отбранителна доктрина на Варшавския договор. Аргументите са свързани с приемането на принципа на разумната достатъчност и поставянето на ударението върху качествените параметри.

На 1 януари 1989 г. Българската армия наброява 117 500 души. Решението на ДС и МС се изпълнява до 1 октомври същата година и числеността на армията пада на 107 500 души. През 1990 г. парламентът променя срока на наборната военна служба и го прави 18 месеца, а за завършилите висше образование – 12.

През 1990 г. се подписва Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). В него участват 30 държави – съюзниците на НАТО и страните от тогавашния Варшавски договор. България подписва документа през ноември същата година. Това е антибългарски договор, а хората които са го подписали, са палачите на държавата и предатели на целия български народ. Благодарение на този договор българската държава трябва да съкращава своите обикновени въоръжени сили с толкова, колкото пожелаят „великите сили“. Това означава, че нашата държава трябва да се съобразява непрекъснато с чуждите интереси и че на практика не може да има силна армия, с която да защитава териториалната си цялост, без да й бъдат наложени санкции след това. Цялата идея на ДОВСЕ прилича на Ньойския договор и осакатяването на армията ни през 1919 г.

Какво представлява ДОВСЕ? Това е един вид гарант за държавите, току що отърсили се от комунистическата пелена и за техния по-нататъшен път на развитие, тоест предпазна мярка на западния блок срещу неблагоразумни войнствено настроени държави, тъй като знаем, че в източния блок всички държави са били въоръжени до зъби.

ДОВСЕ налага еднакви ограничения и за двата лагера от Атлантическия океан до Урал, като това засяга ключово въоръжение, необходимо за осъществяването на изненадващи, както и на широко мащабни нападателни операции. Колективно участващите в договора се съгласяват да не надвишават:

• 20 000 танка;

• 20 000 артилерийски оръдия;

• 30 000 бронирани бойни превозни средства;

•   6 800 бойни самолета;

•   2 000 нападателни хеликоптери;

Договорът допълнително ограничава дела на въоръжението на една държава до 1/3 от общото за всички страни в Европа, по правилото на „достатъчност“.

Тези ограничения са:

• 13 300 танка;

• 13 700 артилерийски оръдия;

• 20 000 бронирани бойни машини;

•   5 150 бойни самолета;

•   1 500 бойни хеликоптера.

Квотите за това какво количество въоръжение БА може да притежава, са 1475 танка, 2000 бронирани бойни транспортни средства, 1750 артилерийски оръдия, 235 бойни самолета и 67 бойни хеликоптера. През 1990 г. министърът на националната отбрана оповестява, че между страните от Варшавския договор дебатите за разпределението на оръжия са били настървени, защото всеки член се е опитвал да увеличи своята квота, а оттам и своята сигурност, преди да започнат да се отчитат пред НАТО.

Тук идва на ред въпроса, кой ни накара и защо през 2011 година българската държава да остане със 160 танка??

Договорът включва и регионални ограничения за предотвратяване на дестабилизираща концентрация на наземно оборудване. За предпочитане е оборудването да се превърне в невоенно такова или да се унищожи. Договорът включва безпрецедентни разпоредби за обмен на подробна информация, проверки на място, инспекции по поискване, както и проследяване на разрушаването на място.

Страните по договора получават неограниченото право да наблюдават процеса по унищожение на военната техника. След като договорът влиза в сила, започва 4-месечен период на основни инспекции. 25% от унищожаването трябва да бъде приключено до края на първата година, 60% до края на втората и 100% до края на третата година. Основното постижение трябва да е широко мащабно намаление или унищожение на конвенционалните военни съоръжения в региона от Атлантическия океан до Урал през първите 5 години от влизането в сила на договора.

До 1995 г., края на периода за намаляване, когато ограничаването на оборудването влиза в сила, 30-те страни членки завършват и проверяват унищожаването или преобразуването на над 52000 танка, бронирани превозни средства, артилерийски оръдия, бойни самолети и хеликоптери. Освен това те провеждат над 4000 внезапни проверки на място.

НАТО изпълнява своите задължения главно чрез унищожаване на най-старата си техника. Членове на НАТО с по-нова техника, например САЩ се съгласяват да прехвърлят част от оборудването си на съюзници с по-остаряла бойна техника.

Какви са проблемите с приложението на ДОВСЕ на практика обаче?

Русия заявява, че намерението на САЩ за създаване на военни бази в Румъния и България е нарушение на договора. НАТО оспорва това твърдение и казва, че базите не са предвидени за постоянно и затова не могат да се считат като нарушение на договора. В споразуменията с България и Румъния през 2006 г. обаче специално се казва, че базите могат да бъдат постоянни, под пряк американски контрол. „Вашингтон таймс” също получава потвърждение от висши американски служители, че базите ще са постоянни. По тази причина през 2007 г. Русия прекратява своето участие в ДОВСЕ.

Според администрацията на Клинтън през 1999 г. пък Русия, Украйна, Беларус, Армения и Азербайджан не играят по правилата. Нарушенията варират от притежание на оборудване над допустимото според договора до отказ на пълен достъп по време на инспекциите по договора.

Имала ли е реална бойна мощ БА? До 1990 г. военнополитическата логика има своите основания. Бедата е в това, че Варшавският договор се саморазпуска, СССР изчезва от световната карта, а България поема по своя път. В същото време обаче се оказва, че ракетите ни „Скъд Б“ и „Луна М” в Ямбол и Самоков нямат реална бойна мощ. На 16 септември 1991 г. военният министър ген. Йордан Мутафчиев пише писмо до министъра на отбраната на СССР маршал Шапошников, в което спешно иска 47 бойни глави за „Скъд Б“ и 100 бойни глави за „Луна М“ от запасите на Съветската армия. Искането не се осъществява, защото не се води на необходимото държавно равнище.

Затова пък един от първите документи, подписани от новия премиер Филип Димитров е писмо до президента Борис Елцин, с което настоява руснаците да ни пратят бойни глави за иначе старото желязо. И този път работата се запъва, тъй като по същото време тогавашният външен министър Стоян Ганев заявява публично, че ще съдим СССР за пропуснати ползи. И до днес мнозина се питат на чия държава служи този съветски възпитаник.

Военният министър Димитър Луджев в кабинета на Филип Димитров направо пита генералите „Защо са ви тези безполезни кюнци?“ и прави стратегическото предложение да ги нарежем. Малко по-късно обаче през март 1992 г. и самият Луджев моли маршал Шапошников за бойните глави на „кюнците“. Шефът на руския генщаб ген.-полк. Дубинин склонява специално за България да се възобнови производството на бойни глави за ракети „Скъд Б“. Ген. Дубинин обаче обяснява, че не може да ни доставят глави за „Луна М“. Така обезоръжените „Луна М“ стоят на „въоръжение“ в армията чак до 1998 г. И днес никой не може да обясни на какво чудо се е надявала БА, след като такива бойни глави отдавна не се произвеждат.

Шифрограмата на ген. полк. Кондратиев заварва като наш военен министър Александър Сталийски. В нея зам. военният министър на Русия ни съобщава, че още в началото на 1993 г. ще се произведат бойни глави специално за нашите „Скъд Б“. Отделно Сталийски подписва с руския си колега арм. генерал Павел Грачов 10-годишно споразумение, че взаимно ще си опазваме тайните.

Следващият военен министър – Валентин Александров, запретва ръкави да осигури парите. Но военният бюджет за 1993 г. е много малък и покупката се отлага за следващата година.

На 2 ноември 1994 г. шефът на военно икономическия блок на МО ген. Симеон Петковски получава телеграма срочно да се открие акредитив за плащане, защото същия ден е подписано решение да се изпълни контрактът. Ракетчиците се радват на новата придобивка, всекидневният им труд най-сетне придобива измерение и смисъл.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар