// Вие четете...

Календарът на българите

Имала ли е Византия българи императори?

„Една лъжа разваля хиляди истини.“

Имала ли е Византия българи императори?

Защо се учи по история, че нямаме нищо автентично, че нямаме собствена писменост чак до 9 век, че небългари са създали азбуката, известна днес като кирилица?
Това е така, защото срещу мощното присъствие на българския дух през хилядолетията се е работило последователно и насочено. Вече стана дума за това, че Гърция се освобождава от османско робство 50 години преди България и това й дава предимството да съчини цялата пропаганда за „древногръцката култура“, към която се прилепва и „крито-минойската“ цивилизация, и културата на Троя, и аргонавтите – събития, които са станали, когато няма и помен от „гръцко“ присъствие в Мала Азия, Пелопонес, Тесалия и Босфора. Тук, по тези земи по времето на Троя, Ахил, Агамемнон и Приам, живеят само и единствено разновидности на тракийските народности, тоест предците на днешните българи. За потвърждението на тази истина има вече достатъчно доказателства, но нещата опират до желанието и съвестта на учените историци и археолози, които да се обединят около една обща теория за автохтонността на населението, наричано с различни имена през вековете, но изграждало нацията, която днес наричаме българска.
Ако трябва да учим истинската история на българите, трябва да вкараме задължително в учебниците на младите българи истината за величието на техните предци. А то е реално и потвърдено от стотици исторически свидетелства.
Византийската империя се приема за „гръцка“ и това също е част от лъжата, наложена от днешните обитатели на гръцкия полуостров, които нямат нищо общо със създателите на древната култура, наречена „елинистична“. В българските учебници също се налага теорията, че Византия е „гръцка“ държава, която воюва срещу българската като срещу нещо чуждо.
Византия наистина воюва с Дунавска България, но фактът, че самата Византийска империя се е управлявала през основната част от съществуването си от етнически българи, се премълчаваше и криеше.
Източната римска империя, или Византия, както започват да я наричат много след разпадането й, не е национална държава, а унитарна. Това означава механичен сбор от над 30 народности, обединени под имперския флаг и наричани „ромеи“, тоест римляни. Но това не е нация. И най-важното – гръцкият елемент е бил сред малцинствените в империята. Налагането на лъжата, че това е „гръцка“ държава, идва от факта, че след разделението на църквите на източна и западна, чак през 12 век гръцкият език се установява като официален във Византия. Но официалният литературен език няма нищо общо с етноса и националностите, които живеят в империята. Все едно в имперска Русия или в Съветския съюз да кажеш, че казахи, чуваши, узбеки и волжки българи са руснаци, защото им е наложен руският език като официален.
Самите хронисти от епохата, когато пишат за битки и войни, не наричат биещите се от страна на Византия „гърци“, а „римляни“ или „християни“. (А великият ни цар Симеон е наречен от хрониста Скилица Кедрин „скитски предводител“, когато е описана битката при Ахелой през 917 г., което потвърждава тезата, че скити, траки, мизи, хуни и българи са едно и също в очите на чужденците.)
От всичките 14 династии, управлявали Византия 1129 години, нито една не е гръцка. Първата династия на Константин Велиики е българска, както и последната, на Палеолозите с техните 16 императори. Палеолозите са с фригийски произход. Фригийците са древното тракийско (българско) племе „бриги“. В труда на Константин Каменов „Небето помни“ е доказано подробно, че бриги е едно от имената на древните българи.
Самият основател на империята Константин е роден през 272 г. в Ниш, населен само от траки. Баща му е Константин Хлор – мизиец, тоест българин от Северна България. Майка му е тракийка от Ниш. Константин спрял преследванията срещу християните и дал възможност на християнството да се прояви като свободно проповядвана религия. Той избрал древния град, основан от античните българи – Византион, за столица на империята, като се колебаел известно време между София и Византион. Всъщност Константин прекарвал повечето от времето си в София, където си построил и дворец на мястото на сегашния хотел Рила.
Константин остава в историята с налагането на християнството и на първите закони, които преодоляват безбожното отношение към хората. Той премахва робството чрез държавен указ. Освобождаването на роб в църква в присъствието на епископ станало закон. Имало специален текст за евреите роботърговци (те се занимавали главно с тази търговия): „Ако евреин купи или обреже роб – християнин или друг иноверец, е длъжен да го освободи“.
През пролетта на 314 г. Константин разпоредил всички свободно родени, изпаднали в робство по времето на Максенций, да бъдат освободени. Всъщност Константин дал път на епископското и църковното право. Което значи, че съденето на хората ставало в най-голям синхрон с Божиите заповеди, с християнството. Оттогава датира даването на показания да става с двама свидетели, както го изисквала църквата. Константин забранил осъдените на принудителен труд да бъдат жигосвани по лицата, защото „лицето е създадено по подобие на небесната хубост“.
Отменено било и смъртното наказание чрез разпъване на кръст и пречупване на крайници. Животът на затворниците бил облекчен. Били въведени наказания, преследващи сексуални извращения като хомосексуализма, безразборните прелюбодеяния. Подхвърлянето на деца било третирано като умишлено причиняване на смърт. Гладиаторските борби, събуждащи животински страсти и сатанински усещания у римляните, били забранени. Неделята била въведена като държавен празничен ден – ден Господен.
Може да се каже, че българинът Константин Велики, основал християнската империя Византия, извършил истинска морално-етична революция. Неговите възгледи били доразвити от най-големия реформатор на средновековието – другия император на Византия от български произход – Юстиниан I (527-565 г.). Юстиниан бил племенник на предишния император Юстин. Юстин бил родом от село Ведряна, Кюстендилско. Българското му име било Истина, което, преведено на латински, станало „Юстин“. Жена му се казвала Любкина. Българинът Юстин довел в императорския двор племенника си – със същото име – Истина, роден също в село Ведряна. Майка му се казвала Бегленица, а баща му Изток. Той наследил вуйчо си и прибавил едно „иан“ към името му. Така се появил великият реформатор и управник – българинът Юстиниан I. Кръгът около император Юстиниан бил главно от сънародници – тракийци. Най-добрият му пълководец бил Велизарий, българотракиец от Герман – днешна Сапарева баня. Важен факт е, че Юстиниан и Юстин се титуловали императори на готи, гепиди, аити, алани и други разновидности на древните български народности, но не и на „гърци“. Просто този елемент бил смятан за незначителен. Освен това гърците били езичници до 6-7 век. Лично Юстиниан разтурил езическа школа в Атина като гнездо на езическа култура.
Злобният и клеветнически пасквил, написан от Прокопий, „Тайната история“ бил типично гръцка реакция на факта, че Юстиниан покровителствал сънародниците си българи, които Прокопий нарича „хуни“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар