// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Илюзорна ли е същността на думите?

„Безполезни думи не говори, от полезни не се отказвай.“

Илюзорна ли е същността на думите?

Думите на Тора винаги изразяват същността. Когато се зачетеш в тези думи, започваш да разбираш същността на описаните от тях идеи. В секуларния свят думите изпълняват подобна функция: езикът на всяка култура разкрива дълбочината й. Ако съсредоточено се вслушаш в словесното изражение на идеите на дадено общество, ще ти станат понятни ценностите му.
В Тора думите изразяват същността, защото в тях е включена основата на тези неща, които те описват: светът е бил създаден по думите на Бог, Той е произнесъл думи, които сами са се превърнали в обект на Творението. На иврит „дума“ и „вещ“ звучат и се пишат по един и същ начин – „давар“, тъй като всички неща в света – това всъщност са Божествените думи, облечени в материална форма. Думите представляват самата среда на Творението, затова, този, който правилно разбира думите, ще разбере и съставните елементи на Творението.
В езика на окръжаващата ни секуларна култура има една удивителна категория думи, която няма еквивалент в Тора. Тези термини не се превеждат на автентичен иврит – няма да намерите за тях нито един източник в свещените книги. Много от тези думи изразяват главните идеи на обществото, но съществуват само извън рамките на Тора.
Какъв смисъл има езикът на Сътвореното слово, не съществуващо в Тора? Отговорът напира от само себе си: тези думи описват неща, които не се явяват част от истинското Творение, от реалния свят. Те не отразяват материализираната Божествена енергия и не могат да представляват нищо друго, освен човекът, който ги е изобретил. Те отразяват концепции, които са ясни в контекста на дадената култура, но фактът, че езикът на Творението и дълбоката истина не ги съдържат, в лексическия си арсенал, показва, че тези концепции са илюзорни. Такива думи могат да съществуват във въображението на хората, да описват и мотивират човешки действия и поведение, но в края на краищата, си имаме работа само с продукт на слово образувателната дейност на простосмъртните.
Всъщност, във философията на йеудаизма има думи, отсъстващи в библейските източници. Те са образувани от мъдреците и описват концепции, които са разбираеми за човешкия разум, но нямат абсолютна или обективна основа. В качеството на пример можем да дадем думите: „сафек“ със значение „съмнение“ (или „вадай“ – безспорен, несъмнен) и „тева“ природа. Съмнението, разбира се, не е обективен елемент на Творението: нищо в света не е създадено „със съмнение“, всички неща или присъстват или не. Думата „съмнение“ определя субективния човешки опит на неувереността. Този опит се характеризира само от хората, Божествената обективност няма към него никакво отношение. (Разбира се, увереността също не се явява обективна категория на Тора, ако не може да има съмнение в абсолютното значение на тази дума, това означава, че не може да има и увереност. В реалния свят вещите съществуват не „просто така“, а си съществуват. Увереността става релевантно понятие само там, където е възможно съмнението.)
Както изяснихме по-рано природата в значението й на независима, само възпроизвеждаща или самодостатъчна система, всъщност също е илюзорна. Струващото ни се самостоятелно функциониране на света, без очевидното управление от страна на Висшия Източник е само субективно човешко възприятие, това възприятие е и истинското значение на думата „природа“. Обаче в Тора този термин го няма, тъй като е грешна самата представа за света като независима среда.
С оглед на гореказаното би било поучително да отделим в езика на съвременното общество тези думи и изрази, които се отнасят към дадената категория. В хода на това търсене, с удивление ще намерим ред термини, сякаш заемащи централно място в мисленето на нашето поколение и даже на цялата култура, но зародили се изключително в ума на това поколение и недрата на културата му.
В списъка на тези термини ще влязат и „влюбеност“, „етикет“, „рицарство“, „приключение“, „зрелище“ и много други. Трябва да напомним, че тези думи обозначават идеи и ценности, които са важни за съвременното общество и съставят неотменна част от неговия живот. Да разгледаме някои от тях, за да разберем, съответстват ли те всъщност на нашето определение за идеята, съдържана в илюзорните елементи. Открихме, че тези идеи и ценности представляват само повърхностни явления, те действително съществуват във физическия свят, но в духовния свят са повече от илюзия.
Влюбеност. В нейната основа са бурните страсти, породени от нова връзка. В иврит няма дума, изразяваща това понятие – относителната илюзорност „увлечението“ се обяснява с това, че влюбеният още не е успял нищо да пожертва, заради обекта на своята страст. Ивритската дума „любов“ съдържа в основата си елемент на жертване, готовност за отдаване. Тъй като любовта идва в резултат на стремежа да се дава безвъзмездно, а не да се взима, както грешно смятат в съвременното общество. Този принцип се явява съставна част от Тора. Истинската способност да отдаваш себе си ражда любов и тази любов е реална, а не илюзорна. Но усещането за новина, мимолетното увлечение, породено от първото повърхностно впечатление – това е не повече от илюзия. Тя бързо изчезва и се съхранява само до момента, докато нейната жертва не повярва, че това вълшебно чувство ще продължи вечно. Тази илюзия, разбира се, има своя цел – тя е призована да вдъхновява човек, да му предаде енергия и надежда относно отношенията с обекта на неговото увлечение. В това е смисълът на влюбеността – истински дар, но тя не може да се сравнява с истинската любов, тя даже няма име в светия език.
Съвременното общество бърка любовта с влюбеността. То широко рекламира чувствената страст, влюбеността, представяйки я за истинска любов и когато увлечението премине, което само по себе си е неизбежно, от неговите отломки остава само болката и разочарованието. За съжаление никой не учи младежта, че истинската любов се изгражда с постоянен, самоотвержен труд, главния елемент, на който е готовността да даваш, жертваш. Младежта иска само да взима и когато няма какво повече да се вземе, връзката пропада и се прекратява.
Влюбеността възниква в началото на запознанството, любовта идва после. За висше достижение в отношенията между мъжът и жената е прието да се счита т. нар. „любов от пръв поглед“. В самия израз е заключено въпиещо противоречие: любовта е невъзможна от пръв поглед, тъй като субектите на тази любов още не са успели нищо да си дадат един друг. Първият поглед преоткрива само външната обвивка, за да се погледне по-дълбоко се изисква време и усилия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар