// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Илюзии в управлението.

„Благополучието на много хора зависи не само от това, как работят, а на първо място зависи от това, как ги управляват“.

Формализиране процеса на управление. Управлението винаги предполага:

– субективен избор на цели на управление (съвкупност от вектори на целта);

– множество обективни възможни варианти на развитие на процеса.

Графично това е изобразено на схемата (рис. 12–5), която може да се конкретизира примерно за всяка ситуация (от битова до глобална).

Рис. 12–5

Класическа илюстрация на подобна ситуация се явява картината на Васнецов „Юнак на кръстопът“. Тя е елемент на много руски приказки. Помните ли, руския юнак на кон пред голям камък, а на камъка са изсечени думите: „Ако тръгнеш наляво…., ако тръгнеш надясно…“.

Например: „процеса“ на живот на всеки човек. Ето юношата е завършил училище и има избор какво да прави по-нататък:

– да отиде да работи в завод;

– да постъпи на работа във фирма;

– да отиде да учи във ВУЗ;

– да тръгне да учи във военно училище;

– да отиде на село и да построи своя живот там. И т.н.

Целите са много, но той трябва да избира само една. Той ще направи избора на основание на своето разбиране за смисъла на живота, щастието, това, което става в страната, на своите възможности и т.н. А откъде у него се е взело това „негово разбиране“?

„Негово“ ли е то, това „негово разбиране“? „Негово“ ли е то или такова „разбиране“ са му втълпявали другите? Засега това е информация за размишление.

Друг пример на по-глобално ниво. По какъв път е необходимо да тръгне строителството на живота в страната? Вариантите могат да бъдат няколко:

1. По пътя на „монархизма“.

2. По пътя на „демокрацията“.

3. По пътя на „тоталитаризма“.

4. По пътя на „марксизма“, и т.н.

Същото може да се илюстрира с пътя на развитие на цялото човечество:

1. По пътя на „технократическа цивилизация“.

2. По пътя на „биологична цивилизация“.

3. По пътя на справедливото жизнеустройство.

4. По пътя на несправедливото жизнеустройство.

От какво зависи избора на цел при всички случаи? В най-общ вид той зависи от субекта, който осъществява избора. Тоест от неговото субективно разбиране за това кое е „добро“, кое „лошо“, кое „правилно“, кое „неправилно“ и т.н. Тоест зависи от светогледа на субекта. След разказаното ще направим извод: Докато възможните цели съществуват обективно, то изборът на конкретна цел от множеството винаги носи субективен характер.

Формализирането на процеса на управление обезателно винаги предполага и обезателно отчита, че управление е възможно ако:

– ако са известни законите на съществуване на процеса (обекта на управление) в заобикалящата среда;

– ако е известна съвкупността от частни:

• външни фактори;

• вътрешни фактори, които обуславят течението на процеса. Управлението е невъзможно, ако горепосочените закони и фактори са неизвестни.

За илюзията на управление. Ако у управленеца има илюзия за съществуването на обекта на управление (процеса на управление), то у такъв човек (група) може да възникне илюзия за това, че той (те) осъществяват управление върху този обект (процес). Разочарованието, което неизбежно ще настъпи след изтичане на определено време, ще бъде напълно реално.

Например: малчуган „седнал“ на пръчка и я „яхнал“, създавайки си илюзия, че язди реален кон. Нетактичният възрастен човек може да му се присмее, в резултат на което малчуганът ще заплаче, защото възрастният човек му е развалил илюзията.

Друг пример: „Световното задкулисие“ е създало илюзията на нашите „демократизатори“, че те ще строят „демокрация“ (процеса на построяване на демокрация). У „демократизаторите“ възникнала илюзията за това, че те реално управляват „процеса на построяване на демокрацията“. Както сега стана очевидно на мнозина (в т.ч. и на много от „демократизаторите“), всъщност това е била илюзия. „Скъпият мираж“ наречен „демокрация“ се изпари.

И ако на малкия малчуган още му е позволено да си създава илюзии, то за възрастните хора това е съвсем нежелателно, особено ако това отнася благополучието на милиони други хора. Това отнася и т.н. „реформи“. Как може да се реши „реформата в здравеопазването“ без национален проект по здравеопазване? Или „реформа в армията“ фактически сведена до съкращаване на личния състав. Подобна е ситуацията и по отношение на останалите реформи. Така че, всички те са илюзия. И тези илюзии унищожават нашия народ!

Извод: не трябва да си създаваме и да си строим илюзии по отношение на управлението на някой и на нещо!

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар