// Вие четете...

Приложни науки

Изучаване на релефа по карта.

D13„Успехът на ученика е радост за учителя.“

Изучаване на релефа по карта.

Релефа на местността се изучава, като правило, едновременно с общото изучаване на местността в следната последователност:
1. Изучаването на общия характер на релефа на даден участък от местността (равнинен, хълмист, планински релеф, степен на разчлененост от оврази, ровове, клисури и т.н.) се извършва по пътя на обзора на картата и гъстотата на хоризонталите. Хоризонталите на равнинна местност са сравнително праволинейни или са леко извити.
Величината на сечението е 1 см и повече. На картата на равнинната местност има много допълнителни и второстепенни хоризонтали, показващи всички детайли на релефа, не попадащи в основното сечение.
Хоризонталите на хълмиста местност се разполагат близко една до друга и имат окръглена форма, образувайки затворена фигура с неголеми размери. Хоризонталите на планинска местност преминават близо една до друга, сечението между тях на скатовете не превишава 1 – 2 мм. На картата на такава местност има много условни знаци за елементите на релефа, не изобразяващи се с хоризонтали.
2. Определяне на взаимната свързаност на характера на релефа с разположението на хидрографските обекти (реки, ручеи, езера, блата и т.п.) с цел установяване на закономерността на разположението на неравностите на земната повърхност, направлението на водоразделите, характера и протяжността, на естествените линии (рубежи). Установяването на такава взаимна свързаност се проверява и уточнява по отметката на височините на точките, хоризонталите, урезът на водата в реките и езерата, а също така и по указателите за направленията на скатовете. В резултат се получава общата картина за взаимната свързаност по разположението на основните водораздели и долини, а също така се определят най-важните от тях, които могат да окажат съществено влияние на изпълнението на поставените задачи.
3. Подробното изучаване и оценка на размерите и свойствата на отделните форми и детайли на релефа се заключава преди всичко в определянето на височините на точките, превишението между тях, направлението и стръмнината на скатовете.

Lin1Определяне на височината на точки. Абсолютната височина на някаква точка от местността, чиито отметка на картата не е надписана, се определя по отметката на близките до нея хоризонтали. Поради това е нужно да се определят отметките на хоризонталите, използването на отметките на други хоризонтали и характера на точките на местността със записана височина на картата. Например, отметката на хоризонтала а (рис. 4.10) може да се определи по отметката на височината 197,4 и височината на сечението на релефа от 10 м. Отметката на хоризонтала а ще е равна на 190 м. Знаейки отметката на хоризонтала а може лесно да се определят отметките и на всички други хоризонтали. Така, хоризонтала b ще има отметка 160 м, тъй като тя е разположена по-ниско от хоризонтала а на величина, равна на три височини на сечението на релефа (30 м).
В случай, когато точката е разположена между хоризонталите, първо се намира височината на близката до нея хоризонтала и към получената величина се прибавя превишението на дадената точка над хоризонтала, което се определя на око. Например, мелницата, чийто обозначение се намира между хоризонталите (рис. 4.10), има абсолютна височина 162 м.
Определянето на взаимното превишение на точките се заключава в установяването на величините, указващи с колко една точка е по-високо или е по-ниско от друга. При разположение на точките на една и съща хоризонтала тяхното взаимно превишение е равно на нула, тъй като техните височини са еднакви. Ако определяната точка съвпада с точка, чийто височина е записана на картата, тяхното взаимно превишение ще е равно на разликата на тези величини. В случай, когато точките са разположени на един и същи скат или са на различни скатове, близки един до друг, се пресмята броя на промеждутъците между хоризонталите и към цялото число се добавя техните части, които се преценяват на око. Полученото число се умножава с височината на сечението на релефа и по този начин се получава взаимното превишение на указаните точки.
Когато точките са разположени на значително разстояние една от друга, тогава се определят техните абсолютни височини. Разликата между тези височини ще е и взаимното превишение на точките.

Lin2Определяне на направлението и стръмнината на скатовете. Направлението на ската – това е направлението на неговата най-голяма стръмност. На картата то е винаги перпендикулярно на хоризонталите. За определяне на направлението на ската в коя да е точка а (рис. 4.11), b или с трябва през нея да се прекара права или крива (в зависимост от формата на хоризонталите) линия, пресичаща съседните хоризонтали под прав ъгъл. Тази линия ще е и направлението на ската.
Стръмнината на ската се определят на карта по величината на разстоянието между хоризонталите. Колкото по-малко е това разстояние, толкова по-стръмен ще е ската и обратно, колкото по-голямо е разстоянието между хоризонталите, толкова скатът ще е по-полегат.
Ясно е, че между височината на сечението, стръмността на ската и разстоянието между хоризонталите съществува следната зависимост а=h/tgα, откъдето tgα=h/а. Ползвайки се от тази формула може да се определи стръмността на ската много по точно. Например, на карта с мащаб 1: 50 000 h=10 м, а а=10 мм, което в мащаба на картата е 500 м. Тогава tgα =10/500=0,02 или α ≈ 1º.
На картата хоризонталите не показват изпъкналата форма на релефа (планини, хребети) или вдлъбната (котловина, падина), както и направлението на понижението на ската. За да може да се определи формата на релефа и ясно да се види към коя страна се понижава ската, на хоризонталите се поставят къси чертички – указатели на направлението на ската или така наречените бергщтрихи. Те винаги са насочени към страната на понижението на ската. Указателите на направлението на скатовете се поставят обикновено на извивките на хоризонталите в най-характерните места, преимуществено при върховете, седловините или на дъното на котловините, а също така на скатовете – в най-затруднителните за четене местата.
Направлението на ската може също да се определи по надписите на хоризонталите и височините на характерните точки на релефа (горната част на цифрите винаги са насочени към страната на повишение на ската). Разположението на реките, ручеите, езерата и другите елементи на хидрографията, заемащи най-ниските места в пределите на определен участък, също указват направлението на ската.
На всички карти с нормална височина на сечение разстоянието между хоризонталите е 1 см, което съответства на една и съща стръмност на ската, равна на 1,2º. От тук общото правило: определяната стръмност на ската ще е с толкова по-голяма (по-малка) от 1,2º, с колкото разстоянието между хоризонталите е по-малко (по-голямо) от 1 см.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар