// Вие четете...

Приложни науки

Източници за създаване на картографски произведения.

„Не знанието още не е позор, позор е нежеланието да научиш.“

Източници за създаване на картографски произведения.

В картографията източници се наричат всеки графичен и текстови документ, който се използва за съставянето на карта.
За съставяне на тематични карти се изискват най-различни източници. Например, съставянето на икономическите карти, обезателно се привличат икономически и статистически данни. При съставяне на геологически карти важни източници се явяват геоложките изследвания: профили, разрези. Всички източници се класифицират главно по съдържание и значение.
По съдържание, източниците се класифицират по следния начин:
1. Астрономично – геодезични данни. Това са първичните и най-важните източници за съставяне на топографските карти. Към тях се отнасят резултатите от геодезичните и астрономичните наблюдения на местността. Те се използват за създаване на планова и височинна основа на картите, също така за привързване на всички видове снимки. Освен това, астрономично геодезичните данни се използват за изчисляване на фигурата на Земята и за разчет на параметрите на земния елипсоид. Пунктовете на държавната геодезична мрежа се явяват главни елементи на математическата основа на топографските карти в мащаби до 1:500 000 включително.
2. Данни от непосредствени натурни наблюдения. Без тези данни не трябва да се съставя, на практика нито една тематична карта. Тези данни могат да бъдат представяни в различни форми: във вид на графици (например, геологични профили, почвени разрези и т.н.); цифрови (наблюдения от метеостанциите, материали от преброявания и т.н.); текстови (резултатите от географичните, историческите изследвания, физико-географските описания и т.п.).
3. Картографски източници. Към тях се отнасят всевъзможните по-рано издадени карти, атласи, планове, схеми. При съставяне на всички тематични карти в качеството на основни картографски материали винаги се използват общо географските карти. От тях се нанася географската основа (хидрография, населени пунктове, пътища, релеф и т.н.), която служи за привързване на тематичното съдържание на картата. Топографските карти се считат за най-точните, надеждните и достоверните източници за съставяне на картите за много по-малките мащаби.
4. Данни от дистанционното сондиране. Към тези данни се отнасят резултатите от наземната фото теодолитна снимка, аерофото снимката, космическата снимка, подводната снимка и други. Много широко за съставяне и обновяване на картите в настоящия момент се използват данните от аерофото и космическа снимка. Те имат много достойнства, главни от които се явяват едновременен обхват на големи територии, висока детайлност, възможност за изучаване на трудно достъпни райони. Освен това, те позволяват създаването на карти направо в малки мащаби. Използването на снимки е направило картата много по-подробна. Понастоящем обновлението на картите по снимки се извършва с използването на специални компютърни програми. Данните от аерофото и космическите снимки се използват за създаването на фото карти.
5. Икономическо стопански данни. Такива данни постъпват в картографията във вид на таблици и се използват за създаването на тематични карти при показването на броя на жителите, животните и други. Тези данни съдържат количествени сведения и показатели за общественото развитие: резултатите от преброяването на населението, животни и растения, записани в Червената книга, данни по икономика, транспорта, административно – териториалното устройство и т.н.
6. Текстови (Литературни) източници. Към тях се отнасят различни литературно описателни материали: географски, геологични, исторически и други описания, научно –технически отчети и т.н. Те се използват за по-пълно запознаване с картографираната територия, а също така за оценка на качеството на материалите, по които се съставя картата.
Всички източници по своето значение се подразделят на основни (за изобразяване на основното съдържание на картата), допълнителни (за показване на елементите от съдържанието, отсъстващи в основните картографски материали) и спомагателни (за определяне на различни допълнителни характеристики на обектите от местността).
Основни – по тях се създава основното съдържание на картата. Към тях се отнасят общо географските карти, в това число топографските, по които се съставя хидрографията, релефа, пътните съобщения, населените пунктове, границите и други. Тези карти обезателно трябва да бъдат в по-голям мащаб или поне в същия мащаб, в който е и съставяната карта.
Допълнителни – използват се в случай на недостатъчност, непълноценност на основните материали. Към тях се отнасят карти и справочници, от които се вземат допълнително данни за нанасяне на картата или се уточнява положението на границите, установява се класификацията на населените пунктове, пътищата и други. Към допълнителните картографски материали се отнасят също така дежурните справочни пособия.
За да съответства съдържанието на картографските материали на съвременното състояние на местността, и за да бъдат отразени всички протичащи изменения на ново създадените карти се провежда регулярно тяхното обновяване.
Дежурна карта – това е карта, на която се отразяват всички случващи се изменения на местността. Тези изменения на местността отразяват административно – териториалните деления, населените пунктове, пътните съобщения, географските названия и т.н. Проверяват се изворите на реките, измененията на бреговата линия, нанасят се новите канали и водохранилища. Отразяват се образуването на нови и изчезването на стари населени пунктове, уточняват се броя на жителите и административното им значение, изменението на названията. Изобразяват се ново изградени пътища, отбелязва се тяхното електрифициране, изменението на класа. Проверява се състоянието на растителното покритие и грунда, релефа. По този начин се отчитат измененията по всички елементи на съдържанието.
Спомагателни материали – привличат се за пълно и задълбочено изучаване на картографираната територия. Към тях се отнасят картите с по-малки мащаби от мащаба на съставяната карта, литературно – описателни материали. По тях на картата нищо не се нанася, а само се уточняват отделните детайли по съдържанието на картата.
За да бъдат разделени материалите на групи по степен на използване е необходимо то да бъде щателно изучено. В качеството на основен може да бъде приет само най-достоверния, точния и най-съвременния материал.
Освен това, всички източници могат да бъдат класифицирани по точност (точни, по-малко точни, неточни), а също по степента на съвременност: съвременни – характеризират се със сегашното състояние на картографирания обект и остарели – показват минало състояние на явлението. В някои случаи особено значение имат именно старите източници, например, ако е необходимо да се даде оценка, прогноза за някакво явление, да се изобрази динамиката на развитието на нещо.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар