// Вие четете...

Океан и Атмосфера

Изследване на навигационните системи.

„Знанието е съкровище, което навсякъде следва онзи, който го притежава.“

Изследванията на радио навигационните системи (РНС) в условията на повишени изисквания към координатно времевото осигуряване на ВМФ се оказва едно от най-важните видове хидрографски работи.

Намаляването на количеството на продължителните походи на хидрографските кораби през 2000-те години е довело до съществено съкращение на изследванията и не позволявало в достатъчно ниво да се проследява състоянието на радио навигацията.

Околосветската експедиция на океанографския изследователски кораб (ОИК) „Адмирал Владимирски” позволила частично да се попълни необходимостта с материали и да се създаде основа за по нататъшни изследвания.

За провеждане на изследвания по радио навигация в състава на експедицията е била сформирана радио навигационна група. В състава на групата влизали специалисти за извършване на наблюдение на РНС, глобални навигационни спътникови системи (ГНСС) и контролно коригиращи станции (ККС).

Океанографски изследователски кораб „Адмирал Владимирски”.

На етапа на плаване от порт Кронщат до порт Петропавловск Камчатка в лабораториите на ОИК провели практика курсанти – хидрографи от щурманско хидрографския факултет на ВМА. Пред групата били поставени следните задачи:

1. Изучаване на радио навигационните полета и техните параметри.

2. Обобщение на опита по използване на чуждестранните РНС.

3. Анализ на съответствието на фактическите (експерименталните) и табличните (прогнозните) поправки за условията на разпространение на радио вълните на дълго вълновите и свръх дълго вълновите РНС.

4. Провеждане на военно научни експерименти в интерес на ВМФ.

5. Сбор и систематизация на информацията.

Извършили се основните видове наблюдения:

1. Набор на статистически материал с цел проверка и уточнение на основните радио навигационни характеристики на системите (средно квадратична погрешност (СКП) определяне на радио навигационните параметри (РНП) и местоположението, далечината на действие).

2. Определяне на границите на зоните на действие на системите и аномалните райони в работните зони.

3. Набор на статистически материал с цел проверка съответствието на фактическите (експериментални) и табличните (прогнозираните) значения на поправките.

4. Сбор на сведения по измененията и нарушенията на регламента на работа на РНС и ККС (стабилност на параметрите и устойчивост на работа на апаратурата).

5. Отработване на нови способи (прийоми) за използване на системите.

6. Сбор на материали за коректура на ръководствата и пособията в частта радио навигация.

За изпълнение на работата била оборудвана радио навигационна лаборатория от технически средства в състав:

– „Квиток-3Н” със щирева антена;

– „Квиток-3НА” с активна антена;

– КПИ-8ф;

– РС-1;

– КПФ-7.

Рис. 1. Снемане на отчети от НАП от оператор на групата.

Навигационна апаратура на потребителя (НАП) ГНСС:

– „Бриз-КД”.

Установени допълнително за периода на похода:

– защитена от смущения корабна апаратура (ПКА);

– СН-5703;

– „Бриз-КМ-К”.

Три комплекта ПЕВМ за автоматично фиксиране и полева обработка на резултатите.

Наблюдения за РНС, ГНСС и ККС се осъществявали непрекъснато в продължение на целия маршрут на плаване.

Дискретността на резултатите се определяла:

За РНС – на всеки 15 мин;

За ККС – на всеки 30 мин;

За ГНСС и SBAS – на всеки 60 мин.

При поява на аномалии или рязко изменение в наблюдаваните параметри дискретността се увеличава до 5 мин.

Наблюдението се осъществявало в системно време на ГНСС от ГЛОНАСС.

В качеството на еталонно координиране на РНС се използвали значенията от ГНСС.

В съответствие с РИК РБС-2007 при изследване на РНС РСДН-20 се изчислявали еталонните значения на линиите на положение, които се сравнявали с наблюдаваните. Получената разлика в значенията, явяващи се фактически поправки, се групирали по райони и се записвали в денонощните наблюдения.

Наблюдаваните значения за РНС РСДН-3, -4, -5, „Марс-75” РС-10 и Лоран С се сравнявали с еталонните значения, получени по сигналите на ГНСС, и се изчислявала фактическата грешка на определяното място.

Рис. 2. Снемане на отчети от ПИ на РНС от курсант на ВМИ.

Наблюденията за ГНСС ГЛОНАСС и НАВСРАР се групирали за денонощие, откривали се космически апарати (КА), неработещи и работещи с намален активен период.

Резултатите от наблюденията за „Space-based Augmentation Systems” (SBAS) се явявали определяне параметрите на фактическата работна зона.

По резултатите от наблюденията за ККС се определяли работните зони и параметри на работа на навигационното поле (приеманата честота на предавателя, на коригиращата информация, скорост на предаване на данните, идентификационния номер). Сведенията по параметрите на работа на РНС и ККС се избирали от пособията:

  • Радио техническите средства за навигационно оборудване на Северния Ледовит и Атлантическия океани;
  • Радио техническите средства за навигационно оборудване на Тихия и Индийския океани;
  • Радио техническите средства за навигационно оборудване на Русия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар