// Вие четете...

Атмосфера

Изпарение и влажност на въздуха.

„Не защитавай този, който не си знае работата.“

Изпарение и влажност на въздуха.

Водната пара постъпва в атмосферата вследствие на процеса на изпарение от земната повърхност. В атмосферата водна пара се пренася от въздушните течения и по пътя на турбулентното премесване. Под влияние на охлаждането водната пара в атмосферата кондензира, като се образуват облаци, а след това и валежи, които падат на Земята.
Благодарение на процесите на изпарение и кондензация в атмосферата непрекъснато протича процес на кръговрат на водата, в който участва значителна част от нейната маса.
От повърхността на океана с площ 361 мил. км² в течение на една година се изпарява слой вода с дебелина от 1423 мм, а площта на сушата е 149 мил. км².
Дебелината на слоя на валежите за една година над океаните е 1313 мм, а над сушата 689 мм.
Количеството на валежите над сушата значително превишава изпарението с 266 мм, което означава, че значителна част от водната пара, постъпваща над сушата е от океана. От друга страна не изпарилата се над сушата вода се стича в реките и след това в океана.
В атмосферата се съдържа средно 1,29*10¹³ тона вода във вид на влага и течност, което е еквивалентно на слой утаена вода с дебелина 25,5 мм.
Енергията, употребена за изпарение на водата от земната повърхност е напълно сравнима със средния приток на слънчевата радиация, поглъщана в течение на годината от стълба атмосфера с основа 1 см² от системата на земната повърхност.
Тези данни показват огромната роля, която играят процесите на фазовия преход на водата в енергийния баланс на земната атмосфера.
Водната пара се разпространява в атмосферата вследствие на нейното движение, което се състои от правилен пренос и турбулентни пулсации. Молекулярната дифузия играе забележима роля само в непосредствена близост до изпаряващата повърхност.
Процеса на правилен пренос на водна пара в хоризонтално направление със средна скорост се нарича адвекция на водната пара. Под негово влияние се увеличава масовия дял на пара, ако въздухът се пренася от област с високо значение на дела в област с относително ниско значение на дела водна пара. В този случай, когато в направлението на преноса, дяла на водната пара нараства, с времето под влияние на адвекцията, той намалява.
Процеса на правилен пренос на водна пара във вертикално направление се нарича конвекция на водната пара. Ако дела пара с височината намалява, което най-често се наблюдава в атмосферата, то при възходящо движение на фиксирано ниво, влажността с времето се увеличава, а при низходящо се намаля.
Процеса на турбулентна дифузия на парата във вертикално и хоризонтално направление винаги води към изравняване на дяловете пара, освен ако няма приток или оток на водна пара през границите на съответните области. Така, ако в някакъв слой дяла на парата в изходно състояние е намалявал с височината, то под влияние на турбулентната дифузия дяла на парата ще се увеличи във връхната част на слоя и ще се намали в ниските части. Най-голяма е ролята на дифузията във вертикално направление. Преносът и преразпределението на пара по хоризонтала се осъществява основно от адвекцията. Турбулентната дифузия в този процес играе забележима роля само в тези области, където рязко се изменят свойствата на земната повърхност, например, близо до бреговете на езерата, моретата и океана.
Приземния слой играе важна роля в преноса на водна пара от земната повърхност в другите слоеве на атмосферата. Именно в този слой се формират потоците водна пара, която води след това към образуване на облачност.
Скорост на изпарение се нарича, масата вода която се изпарява за единица време от единица повърхност.
В умерените ширини в северното полукълбо максимума на налягането на водната пара се наблюдава през август, минимума през март, като амплитудата на годишния ход на налягането на водната пара в северното полукълбо е по-голяма отколкото в южното.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар