// Вие четете...

Чувства и власт

Изобретяването на книжните пари.

„Лошото на книжните пари е, че те носят изгода на едно малцинство, способно да манипулира парите, като се гаври с цяло поколение, което честно е работило и пестило.“ Адам Смит

Черничевите пари. Китайската икономика винаги е функционирала по свои собствени монетарни правила, създавани и налагани от силната централизирана държава с нейната многобройна бюрокрация и силна войска. Независимо дали Китай се е управлявал от всемогъщия император, от враждуващи помежду си провинциални вождове или от Комунистическата партия, икономическият живот на страната неизменно е бил направляван от държавната власт, а не от силите на пазара. В тази система златните и сребърните монети не са можели да играят кой знае каква роля. През по-голямата част от китайската история императорският двор е издавал условни пари във вид на прости медни или месингови жетони, в средата с квадратно отверстие, което позволявало да се нанизват на връзки до сто парични единици.

Тъй като тези „пари“ били доста обемисти и неудобни и във всеки случай имали само условно значение, до замяната им с къс хартия, на която бил нарисуван съответният паричен знак, имало само една крачка. Според рисунката номиналната стойност на банкнотата можела да бъде сто, хиляда или десет хиляди жетона. С изобретяването и разпространението на книжните пари в Китай била направена крачка напред в овладяването на паричната маса от правителството. Подобно събитие можело да се случи само в една велика империя, чийто управник разполагал с достатъчно власт, за да наложи волята на държавата върху икономиката, дори с цената на смъртно наказание за всеки, дръзнал да противостои на държавната финансова политика.
Изобретяването на книжните пари, разбира се, било предшествано от изобретяване на самата хартия и печатарската преса. За разлика от металообработването, което съпътствало почти цялата история на човечеството, хартията и технологиите за производството й се появили в един сравнително късен исторически период, като при това се разпространили доста бавно. Древните средиземноморски народи използвали за писане пергамент от специално обработени овчи кожи. В определен период от епохата на елинската цивилизация от Египет бил внасян папирус — сравнително прост материал, който не притежавал нужната издръжливост, за да послужи като основа за печатане на пари.

Едва ли е случайно, че производството на хартия, книгопечатането и книжните пари водят историята си от една и съща цивилизация — Китай. През първи век някой си Дзай Лин направил първата хартия от кората на черничево дърво; черничеви листа се използват за храна на копринените буби — главната производителна сила на една от най-доходоносните китайски индустрии. Не е изключено обаче хартията да е била позната на китайците от много по-древни времена. Смята се, че технологията за производство на хартия е била ревниво пазена в Китай в продължение поне на едно хилядолетие. От своя страна книжните пари се споменават още по времето на династията Тан; запазени са илюстрации на използването на книжни пари от онази епоха, макар образци от самите пари да не са оцелели през вековете.

От всички екзотични обичаи, описани от Марко Поло по време на странстванията му из Азия през тринайсти век, нищо не го удивило толкова, колкото властта на китайската държава да пуска в обръщение книжни пари и да налага употребата им на всички поданици на империята. Китайските държавни служители издавали книжни пари върху хартия от черничева кора. Подпечатани с яркочервения императорски печат, тези банкноти били изцяло обезпечени със злато и сребро. Те били големи като носни кърпи; така например банкнотата с номинал хиляда медни монети била с размери 22,5 на 32,5 сантиметра. Въпреки значителните си размери тази банкнота почти нямала тегло, поради което представлявала много по-удобно платежно средство в сравнение с еквивалентния брой монети, които тежали около четири килограма.

Употребата на книжни пари в Китай достигнала своя връх при управлението на монголските императори. Изправени пред необходимостта да администрират най-голямата империя в дотогавашната история на човечеството, императорите смятали хартията за безценно богатство. Книжните банкноти неимоверно много улеснили събирането на данъци и държавното управление, като премахнали нуждата от транспортиране на огромни количества тежки монети на големи разстояния.

През 1273 г. Кублай хан издал нова серия банкноти, контролирани и гарантирани от държавата. За да ги наложи сред поданиците си, той предприел същите мерки, каквито всяко правителство използва, за да обезпечи своята валута: разпоредил всякакви плащания да се извършват само в тези банкноти и задължил всички в империята да ги приемат като платежно средство под страх от най-тежко наказание. За да осигури използването на банкнотите от най-широки слоеве от населението, а не само от държавните служители, правителството иззело от гражданите всички налични сребърни и златни монети, като ги заменило едно към едно с книжни пари. Дори пътуващите търговци били длъжни при завръщането си от чужбина да предават в хазната всичкото си злато и сребро, перли и скъпоценни камъни, които били изкупувани от държавата по цени, определени от държавна търговско-финансова комисия.

Срещу скъпоценностите си търговците получавали официални банкноти, издадени от правителството. Марко Поло правилно отбелязал, че подобна система е приложима само там, където функционира силна централизирана държава, способна да наложи волята си на всички субекти на нейна територия.

Подобни били наблюденията и на мароканския пътешественик и изследовател Мухамад ибн-Батута, който посетил Китай през 1345 г. Той констатирал, че на китайските пазари не се приемало заплащане в злато и сребро; трябвало най-напред златните или сребърните монети да се обменят срещу ивици хартия с размер приблизително колкото мъжка длан, подпечатани с печата на „султана“. В записките си пътешественикът отбелязва, че всички чуждестранни търговци били задължени да депозират парите си на съхранение при специален държавен служител, който заплащал разноските по целия им по-нататъшен престой на китайска територия, включително стойността на робиня или конкубина по желание на търговеца. В края на престоя, преди отпътуването си от Китай, търговецът получавал обратно дължимите му пари.

Ибн-Батута описва Китай като най-безопасната държава в света от гледна точка на пътуващите търговци. Каквито и разстояния да изминавали, колкото и пари да носели със себе си, те почти никога не ставали жертва на грабеж. Това равнище на обществена безопасност се постигало чрез поддържането на полицейска държава, изумително наподобяваща модерните образци на това понятие. При влизането на всеки чужденец на китайска територия още на границата властите му рисували подробен портрет; в случай че той бивал заподозрян в престъпление, портретът му можел незабавно да се разпространи за неговото издирване. На всяка спирка от маршрута си чужденецът трябвало да се регистрира в полицията, като още преди отпътуването му властите в следващото населено място бивали уведомявани за неговото име и маршрут на придвижване. Чуждестранните търговци били проверявани сутрин и вечер от представител на военните власти и заключвани в специални общежития за през нощта.

Въпреки всички тези мерки Ибн-Батута станал свидетел на една непредвидена от властите последица от забраната за използване на монети. Тъй като на търговците не се позволявало да притежават злато или сребро, те претопявали пренесените контрабанда монети на слитъци, които криели в цепнатините над горния праг на вратата. Тази форма на съпротива била убегнала от вниманието на Марко Поло; възможно е също в течение на четиринайсти век властта на императора и на централизираната държава да била започнала да ерозира. От посещението на Марко Поло в двора на могъщите някога монголски императори до събитията, описани от Ибн-Батута, били минали повече от петдесет години.

Днес не са известни запазени образци на монголските книжни пари; за сметка на това в музейни сбирки се съхраняват малкото останали банкноти, пуснати в обръщение между 1368 и 1399 г. от династията Мин, приемник на монголите. След тази дата системата на книжни пари в Китай била изоставена, за да се съживи отново чак с настъпването на двайсти век в резултат от икономическата колонизация на страната от различни европейски сили.

Поради използването на книжни пари, както и на медни и месингови жетони вместо златни и сребърни монети, китайските власти си спестили тревогите за чистотата на техните пари. Именно тук обаче трябва да се търси основната разлика между паричната система на Китай и тази на Средиземноморието. Целта на въвеждането на книжни пари в Китай била запазване на държавния монопол върху наличното злато и сребро. Докато всичкото злато и сребро от провинциите се стичало в столицата, от столицата в провинциите се изливал поток от банкноти. Книжните пари функционирали като елемент на централизираната държавна власт и до голяма степен задушавали развитието на здрави пазарни отношения. За разлика от китайската паричните системи, развити на Запад, имали за цел поне на първо време да стимулират движението на стоки, като едва по-късно се превърнали в държавен инструмент за изземване на златото и среброто от населението.

На Запад основното предназначение на книжните пари било да служат като средство, чрез водене на банкови счетоводни книжа, за увеличаване на паричната маса в обръщение. Едва по-късно книжните пари започнали да изместват монетите като платежно средство за нуждите на всекидневната търговия. Първоначалната поява и навлизането на банкнотите в паричното обръщение били страничен ефект от развитието на банковото дело.

Книжните пари спомогнали за решаване на един сериозен проблем при боравенето със злато. Понеже дори в съвсем малки количества златото има висока стойност, хората винаги намирали начин да подправят монети чрез намаляване на златното им съдържание. Един изпитан трик бил така нареченото „изпотяване“ на монетите — енергичното им тръскане в кесия, при което те се драскали и стържели една в друга, докато на дъното на кесията се посипел златен прашец. Този проблем скоро намерил и своето разрешение: търговците по Средиземноморието започнали да запечатват всяка монета поотделно в малка кесийка, върху която бил написан видът и точната стойност на монетата. Така те постепенно привикнали да боравят с монети, които на практика не можели да видят и пипнат. За целта съответният получател трябвало да има пълно доверие в подписа и печата на онзи — обикновено друг търговец, държавен служител или банкер, — който пръв бил запечатал монетата в кесийката. Оттам нататък следващата логична стъпка била монетата да си остане на сигурно място в банката, а като разменно средство да се използва само етикетът на кесийката.

Монетният двор на дявола. В единия край на Четиринайста улица във Вашингтон проститутки и нарко пласьори нагло предлагат стоката си ден и нощ. На другия й край, където улицата минава недалеч от Белия дом към моста за Вирджиния, се намират цеховете на Бюрото за гравиране и печат при Министерството на финансите на САЩ, в които федералното правителство денонощно печата американските банкноти. В туристическите проспекти Бюрото за гравиране и печат е известно като „Фабриката за пари“.Всеки работен ден тълпи туристи се редят на опашка далеч преди началото на работното време в 9 сутринта, за да видят с очите си как Америка печата своите книжни пари. Посетителите влизат в сградата през един поохлузен дървен коридор, след като преминат серия проверки от охраната на сградата. От стените сияйно се усмихват портретите на президента, вицепрезидента и министъра на финансите. Върволицата минава покрай цветни снимки и живописни платна, изобразяващи различни етапи от историята на книжните пари в Съединените щати; кулминацията е една статуя в естествен ръст на президента Ейбрахам Линкълн, подписващ закона, с който федералното правителство получава правото да печата пари.

В края на дългия коридор се прожектира кратък видеофилм за историята на книжните пари; после екскурзоводите разделят опашката на малки групи, които се пропускат една по една в печатницата. Всяка група преминава по стриктно указания маршрут покрай големите стъклени витрини, през които се вижда как големи листа банкнотна хартия се отпечатват, инспектират, нарязват и нареждат на пачки долари. През цялото време придружителите рецитират сухи факти за американската валута:

• Доларите се отпечатват върху хартия на текстилна основа със съдържание 75% памук и 25% лен, с полиестерна защитна нишка.

• Печатарските преси са германско и италианско производство.

• Почти половината от всички банкноти, отпечатвани в течение на работния ден, са по един долар; 95% от банкнотите се отпечатват, за да заместят стари и износени банкноти, изтеглени от обръщение.

• Средната продължителност на живота на банкнотите варира от осемнадесет месеца за банкнотата от един долар до девет години за най-дълголетната стодоларова банкнота. Всяка банкнота може да се прегъне поне четири хиляди пъти, преди да се скъса на прегъвката.

• В Бюрото за гравиране и печат работят близо три хиляди служители.

• Четиристотин и деветдесет банкноти тежат точно един фунт (454 грама), а 14 и половина милиона банкноти образуват пачка с височина една миля (1609 м).

• Едва 8% от всички долари в света са във вид на банкноти и монети. Останалите са просто цифри в колонките на главните счетоводни книги или електронни импулси в компютърните чипове.

В края на производствения процес работещите в печатницата свързват банкнотите на пачки по 100, които после опаковат във вързопи по 4000. Вързопите се натоварват на палети и се свалят в подземието на печатницата, откъдето се извозват с камиони до представителствата на Федералния резерв — Централната емисионна банка на САЩ — по цялата страна; оттам заявените количества банкноти се подават до отделните банки и електронни гишета и влизат в обръщение. Посетителите, чието любопитство вече е силно раздразнено, бомбардират екскурзовода с въпроси:

Въпрос: Защо толкова много от работниците слушат музика със слушалки?

Отговор: За да заглушат шума от печатните, обрезните и опаковъчните машини.

Въпрос: Защо някои от тях се хранят?

Отговор: Защото са в почивка.

Въпрос: Защо техническите инспектори са толкова дебели?

Отговор: Защото по цял ден седят и наблюдават парите, поради което не се движат достатъчно.
След обиколката на цеха екскурзоводите насочват групите към една голяма зала с висок таван, където им обясняват, че с натискане на бутони на специалните електронни табла могат да се научат още подробности за отделните части на доларовите банкноти и да се проследи тяхната история. Децата започват да натискат бутоните, но екраните не светват и въпросите им остават без отговор. Разочаровани, те преминават на следващото табло, но и то отказва да се задейства. В голямата зала се продават и сувенири — например прозрачни химикалки, пълни с надробени на късчета бракувани банкноти. В един ъгъл японски туристи купуват необрязани листа отпечатана банкнотна хартия, които ще си отнесат вкъщи като оригинална опаковка за подаръци и букети цветя.

Двайсти век бе векът на книжните пари. Никога преди в историята не са били печатани толкова много банкноти от толкова различни деноминации в толкова много държави по света. Зад денонощно тракащите машини на американското Министерство на финансите се крие един дълъг процес на постепенно нарастване на доверието на обикновените хора в книжните пари.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар