// Вие четете...

Календарът на българите

Изобретен или усъвършенстван?

„Ако си прав – си силен.“

Изобретен или усъвършенстван?

Вечният календар на българите е един от най-древните в света. “Поради това, че някогашните прабългари са били доста многоброен народ, а не шепа хора, техният старинен календар е оставил дълбоки следи в българските народни традиции.” – Празници като Игнажден, Трифон Зарезан, конните надбягвания на Тодоров ден, петровското пиле на Петровден и оставянето на първия сноп при започването на жетвата са прабългарски обичаи, които са били в последствие обвързани с църковната традиция. Те липсват при славянските народи. Дванадесет цикловият характер на българския календар и съвпадението на отделни понятия, някъде мнимо, с понятия от тюркския циклов календар сякаш „бетонираха“ изказаната още в края на XVIII в. теза за тюрко-алтайския произход на българите.
В подкрепа на тази теза се приема и фактът, че българи и хуни почти синхронно се появяват в латинската и гръцка историопис от края на IV и началото на V в. „Хуно-тюркската“ гледна точка става толкова хипнотизираща, че голяма част от придържащите се към нея автори полагат огромни усилия по някакъв начин да съгласуват с нея противостоящите й факти, вместо да потърсят деформиращата причина в самата нея.
Очакваният езиков материал не идва и от Волжска България. По-голяма част от изследователите приемат, че към XIII в. българите – мюсюлмани са загубили своя език и са приели огузо – кипчагския. Няма нито един извор, който да сочи какъв е бил литературният език във Волжска България в домонголско време. Между XII – XIV в. езика на религията и науката е арабският и най-значимите паметници в ислямския свят са създавани на него.
Безспорно е, че прабългарите са имали оригинален календар, по всичко изглежда близък или еднакъв с календара на Енох, известен в района на Кавказ и Близкия Изток няколко века пр.н.е. Този календар е основан на представата, характерна за древните сапейски народи в Близкия Изток, че за една година Слънцето, главният бог, преминава през четири възрасти – детство, юношество, зряла възраст и старост.
Периодът 21 – 25 декември се чества като време на смъртта на старото и раждане (възраждане) на новото Слънце. В съответствие с тази представа календарът е от слънчев тип с годишно начало в деня на зимното слънцестоене и един извън календарен ден, което позволява годината да се раздели на четири тримесечни сезона с еднаква продължителност. Най-голямото предимство на този блестящо изобретен календар е, че разпределението на дните по дати и седмици е едно и също за всяка година. Този календар може да е изобретен от прабългарите или да е усвоен и усъвършенстван от тях през кавказкия им период. Независимо от това, фактът че те са ползвали такъв перфектен календар говори много за нивото на техните астрономически и практически познания за света.
В същото време прабългарите от Дунавска България ползват и един нов календарен елемент, който е непознат за календара на Енох. Това е групирането и броенето на годините в групи от по една дузина с животински названия на отделните години в дузината. Много автори погрешно представят това броене на годините на дузини като календар. Фактически, това е само един елемент, даже незначителен елемент на прабългарския календар. Подобно групово отброяване на годините  има  и в римо-византийската 15-годишна циклова система за индикация на годините „индиктион“, която използва числителни бройни названия за всяка година в цикъла.
Дванадесет годишният животински цикъл на броене на годините в прабългарския календар има много общо с изключително сложния и древен (III-то хилядолетие пр. н. е.) начин за броене на предмети, дни, месеци и години при древните китайци, който през първите векове на н.е. (V – VII в.) е усвоен напълно или частично от повечето съседи на китайците. Тъй като е напълно възможно, прабългарите, както и много други народи, да са заимствали този елемент на своя календар, пряко или косвено от китайците, с последващите статии ще се направи опит да се опише произхода и същността на този китайски начин за групиране и броене, ще се анализира възможността и времето на неговото евентуално усвояване от прабългарите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар