// Вие четете...

Приложни науки

Изобразяване на морските брегове.

„Който не иска, когато може, няма да може, когато поиска.“

Изобразяване на морските брегове.

Към хидрографията, изобразявана на картите се отнасят: океани, морета и езера, реки, канали, различни източници и изкуствени водоеми.
Хидрографията е един от важните елементи от съдържанието на картата. Обектите на хидрографията оказват съществено влияние на развитието и формирането на абсолютно всички елементи от съдържанието на картата: релеф, растителност, разположение на населените пунктове и пътищата. Поради това е много важно правилно да бъдат изобразени на картите водните обекти.
Морски бряг (крайбрежие) – това е полоса от земната повърхност, в пределите на която се наблюдава взаимодействието на морето и сушата.
Основните елементи на морския бряг, които трябва да бъдат изобразени на картите, това са:
1. Брегова линия – това е линията отделяща сушата от водата. За правилното изобразяване на морето на карта главен елемент се явява правилното изобразяване на бреговата линия: нейното очертание, извивки, изрязаност, наличието на бухти, острови.
Очертанията на бреговата линия на моретата, езерата и водохранилищата се предават с максимална подробност, при обобщение се изключват малките детайли, чиито очертания не се изразяват в мащаба на картата. Удебеляването на бреговата линия се извършва за сметка на сушата, така че да бъде отделена част от сушата, която временно се залива от водата.
2. Приливно – отливна полоса – това е част от сушата, временно заливана от водата.
3. Профил на брега – релеф на крайбрежието (бряг с плаж и стръмност на брега).
4. Остров – подчертава се типа на морския бряг.
5. Навигационна обстановка – знаци, способстващи или препятстващи плаването. Способстващи: пристанища, заливи, морски канали, защитни съоръжения, знаци за морска сигнализация, фарове и огньове и други. Препятстващи: подводни и надводни камъни, скали, рифове и други.
Показва се релефа на морското дъно. Релефът се показва с отметки от дълбочините и изобатите. Изобата – това е линия, съединяваща отметките на еднаквите дълбочини. При изобразяване на океаните и моретата обезателно се нанася изобатата с отметка 200 метра. Отметките на дълбочините се нанасят за момента на най-ниско морското ниво.
Тъй като морските брегове са се образували при различни условия, всички те имат различен външен вид. Като правило, те се подразделят на две основни групи: корени, изградени от твърди и планински породи, и съвременни, изградени от млади отлагания.
Към корените се отнасят следните брегове:
Фиордови брегове (рис. 1) – характеризират се със силно изразена брегова линия, с дълги, тесни, дълбоководни, понякога силно разклоняващи се заливи – фиорди. Тези заливи могат да достигат по дължина на много километри. Така, един от крупните фиорди на севера е на Скандинавския полуостров, наричан Сонге-фиорд, който има дължина 187 км.
За прибрежната полоса е характерно наличието на голямо количество острови. Бреговите са стръмни и скалисти. Брегът се е образувал под въздействието на три основни фактора: тектоничните движения на земната кора, ерозионното действие на реките и ледниковите потоци в ледниковия период. Понякога съседните фиорди се съединяват един с друг, образувайки високи скалисти острови.
Генерализацията на фиордовите брегове се заключава в подбора на най-важните фиордови и изкуствено разширени фиорди, тъй като при намаляване на мащаба линиите на техните брегове могат да се слеят.
Такива брегове са характерни за крайбрежието на Норвегия, Нова Земя, полуостров Таймер и Чукота.
Шхернисти брегове – имат много изразена и разчленена брегова линия. Тук има много заливи, проливи, гладко шлифовани надводни и подводни камъни (овнешко чело), острови, каменисти крайбрежни плитчини. Тези брегове са се образували през ледниковия период. След оттеглянето на ледниците в резултат на бавното движение на земната кора сушата се е снизила; морето, затопявайки тези участъци е образувало многочислени заливи и проливи с много разнообразни очертания.
Покрити с вода, тези не високи „овнешки чела”, хълмове са се превърнали в подводни плитчини и камъни, а тези от тях, които имат по-голяма височина или са се разполагали на възвишенията на ледниковия релеф, са се превърнали в острови. Генерализацията на шхернистите брегове се заключава в изобразяването на голямо количество острови и преувеличаването на главните от тях, ако те не се изобразяват в мащаба на картата. На много карти малките острови се показват с точки.
Такива брегове са характерни за Северното крайбрежия на Финския залив, за крайбрежието на Балтийско и Бяло море.
Риасови брегове – характеризират се с клиновидни заливи, насочени перпендикулярно към брега, у които дължината превъзхожда ширината не повече от 4 пъти.
В болшинството от заливите се вливат реки, в устията на които се образуват плажове. Такива брегове се образуват в резултат на потапяне на крайбрежна част от сушата, където хребетите и речните долини са били разположени перпендикулярно към общото направление на брега. При генерализация на такъв бряг е необходимо да се съхранят неговите отличителни особености: клиновидната форма на залива.
Този тип бряг е характерен за крайбрежието на залива Петър Велики и Севастополската бухта.
Далматински брегове – отличават се със своята скалистотст, голямо количество заливи, проливи, бухти, острови, полуострови, имащи продълговата форма и паралелно разположени на брега. Такава разчлененост на брега се обяснява с това, че морето е затопило планинските цепнатини, разположени по протежение на брега и крайбрежните части от сушата. Такива брегове са характерни за Балканското крайбрежие.
Към съвременните брегове по произход се отнасят:
Лиманни брегове – са тези, които сами по себе си са не високи брегове, появили се в резултат на затопяване от морето на устията на речните долини и образования вдаващи се в сушата клиновидни бухти. По нататък работата на морето и реките са образували наносни пясъчни коси, затварящи устията на лиманите или минаващи паралелно на направлението на брега. Косите могат да бъдат изтеглени покрай брега към морето, тогава те се наричат стрелки, или отделят бухтите от морето – в този случай те се наричат преспи. Лиманите брегове са характерни за северозападното крайбрежие на Черно море.
Лагунни брегове – по своя външен вид те много приличат на лиманните брегове. Характеризират се с плитководни заливи (лагуни), които се отделят от морето с коси и преспи. Външната брегова линия на лагуната е равна, а вътрешната – извита заради голямото количество заливи и бухти. Понякога бреговите валове съвсем отделят лагуната от морето, и тогава тя се залива, обраства с растителност. Лагуните са се образували в резултат на повдигането на сушата. Те са характерни за крайбрежието на Балтийско, Азовско, Черно, Каспийско морета. Срещат се на Чукота, Камчатка, Сахалин.
Брегове от Аралски тип – характеризират се с неустойчива брегова линия, образувана от рохки пясъчни ограждения, натрупани от морето или навеяни от вятъра. Брегове от такъв тип са се образували в резултат на затопяване от морето на пясъчни, ниско разположени прибрежни части от сушата. Дълбочините у брега не са големи. При изобразяването им е важно да бъде предаден общия характер на сложната извитост.
Тук не са разгледани всички типове морски брегове, а само главните и най-разпространените.
При съставяне на бреговата линия важно е да се предадат всички особености на морския бряг, отделните детайли, например, фиорди, лагуни, малки острови и т.н., не изобразяващи се в мащаба на картата.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар