// Вие четете...

Приложни науки

Изобразяване на езера и реки.

„Водата, която може да ме удави, за мен е океан.“

Особености при изобразяването на езера.

При изобразяване на картите на езерата и изкуствените водоеми в процеса на генерализация се изобразяват техните форми и размери, характера на бреговете, качеството на водата (прясна – солена), условия на захранване.
При генерализацията на езерата на картите от малките мащаби е необходимо да се запази техните общи очертания, протяжност, характерните извивки на бреговата линия. Подбора на езерата и техните контури трябва да бъдат изпълнени с отчета на особеностите на картографираната територия и свързаността с другите елементи на картата. Поставя се задачата: за показване на географското разместване на езерата на местността, техните размери, форми, ориентировка, връзка с реките.
При подбор на езерата е необходимо да се помни, че езерата в пустините и безводните райони се нанасят абсолютно всички без подбор, тъй като те се явяват не само като водоизточници, но и като ориентири. Независимо от размера се нанасят езера, които имат лечебно, минерално значение, а също така, ако езерото се явява извор за река.
Особености на изобразяване на реки. Типове речни системи
Реките играят много важна роля в формирането на всички природни елементи. При изобразяването на реките на карта е важно да бъде изобразявана тяхната извитост и протяжност, ширина, дълбочина, характер на грунда, плавателност, скорост на течението, типа на бреговете, характера на делтата, режим и мощност на потока.
Главната река с всички нейни притоци образуват речна система. За да бъде правилно изобразена речната система е необходимо добре да бъде изучена картографираната територия, да се изясни, кои реки от речната система се явяват главни, кои притоци се явяват като притоци от първи, втори, трети и т.н. порядък, както и други особености на речната система в картографираната територия.
В зависимост от характера на релефа и геологичния строеж на местността речните системи се подразделят на следните типове:
1. Дървовидно – разклонен – основната река е много извиваща се и има много притоци, течащи в различни направления.
2. Стволов – основната река е относително права и се захранва от къси и прави притоци.
3. Паралелен – главната река и притоците текат в едно и също направление.
4. Решетъчен – главната река и нейните притоци, следват планинския релеф, по протежение на тектоничните цепнатини, имат резки поврати и образуват своеобразна решетка.
5. Лабиринтообразен – руслото на основната река е силно извито, трудно се проследява, тъй като се губи в езера и блата. Между езерата и блатата в различни направления текат малки реки. Подобна е на речната система, характерна за райони от тундрата.
6. Ветрилообразни – притоците се вливат в руслото на главната река във вид на сноп (ветрило).
7. Радиален – характерен за вулканичния тип релеф.
При изобразяването на речната мрежа трябва ясно да се разчита главната река и притоците от различен порядък. Главната река трябва да бъде определяна по дебелината на условния знак (удебеляването на реките се извършва от извора към устието).
Всички реки на картите се делят на плавателни и неплавателни. Плавателните реки се отделят на картите по рисунката и шрифта на тяхното название (заглавни букви). Със специални условни знаци се показва началото на плавателния режим. Към плавателните се отнасят реките, по които се осъществява корабоплаване от речни кораби в периода на навигация.
По степента на извитост се различават реки от равнинен, планински и преходен тип. За равнинните реки е характерно голямата извитост на руслото, малка величина на спускане, бавно течение.
За планинските реки е характерно малка извитост на руслото, голяма скорост на течението, наличие на водопади и прагове.
Поради това при изобразяване на реките е важно правилно да се отрази извитостта на реките, особено при преход към по-малки мащаби. За това се разчита коефициент на извитост на реката Ки, равен на отношението на дължината на цялата река към правите части, съединяващи нейното начало (от извора) до нейния край (устието).
В зависимост от значението на коефициента на извитост руслата се разделят на прави (К=1), извити (К=1-1,5) и криволичещи (К=3,5). С умаляването на мащаба се извършва обобщение на бреговата линия на реките, а следователно и изравняването на извитостта.
При изобразяване на речната мрежа също така е важно да се показва нейната гъстота. Обикновено използват коефициента на гъстота Кг, който се изчислява като отношение на сумата от дължините на всички реки към тяхната площ (км/км²).
По гъстота, речните мрежи се делят на:
– много рядка, характерна е за степни и полустепни райони;
– рядка, характерна е за степи и степно горски райони;
– средно гъста, характерна е за райони от тундрата и гористи зони;
– гъста и много гъста, характерни за планински райони и тундрата.
На етапа редакция се установява дължината на реката, която се явява пределна за нанасяне на картата в определен мащаб, тоест определят ценза за подбора на реките.
При генерализация на река, следва да се съхранят основните нейни поврати и да се предаде относително нейната извитост (форми на извитост), а най-малките извивки, които не се изобразяват в мащаба на картата, се изключват. При обобщение на извивките на реката се изменя нейната дължина, което е видно по увеличеното изображение.
На малко мащабните карти всички реки, като правило, се изобразяват в една линия с постепенно удебеляване от извора към устието.
При генерализация на реките, обезателно се отчита тяхната връзка с другите елементи от съдържанието на картата, особено с релефа на местността. Реки, явяващи се единствени притоци, и реки, даващи сток към езера, се изобразяват на картите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар