// Вие четете...

Приложни науки

Изображение на релефа върху карта.

D12„Незнанието още не е позор, позор е нежеланието да научиш.“

Изображение на релефа върху карта.

Изображението на релефа на топографските карти дава пълна и достатъчно подробна представа за неравностите на земната повърхност, нейните форми и взаимното им разположение, превишение и абсолютни величини на точките от местността, преобладаващата стръмнина и протяжност на скатовете.
На съвременните топографски карти релефа се изобразява с хоризонтали в съчетание с условни знаци за обриви (откос, стръмнина, сипей), скали, оврази, сипеи, ровове, трапове, изровени от водата, свлачища и т.н. Изображенията на релефа се допълват с надписи за абсолютните величини на характерни точки от местността, на хоризонталите, размерите на отделните форми на релефа и указатели за направлението на скатовете.
Същност на изобразяване на релефа с хоризонтали. Хоризонтал – това е затворена линия, изобразяваща на карта хоризонтален контур на неравностите, чийто точки на местността са разположени на една и съща височина над морското ниво. Хоризонталите може да се представят като линии, получени в резултат на пресичане на местността с повърхности на определени нива, тоест повърхности, паралелни на водната повърхност на океана.
Затворената крива, изобразяваща бреговата линия на морето се явява сечение на сушата с плоскостта на повърхността на водата на морето и се нарича нулев хоризонтал, при който всички негови точки имат височина равна на нула.
Височина на сечене на релефа – това е разликата между две съседни секущи повърхности. На картата тя се изобразява с разликата във височините на два съседни хоризонтала.
Ъгълът между направлението на ската и хоризонталната плоскост в дадена точка се нарича стръмност на ската. Най-големия ъгъл на наклона ще е в този случай, когато направлението е перпендикулярно на хоризонтала, съответства на най-голямата му стръмност и се нарича направление на ската.
Хоризонталите се подразделят на основни, допълнителни (полухоризонтали) и спомагателни.
Хоризонталите на картата, съответстващи на установените за нея сечения се наричат основни хоризонтали, като на картата те се изчертават с удебелена линия и се наричат удебелени хоризонтали.
Изобразяването с основни хоризонтали на всички форми и детайли на релефа не винаги е възможно, затова се използват допълнителни сечения, които са по средата на основните сечения. Съответстващите на тези сечения хоризонтали се наричат допълнителни или полухоризонтали. Те се използват за изобразяване на тези форми и детайли от релефа, които не могат да се изобразят с основните и се изчертават на картата с прекъсната линия.
При изобразяване с допълнителни хоризонтали на върхове и седловини обезателно се показват и ответните допълнителни хоризонтали на противоположните склонове.
За изобразяване на отделни детайли от релефа, които не могат да се изразят с основни или допълнителни хоризонтали се използват спомагателни хоризонтали. Те се провеждат на произволна височина по такъв начин, че да предават по най-добрия начин дадената форма на релефа, изчертават се с прекъсната линия, както и допълнителните, но с по-къси линии. Спомагателни хоризонтали на противоположните склонове не се провеждат.

ФормиР

При изобразяване на основните форми на релефа особено внимание се обръща на правилното предаване на стръмнината и формата на профила на склоновете. Стръмнината и формата на профила се предава чрез изменение на заложената величина между хоризонталите.
При изобразяване на изпъкнали форми на релефа хоризонталите, тяхната изпъкналост винаги е насочена по посока на понижението на ската. На хоризонталите, показващи върховете, винаги се поставя указател (бергщрих).
Хоризонтали, изобразяващи вдлъбнати форми на релефа, винаги се насочват със своята изпъкналост към страната на повишение на ската. На хоризонталите, показващи дъното на котловината се поставят бергщрихи.
Линиите на водораздела, водостока (талвега) преминават покрай изтеглените части на хоризонталите, пресичайки ги перпендикулярно в най-изпъкналите места.
Хоризонталите, изобразяващи седловина, преминават покрай нея със своите изпъкнали части от четирите страни: от двете страни те обозначават скатове, издигнати над седловината (на тях се поставят бергщрихи), а от другите две страни – началото на две долини, разделяни от седловината в противоположни посоки.
Хоризонталите позволяват изобразяването не само на стръмнината на скатовете, но и техните форми. Равен скат се изобразява с хоризонтали, разположени на равни разстояния една от друга. При изобразяване на вдлъбнат скат разстоянието между хоризонталите се намалява при върха. При изобразяване на изпъкнал скат хоризонталите се учестяват при подножието. Хоризонталите, изобразяващи вълнист скат се учестяват и разреждат в зависимост от местата на прегъване на ската.
При изобразяване на планински релеф точно се предават направлението и характера на гребена на хребета, степента на тяхната изрязаност и профила на ската, формата на върха, отстъпите (терасите), формата и строежа (профила) надлъжните и напречните долини, разпространението на скалите. Хоризонтали, показващи върховете на гребените на хребетите се прокарват и в тези случаи, когато те образуват незначителни по размери форми.
При изобразяване на долините точно се изобразяват особеностите на напречните и надлъжните профили. Тесните долини се предават чрез остри затворени хоризонтали по талвега, а точно изразените вежди чрез резки повороти на хоризонталите. Широките долини, характерни за реките на равнинните местности, обикновено, имащи плоско дъно и рязко изразено подножие и вежди се изобразяват с резки прегъвания на хоризонталите на веждите и подножията на скатовете, и праволинейни затворени хоризонтали по талвега.
Долините, отличаващи се със стръмни вдлъбнати склонове и широко коритообразно дъно се изобразяват чрез сближени, паралелно идващи хоризонтали на склоновете и плавни, окръглени и затворени по талвега.
Съществуват обаче и такива форми на релефа, които не е възможно да се изобразят чрез хоризонтали. За тяхното изобразяване се използват условни знаци. С условни знаци се изобразяват превалите, скалите, русла на сухи реки, камъни, ями, могили, карстови фунии, кратери на вулкани, обриви, оврази, ровове, отстъпи и т.п.
Цифрите, съпровождащи условните знаци за тези обекти, указват тяхната относителна височина (дълбочина) в метри.
За допълнителни характеристики на релефа се поставят надписи с точност 0,1 м отметки за височините на характерни точки от местността: планински връх и хълм, най-високата точка на водораздела, превалите, седловините, най-ниските точки на дъното на долините и овразите, а също така на точките, явяващи се ориентири (пътни кръстовища и просеки, резки извивки на контура на растителната покривка и т.п.). Освен отметки на височините на картата хоризонталите също се надписват в такова количество и в такова съчетание с отметките на височините на точките, че да е възможно лесно и бързо да се определи височината на една или друга точка на всеки участък от картата.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар