// Вие четете...

Чувства и власт

Изменчивост на схващанията на тълпите.

Talp10„Назначили лисицата за войвода в гората: перушина много, птици няма.“

Изменчивост на схващанията на тълпите.

Над строго определените вярвания, чиято сила вече видяхме, стои един пласт от непрекъснато раждащи се и умиращи схващания, идеи, мисли. Някои от тях са съвсем краткотрайни, а най-значимите не надвишават живота на едно поколение. Вече беше отбелязано, че извършващите се в тези схващания промени понякога са много повече повърхностни, отколкото реални, и носят неизменния белег на народностните качества. При разглеждането например на политическите институции в нашата страна се вижда, че привидно най-противоположните партии споделят един абсолютно сходен идеал и че този идеал зависи единствено от душевния строй на нашето племе, след като под същите имена при други нации откриваме противоположен идеал. Името, което се дава на схващанията, измамните приспособявания не променят същността на нещата.
Ролята на философа е да изследва отзвука от предишните вярвания зад видимите изменения и в подвижния поток на схващанията, да различи движенията, предопределени от всеобщите вярвания и душата на народността.
Без този критерий би могло да се сметне, че тълпите променят често и по желание политическите и религиозните си вярвания. Като че ли цялата история политическа, религиозна, артистична, литературна, наистина го потвърждава.
Да вземем за пример един кратък период, само трийсе години, тоест едно поколение ще видим как тълпите, в началото, те имат едни вярвания, а след това пък други. И такива прераждания претърпяват не само тълпите, но и водачите им. В литературата, изкуството, философията смяната на мнения се проявява още по-бързо. Възхваляваните довчера творци, днес са дълбоко презирани.
Ако решим да анализираме тези на пръв поглед толкова дълбоки изменения, ще видим, че всички, които противоречат на всеобщите схващания и на племенните чувства, имат само мимолетна трайност и отклонената река скоро отново потича в руслото, по течението си. Мненията, несвързани с никое всеобщо вярване, с никое племенно чувство и които съответно не би могло да са определени, зависят от всякакви случайности или, с други думи, от най-малките промени в средата. Изградени с помощта на внушението и заразителността, те винаги са мигновени и понякога се раждат и изчезват така бързо, както и пясъчните дюни, навети на морския бряг от вятъра.
Днес общият сбор от подвижните схващания на тълпите е по-голям от всякога; това се дължи на три различни причини.
Първата е, че старите вярвания, загубващи постепенно влияние, вече нямат някогашното си въздействие над преходните мнения, за да им предадат някаква насока. Изличаването на всеобщите вярвания оставя място на безброй лични мнения без минало и бъдеще.
Втората причина е, че при все по-трудното намиране на противотежест на нарастващата мощ на тълпите, тяхната крайна идейна подвижност може да се прояви свободно.
Накрая, третата причина се състои в отскорошното разпространение на медиите, непрестанно разкриващи пред погледа най-противоположни виждания. Породените от всяко от тях внушения скоро биват разрушени от противни внушения. И така никое отделно становище не успява да се разпростре и всички са обречени на мимолетно съществуване. Те умират, преди да са успели да се разпространят до степен да се превърнат във всеобщи.
От тези различни причини възниква едно твърде непознато досега в историята на света и твърде характерно за нашата епоха явление, става въпрос за безпомощността на правителствата да направляват мнението.
Някога, и това „някога“ не бе много отдавна, действието на правителствата, влиянието на няколко писатели и на малък брой медии съставляваха истинските регулатори на мнението. Днес писателите са загубили всякакво влияние, а работата на медиите е да са само отражение на мнението. Що се отнася до държавниците, те далеч не го направляват, а само се чудят как да са в крак с него. Страхът им от мнението стига понякога до ужас и отнема всякаква определеност на поведението им.
Следователно мнението на тълпите се стреми все повече към функцията на висш регулатор на политиката. Сега то е в състояние да налага съюзничества, например, преди с Русия, СИВ и Варшавския договор, сега със САЩ, ЕС и НАТО.
Особено любопитен симптом е да се види как в наши дни папи, патриарси, премиери, президенти се подлагат на механизма на интервюто, за да изложат мисълта си по даден въпрос на оценката на тълпите. Едно време с основание са казали, че политиката не е сантиментална работа. Може ли това да се каже и днес, като я виждаме да се ръководи от импулсите на подвижни тълпи, незнаещи що е разум и насочвани единствено от чувството?
Колкото до медиите, някогашен компас на мнението, и те, както и правителствата, трябваше да залинеят пред властта на тълпите. Безспорно те притежават значителна мощ, но само защото представляват изключително отражение на народните схващания и безкрайните им разновидности. Превърнали се в обикновена информационна агенция, те отказват да наложат каквато и да е идея или доктрина. Те следят за всички промени на обществената мисъл и са принудени да го правят от нуждите на конкуренцията пред заплахата да изгубят аудиторията и рейтинга си. Някогашните тежки и влиятелни печатни органи, чиито оракули предишното поколение благоговейно слушаше, изчезнаха или станаха информационни листове, заградени от развлекателни хроники, светски клюки и финансови реклами.
Кой би бил днес достатъчно богатият вестник, позволяващ мнения на редакторите си, и какъв авторитет биха имали тези мнения в очите на читатели, чието единствено желание е да бъдат осведомявани или развличани и които зад всеки съвет задължително съзират спекуланта? Критиката няма вече дори власт да предложи книга или театрална пиеса. Тя може да пречи, но не и да служи. Вестниците до такава степен са осъзнали безсмислието на всякакво лично мнение, че като цяло са премахнали литературните критики, ограничавайки се с посочване на заглавието на книгата и с две-три рекламни изречения, като същата участ вероятно ще застигне след двадесет години и театралната критика.
Да следят мнението, е станало днес основна грижа на медиите и на правителствата. Какъв ефект ще произведе това или онова събитие, този или онзи законопроект, тази или онази реч, ето кое трябва да се знае; не е лесно, защото нищо не е по-подвижно и по-изменчиво от мисълта на тълпите. Виждаме ги да анатемосват това, което са възхвалявали довчера.
Такова пълно отсъствие на направляване на мнението и същевременно разпадането на всеобщите вярвания постигнаха в крайна сметка пълно разпокъсване на всички убеждения и нарастващо безразличие и на тълпите, и на отделните хора към всичко, което не засяга непосредствените им интереси. Въпросите, отнасящи се до учения, като либерализъм, пазарна икономика, намират истински убедени защитници единствено в необразованите среди. По-образованата част хората се превърнаха в прекалени скептици.
Изправено днес пред обсъждането и анализа, всяко схващане губи престиж; ъглите му бързо се изхабяват и доста малко идеи, способни да ни увлекат, са се съхранили. Съвременният човек все повече изпада в плен на безразличието.
Да не заклеймяваме прекалено това общо разпадане на схващанията. Никой не би оспорил, че това е симптом за упадък в живота на един народ. Прорицателите, апостолите, вождовете, с една дума – убедените, притежават, разбира се, доста различна сила от тази на отрицателите, критиците и безразличните; но нека не забравяме, че при сегашната мощ на тълпите, ако едно само схващане можеше да придобие нужната известност, за да се наложи, то веднага щеше да бъде облечено с толкова тиранична власт, че скоро ще се наложи всичко да отстъпва пред него. Тогава времето на свободния спор щеше за дълго да приключи. В дадени случаи тълпите са мирни господари, те обаче се поддават и на прищявки. Цивилизация, готова да падне в ръцете им, попада в зависимост от твърде много случайности, за да разчита на сериозна дълготрайност. Ако нещо можеше да забави малко часа на сгромолясването, то би било именно трайната подвижност на схващанията и нарастващото безразличие на тълпите към всички всеобщи вярвания.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар