// Вие четете...

Нестандартни размишления

Измама – превърната в закон.

„Парите и закона ще очароват.“

Измама – превърната в закон.

От текстовете от Атлантида в крайна сметка излиза, че рецептата за пълноценен живот е тук и сега. Не е въпросът да мислим за миналото и не чак толкова за бъдещето, а да се захванем с това, което е непосредствено пред нас – проблемите в работата, новото партньорство, грижите за децата си, болестта на родителите и прародителите ни, да преодолеем страховете и конфронтациите си.
Именно в това е началото, животът и промяната! Но нека отново се върнем на тамплиерите, открили онова неочаквано знание, което не им давало мира: че човекът някога е дошъл от космоса и отново ще се върне там – един ден! М-да, но то не беше дадено на Вас, които често летите със самолет и карате по магистралата с повече от 200 км/ч, за които GSM-ът, Интернет и преди всичко телевизията са най-естественото нещо в живота, а на рицарите тамплиери от 12 век!
Казано иначе, всичко това тамплиерите са разбрали във време, когато не е имало Холивуд, научнопопулярни филми или книги на Ерих фон Деникен и изобщо почти никой не е можел да чете и пише. За голяма част от населението Земята все още е била плоска, а тук се появяват няколко рицари, които узнават как е устроена Слънчевата система, научават неща за древни цивилизации, летящи кораби и между планетарни пътувания. Ама че лудост!
От една страна, църквата се опитва с военни средства да обърне всички не-християни в правата вяра. От друга, точно тези, които водят войни, установяват, че знанието, което намират, тотално променяло всичко!
То щяло да ги прати на кладата – и то моментално! Какво друго да се направи, освен да се пази тайна, да се създаде тайно общество и да се действа зад кулисите?
Създадена е ложа, чийто най-вътрешен кръг е съставен от посветените тамплиери. Всички останали извън него знаели истината само отчасти.
Взема се решение за „основна тайна“ да се декларира на друга тайна – истината за семейството на Исус.
Нека преди това проследим възхода на тамплиерите, след като систематизирали древното атлантическо знание.
В книгата на Хелга Хофман-Шмит четем: „Понеже тамплиерите живеели изцяло по космическите законите на Бога, нашия Създател, за кратко време спечелват безмерно знание и материално богатство и се превръщат в най-властните мъже на онова време. Те са в състояние да направляват съдбата на човечеството по начина, който бил и продължава да е тяхна задача.“
Бернар от Клерво използва своето влияние и моли папата да благослови „устава“ на ерусалимските рицари (нещо като правилник за поведение), така че тамплиерите да получат легитимност и сигурен статус пред църквата. Най-накрая това става на 31 януари 1128 г., когато Юг дьо Пайен е поканен на църковния събор в Троа. Като легитимен папски представител заседанието е председателствано от кардинал Албано. На него освен архиепископите на Реймс и Сенс, присъстват и не по-малко от десет епископа и множество абати, сред които е и Бернар. Молбата на тамплиерите е приета и така рицарите получават правото да носят наметало – което по онова време е чисто бяло – и да имат собствена конституция. Сега вече били рицари със собствено „законодателство“ – легитимирано от църквата, която по-късно става отговорна за бруталното унищожение на ордена през 1307 година.
Това, което се случва впоследствие, няма аналог в историята. Има се в предвид скоростния възход и също толкова бързия и стръмен крах на силния орден.
След като през 1128 г. тамплиерите официално получават правото за собствена конституция, влиянието и материалните им владения светкавично нарастват. Неочаквано те са подкрепени от много влиятелни земевладелци. От целия католически свят към тях започват да текат пари и имения. Когато две години след заминаването си Юг дьо Пайен и Анри от Монбар отново се връщат в Ерусалим, притежават не само папската благословия (за конституция), но и невероятно много пари, ценни предмети, поземлена собственост. Те водят първата група от над сто благородници-новобранци. През 1130 г. орденът вече притежава земи във Франция, Англия, Фландрия, Испания, Португалия и Шотландия. (Шотландия, защото съпругата на Юг дьо Пайен, Катерина от Сен Клер, е шотландска благородничка.)
Трябва да се отбележи, че само за няколко десетилетия те се превръщат в най-силната и най-богата организация на Европа. Манастирите и командориите на тази тайнствена организация никнат като гъби в резултат от съвместната дейност на Тамплиерския и Цистерцианския орден.
По време на възхода (доколкото може да се определи исторически) между 1153 и 1170 г. Велик майстор на ордена е Бертран от Бланптфор, което е странно. Той произлиза от южнофренска династия на катари. Официално тамплиерите са смятани за католици и положението наистина е много особено, когато катар става главнокомандващ на католически орден – все едно католик да стане равин при евреите! След дългогодишни офанзиви, четирийсет години по-късно катарите почти изцяло са избити от папската армия.
Тамплиерите обаче притежават и нещо, което засяга финансовите дела. В книгата си „Банки, хляб и бомби“, том 1, Щефан Ердман пише следното: „Тамплиерите са първите заемодатели и съответно първите банкери на Средновековието. Настоящата парична система има дълга история; произходът й ни отвежда векове преди Христос. До създаването на паричната система хората са извършвали разменна търговия – стока за стока или стоки срещу злато.
С увеличаването на транспортните и търговските пътища и интернационализирането на колониалната политика принудително се разширява и радиусът на търговията и обмяната на стоки. Количествата на стоките нарастват и започват да се пренасят на по-далечни разстояния. Съответно печалбите също се увеличават. Натуралната система се оказва непрактична, защото е трудно да се транспортират разменни стоки на дълги разстояния. Твърде опасно е да се носят големи количества златни и сребърни монети.
За търговците най-сигурно било да не носят със себе си златни и сребърни монети, а да ги заместят с техен еквивалент. Така възникват първите търговски каси, които съхраняват богатството на търговците, докато те необезпокоявано обикалят и вършат делата си. Като доказателство търговците получават подпечатана и подписана квитанция, т.нар. «ценно писмо».
При това развитие на нещата малко по-късно пред банкерите се открива неочаквана възможност. С времето съхраняваният при тях капитал (златни и сребърни монети), за който гарантирали «ценните писма», се натрупвал. Те започват да заемат чуждо злато, което си е измама още от самото начало, защото то всъщност е чужда собственост.
Не минало много време преди търговците да започнат да си разменят само квитанции. Хартийките ставали все повече, така че можели да се обменят във всеки град. На този принцип възникват първите съвременни банки, които се издържат от даване и търгуване с квитанции, докато в същото време трупат огромни печалби. В замяна на златото са въведени хартиени банкноти.“
От „ценните писма“ възникват банките. Последствията от тях обаче са много големи. В книгата си „Смяна на властта“ Армин Ризи пише: „Изведнъж всички стоки и услуги трябвало да се пресмятат в хартиени пари. Скоро започват да се обменят само хартиени банкноти. Нужна е нова сриксация на цените и заплатите. Колко «пари» струва един топ коприна, едно прасе, един клафтер дърва, един ден работа? Всичко се дефинирало с парична стойност. Работата, стоките и хората стават зависими от парите, а също и от тези, които правели възможен паричния поток – от банкерите.
Междувременно банките отдавна вече били започнали да пускат квитанции, които нямат покритие. «Тук имаме хиляда сандъка злато на съхранение. Вече ги дадохме на заем, но не във вид на злато, а в ценни книжа. Следователно ние отпуснахме хиляда сандъка злато и все пак имаме хиляда сандъка със злато! Защо да не продължаваме да играем по същия начин?»
Търговците и приемателите били напълно убедени в почтеността и думата на банките, че банкнотата има покритие. Никой не можел да го провери, защото златото навсякъде се обменяло под формата на квитанции и станало недосегаемо. Днес тази измама отдавна се е превърнала в закон. Само много малък процент от парите имат златно покритие. Всички държавни банки печатат пари и ги декларират чрез определена търговска дейност. Днес по-голямата част от наличните парични стойности в обръщение дори не са хартиени, а само имагинерна игра на компютърни числа. Но тази игра на числа е илюзия, която като сапунен мехур може да се спука по всяко време.“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар