// Вие четете...

Управлението

Измамата „пазарна икономика“.

„Който лъже, краде, който краде, трябва да лъже.“

Демократична“ Русия в световната лихварска пирамида. След разпадането на Съветския съюз и създаването върху неговите останки много „суверенни“ и „демократични“ държави, всички те моментално се оказали вмъкнати в световната финансова пирамида. Естествено, на приготвеното за тях място на долния етаж на пирамидата. Всъщност, тези нови държави станали „плячка“, която световните лихвари получили в резултат от победата в „студената война“, продължила повече от четири десетилетия.

Всичко трябва да се нарича със собствените им имена: това са били „контрибуции“ и „репарации“, които победените са длъжни да платят на победителите.

За справка:

Контрибуции (от лат. contributio) — принудително плащане или изземане на имуществото от победената във войната държава.

Репарации (от лат. Reparatio — възстановяване) — пълно или частично материално или парично компенсиране на щетите, причинени от войната, изплащани от победената държава на победителя.

В системата на „хранителните вериги“ на „паричната цивилизация“ постъпило голяма маса „хранителна субстанция“, която десетки години се е натрупвала в Съветския съюз (а също и в другите социалистически страни). Мощни „инжекции“ във вид на различни ресурси от победените страни довели до определено оживление на изнемощелия организъм на „паричната цивилизация“, създали илюзията, че това е най-съвършената и ефективна организация на обществения живот в историята на човечеството.

За да разберем размерите на контрибуцията, която Америка получила в резултат на победата в „студената война“ може да предадем думите на тогавашния президент Клинтън, които той произнесъл на съвещание на Обединения комитет на началниците на щабове на САЩ през 1995 г.: „Ние постигнахме това, което имаше намерение да направи президентът Труман със Съветския съюз чрез атомната бомба. Ние получихме суровинен придатък, държава не разрушена от атомна бомба, която би било трудно да създадем. Да, ние похарчихме за това много милиарди долари, но те вече са близо до онова, което руснаците наричат възвращаемост: за четири години ние и нашите съюзници получихме стратегически суровини за над 15 млрд. дол., стотици тонове злато, скъпоценни камъни и т.н. По съществуващите проекти на нас са предадени за нищожно ниски суми повече от 20 хил. т мед, почти 50 хил. т алуминий, 2 хил. т цезий, берилий, стронций. През годините на така наречената перестройка в СССР много наши военни и бизнесмени не вярваха в успеха на предстоящите операции. И напразно. Разклащайки идеологическите основи на СССР, ние успяхме безкръвно да изведем от войната за световно господство държавата, която бе основна конкуренция за Америка.“

Предполагаме, че показаната по-горе картина на ограбването на Русия се явява крайно непълна. Може да определим следните големи пера на контрибуцията, изискани от Русия за изтеклите две десетилетия „реформи“:

1. Активи, преминали в ръцете на чужди (западни) инвеститори в резултат на проведената приватизация на държавните предприятия на добивната и обработвателната промишлености и други отрасли на нашата икономика. Приватизацията, както е известно, се провеждаше по символични цени, които в десетки пъти, а понякога в стотици пъти по-ниски от реалните цени на приватизираните обекти.

Само за периода от началото на 1992 г. до началото на 1998 г., по оценки на канадския икономист (без кавички), професора от Отавския университет Михаил Чосуговский, „руски активи за над 500 милиарда долара били конфискувани и предадени в ръцете на западните капиталисти. Сред тях — заводи на военно – промишления комплекс, инфраструктура и природни ресурси“. Както отбелязва М. Чосудовский, „като инструмент за конфискацията послужили приватизационните програми и принудителното банкрутиране“.

2. Масова емиграция на учени, инженери, специалисти от различни отрасли на икономиката и знания в икономически развитите страни (тъй нареченото „изтичане на мозъци“).

3. Незаконно прехвърляне зад граница на стотици тонове злато и други ценности от златно валутните резерви на страната, фондове на Гохран (държавно учреждение формиращо фонд за ценни метали и скъпоценни камъни на РФ).

4. Прехвърляне от Русия в САЩ на големи партиди оръжеен уран и плутоний.

Става дума за така наречената „уранова сделка“, която неизразимо обогатила и продължава да обогатява САЩ. Понеже в нашата преса почти няма информация относно „урановата сделка“, ще дадем някои сведения за нея. Сделката е била сключена през 1995 г. и се състояла в това, че Русия поемала задължението да достави 500 т плутоний и оръжеен уран, а САЩ да заплати 12 млрд. дол. До 2000 г. по това съглашение в САЩ постъпили 75 т ядрени материали, а през периода 2000 г. до края на 2008 г. — още 277 т. Към настоящия момент по-голямата част от урана и плутония вече е на разположение на САЩ. Посочената сделка ни нанесе ущърб не по-малък от приватизацията на предприятията. Към момента на сключване на сделката пазарната цена на 500 т ядрени материали е била не по-малка от 8 трилиона долара. Може да кажем, че Америка е получила тези материали почти безплатно. В края на 1980-те години в СССР и САЩ имало примерно по 30 хил. ядрени заряда, в които (във всяка от страните) се съдържало 500–550 т оръжеен уран и плутоний. Според американски източници, Америка е натрупвала това количество ядрени материали в продължение на половин век, похарчвайки за добив и обогатяване 3,7 трилиона долара. Колко сме похарчили ние е неизвестно. Но може да се досетим, че значителна част от нашата икономика в следвоенните десетилетия е работила за създаването на ядрените заряди (разходи за откриване, добив и преработка на ядрените материали, създаване на оборудване, подготовка на кадри и т.н.). А главното — в резултат на „урановата сделка“ ние се лишихме от ядрен щит, което е невъзможно да се оцени в парични единици.

„Контрибуциите“, както следва от даденото по-горе определение, — това са и „имуществени изземвания“. Изземванията могат да се извършват с предаване и без предаване на имуществата в полза на победителя. По този начин, унищожаването на имущество на територията на победената държава — също е „контрибуция“, която отслабва победения и усилва победителя. Примери за такова унищожаване читателят сам може да приведе немалко. Например, едностранното унищожаване на ядрено и химическо оръжие, танкове и ракети. Или закриване на предприятия на промишлеността във вид на „банкрутиране“ и последващо „пре профилиране“ в различни видове офисни и търговски помещения и т.н.

Да обобщим, всички реформи в Русия през последните две десетилетия — това са „имуществени изземвания“ от двата посочени по-горе вида. А паричните власти на Русия в лицето на Банка на Русия и Министерството на финансите са главните организатори на това изземване.

„Имуществените изземвания“ също така може да разделим на други две категории:

а) първоначални (или еднократни) „изземвания“ (ние по-горе назовахме четири главни групи на такива изземвания, които са имали място през миналото десетилетие); тях може да сравним с „трофеите“, получавани от победителите във войната;

б) текущи (или постоянни) „изземвания“; тях може да сравним с „данъка“, който победителя взема от победения на постоянна основа.

За осъществяване на редовни „изземвания“ победителят създава специална система на грабеж, която днес е известна с кодовото име „пазарна икономика“ и се явява резултат от проведените либерални „реформи“. По-горе ние вече посочихме основните елементи на тази система: нееквивалентен обмен в сферата на международната търговия („ножица на цените“); занижен курс на националната парична единица; отмяна на валутното регулиране и валутния контрол (и произтичащата от това пълна либерализация на международното движение на капитала); натрупване на международни резерви във вида на валута на страните от „златния милиард“; доларизация на „икономиката“ и т.н.

Всички тези елементи присъстват днес в руската „икономика“, която нашите „реформатори“ с гордост наричат „пазарна“. В резултат на ефективното функциониране на тази система на „пазарната икономика“ ежегодно от Русия се преразпределя в полза на страните от „златния милиард“ не по-малко от 20–30% от БВП. Ето това е онази „дан“, която Русия плаща на своите победители, преди всичко на САЩ.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар