// Вие четете...

Поведенчески модели

Изкуството за женственост.

„Жената е като луната – свети с отразена светлина“

Изкуството за женственост.

Ще наречем „истинска женственост“ формирането на човешката самка като човек от женски пол. Фалшивата женственост съответства на вече описаната самка Сапиенс, разпознаваема единствено по биологичната си женственост.
Неоспорим факт е, че женственото в своята висша форма се ражда от подходящата комбинация от природни генетични фактори и индивидуалното усилие за самореализация, което, естествено, е волеви, а не спонтанен процес. Това е един възходящ, вертикален път, и в никакъв случай хоризонтална пътека.
За да можем да разберем женствеността, необходимо е първо да анализираме жената в нейната най-проста и примитивна форма: като утроба, способна да зачева – качество, което, проектирано върху личностната й идентичност, трябва да ни даде ключа към действителното значение на това да бъдеш жена. Нейната същностна природа е рецептивна, обгръщаща, задържаща и зачеваща. В положението й на самка тя определя нейното биологично майчинство. Издигната на по-висше ниво, трябва да обуслови положението й на истински женствена жена.
Ако се замислим над факта, че нищо в природата не съществува като единичен полюс, а всичко се проявява под формата на противоположни и допълващи се двойки, ще е полезно да направим сравнителен анализ на женствеността и мъжествеността. Нека видим накратко какво представлява мъжествеността и каква е нейната противоположност.
Както знаем, светлината може да се възприеме единствено чрез тъмнината, топлината – чрез студа.
Няма да използваме патерналистичен критерий, за да анализираме женствеността. Напротив, ще се опитаме да определим безпристрастно психичната същност на това, което с езика на биологията наричаме човешки самец и човешка самка. Ще започнем с мъжествеността, защото е общоприето и познато понятие, имитирано дори от жената, когато приема мъжки роли – причина, поради която този модел не буди съмнение относно своята същностна природа.
Какво представлява мъжествеността от ментална и психологична гледна точка?
От многото проучвания по тази тема се стига до заключението, че на това равнище тя се проявява като „сила на волята“; като мощен и продължителен импулс за реализиране на поставената цел; като волева сила, проявяваща се в едно висше „аз“, което направлява и контролира способностите на индивида; като сублимиран либиден импулс за победа над предизвикателствата на живота. Това е сублимираната и разумно направлявана мъжка агресивност. Тя представлява мъжката родова идентичност от не генитална гледна точка.
Нека сега се опитаме да установим кой е противоположният полюс на мъжествеността, тоест какво качество, подобно на негениталната мъжественост, съществува у жената като психологична женственост. Такова качество не е развито, тъй като съответства на тъй наречения „вътрешен свят“, който е женският еквивалент на „силата на волята“ у мъжа.
Факт е, че жената живее за външното, като съсредоточава всичките си интереси и грижи върху физическия вид и оценява всичко според привидната външност, а не според същностното му съдържание; като обръща безвъзвратно своето „аз“ към външния свят; като се отдалечава от самата себе си, за да се идентифицира с мъжки роли; като определя вътрешното си състояние според външното; като приема повърхностно културата и пренебрегва социално значимото; като отчаяно се стреми да хване някой мъж; в крайна сметка, тя живее единствено посредством мъжа, а не чрез себе си и за себе си.
Отсъствието на „вътрешен свят“ кара жената безплодно да търси щастието чрез мимолетни приятни стимули – жалка и краткотрайна награда, която трябва да бъде подновявана непрекъснато, за да поддържа достатъчно ниво на сетивно удовлетворение.
Тъй като не е развила вътрешния си свят, тя непрекъснато трябва да се подхранва с истории за любовните преживявания на известни жени; да се зарежда с разкази за живота на любими герои; да се отъждествява с женските образци, олицетворявани от филмови звезди, манекенки или известни актриси; загрижено да следи коментарите около непристойните обстоятелства в живота на X или У.
Основният проблем се състои в обстоятелството, че тя не е развила вътрешния си свят, а оттук и своето „аз“, поради което не съществува като личност, а само като любовен обект. За съжаление самата тя не прави усилие да излезе от това състояние, като култивира само външността си, предрешавайки се като жена, имитирайки псевдо модела на апетитна жена – вампир. Несъзнателно или не, тя полага всички усилия да изглежда като съблазнителна любовна стръв, която да осигури завладяването на мъжа и съответно нарцистично удовлетворение. В тази глупава игра тя пропилява по-голямата част от живота си, без да осъзнава, че това й пречи да се реализира като жена, защото не й остава нито време, нито сили за това, и трябва да се примири да бъде самка или имитация на мъж.
Тя притежава утеринна и вагинална способност само по отношение на размножаването, без да познава психологическите инструменти на собствената си женственост – механизъм, който представлява висшия поток на либидната енергия. Ако способността да зачева е телесната проява на нейната женственост, то формирането, развитието и управлението на нейния вътрешен свят са върховният израз на същинската женственост. Женските атрибути не трябва да съществуват само физически, но трябва да придобият и психическа реалност, като се превърнат във формиращи елементи на вътрешния свят, който е психичната проекция на гениталната женственост.
Самката, която използва несъзнателно своята женска привлекателност, може да се превърне в жена, ако нейната гениталност придобие психическа реалност, в която съзнателно да проектира своя опит, за да формира и развие свое, независимо „аз“. Това може да се постигне, когато тя, убедена в необходимостта да стане жена, и познавайки правилен начин за самонаблюдение, предприеме действия, за които може напълно да отговаря, като анализира резултатите обективно, с цел да обобщи „значимия опит“, който всъщност подхранва Аза.
Този Аз, за който говорим, трябва да се формира съзнателно, по един много различен начин от този, по който се е формирало обикновеното психологическо „аз“. Последното се е развило постепенно, като част от психиката, която се моделира и оформя под въздействието на обществото, така че дори когато представлява личностната идентичност, то не е нищо повече от проекция на социалната идентичност на човечеството. Всички, и жени, и мъже, сме деца на обществото, но ако искаме да постигнем истинска индивидуалност и реална психологическа самостоятелност, у нас трябва да съществува нещо, което да е плод на собствената ни съзидателност; което да е моделирано от нашето съзнание и пречистено от разума, в противен случай няма да се различаваме от стадото. Жената трябва преди всичко да се превърне в „майка на самата себе си“, като фокусира своята способност да бъде майка върху собствената си личност, поемайки грижата за себе си и самообразовайки се в изкуството на женствеността.
По този начин развитието и зрелостта на нейното „аз“ ще й помогне да промени коренно много от традиционните механизми, които всъщност й пречат да еволюира. Нека да дадем пример с нарцисизма, изначално възникнал като компенсаторна реакция срещу чувството за малоценност спрямо мъжа – механизъм, който трябва непрекъснато да функционира, за да поддържа високо нейното самоуважение и да й вдъхва достатъчно доверие в самата нея. За тази цел тя се нуждае от външни средства, които в този случай идват от възхищението, предизвикано от самата нея в качеството й на любовна примамка. Поради тази причина тя изпитва силна тревога, когато започва да забелязва отслабването на женската й привлекателност – факт, който предизвиква загуба на доверието й в себе си и чувство за малоценност.
Механизмът на самоуважението може да се сравни с камина, която се нуждае непрекъснато от солидно количество дърва (външна енергия), за да поддържа подходяща топлина и тяга. По подобен начин самоуважението се нуждае от мощни външни подкрепления, за да се поддържа високо, тъй като без тази помощ индивидът изпитва нарцистичен спад от депресивен тип.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар