„Кораб с двама капитани потъва.“

Морската среда се явява източник на минерални и биологични ресурси, оказващи все по-голямо влияние на всички страни от живота на човечеството. Тя може да бъде обект на суверенни права на много държави, тъй като морската дейност се превръща в реален инструмент на социално икономическия ръст, осигуряване на отбраната и безопасността.

Към настоящия момент в условията на глобализация и икономическа нестабилност протичат сериозни преобразования в морските дейности на държавата в интересите на повишаване на нейната ефективност. На този фон се отбелязва рязко снижаване на резултативността на навигационно хидрографско осигуряване (НХО) на морските дейности, която се характеризира със следното състояние:

– снижение до критическия минимум на изучаване на водните обекти в Световния океан вследствие остаряването на наличните информационни ресурси, фактическо спиране на изследванията на морските акватории и тотално съкращаване на всички ведомства, изпълняващи хидрографски и океанографски работи, отсъствие на нормативно регулиране на попълването със субекти на НХО във фондовете на държавните геоинформационни ресурси, невъзможност за поддържане в тези условия на националната колекция от морски карти и фондовете за държавните геоинформационни ресурси в актуално състояние;

Геоинформационните ресурси представляват съвкупност на бази от геоинформационни данни, геопространствена информация и знания за водните обекти на Световния океан.

– несъответствие на количествените и качествените показатели в сферата на НХО на морските дейности по националните и световните стандарти в пространствен обхват, достъпност, цялостност, точност и достоверност на резултатите на функциониране по силата на недостатъчност и технологическо отсъствие на инфраструктури (навигационна, информационно комуникационна и производствено картографско оборудване), системи от инструментални средства (морски средства за навигация и океанография) и носители за тях (платформи, плавателни средства, летателни апарати и изкуствени спътници на Земята;

– крайно ниско ниво на научно техническия потенциал в сферата на НХО на морските дейности вследствие на продължителното функциониране в условията на недостатъчното финансиране, ликвидация на редица направления на военно промишления комплекс, спиране на научната дейност, фактическо прекратяване на възпроизвеждането на кадрови потенциал. Съществува реална заплаха за загубата на държавна ключова компетенция от знания в сферата на НХО на морските дейности;

– дезинтеграция на НХО на морските дейности, решаване на задачите в рамките на локалните ведомствени интереси без отчитане на реалните потребности на държавата и на потребителите, не ефективно разходване на бюджетни средства заради отсъствие на задължително държавно регулиране и единна координация на дейностите в сферата на НХО, противоречивост и несъгласуваност на нормативно правната база, дублиране на функции на държавните органи от изпълнителната власт;

– съкращаване участието на държавата в дейностите на международната общност по формирането на политики и стандарти в сферата на НХО на морските дейности, в международните изследователски проекти, програмите за стажировка и преподготовка на специалистите.

Случилото се е фактическо разрушаване на технологическите вериги за производство на геоинформационни ресурси и инфраструктури за НХО, обостряне на конфликта между ведомствените интереси, пропадане на управляемостта и международния престиж на държавата в сферата на НХО на морските дейности. Потенциал за ръст в дадената област практически отсъства.

Следва да се подчертае, че НХО на морските дейности по признаците на общността, по същност и специфика се явява самостоятелна сфера в информационното осигуряване на морските дейности и носи базов характер. Сферата на НХО на морските дейности се явява извънредно наукоемка, използва развитието, пространствено разпределена система на силите и средствата, и инфраструктурата на различна ведомствена принадлежност и различни форми на собственост. Системата от сили и средства за НХО се отнася към класа на информационно измерителните и се явява система за непрекъснато ползване с висока интензивност на информационно взаимодействие. При това НХО на морските дейности следва да се разглежда като икономическа система.

Например, държавната политика на РФ в областта на НХО на морските дейности се явява част от националната морска политика. Тя е призвана да осигурява съответствие на НХО със задачите на морските дейности на държавата, нейното реформиране и развитие в условията на формиращата се пазарна икономика с отчитане на интересите на националната безопасност, външно политическия и външно икономическия курс на страната.

Навигационно хидрографското осигуряване (НХО) на морските дейности изисква целенасочено държавно регулиране с цел концентрация на усилията и ресурсите в дадената сфера. НХО на морските дейности представлява съвкупност от съгласувани по цели, задачи, място и време на организационни мерки и технически мероприятия, насочени към създаване на необходимите и достатъчни навигационно хидрографски условия за изучаване, усвояване и използване на субектите на морски дейности в Световния океан, удовлетворяване на геоинформационните потребности на обществото и изпълнение на международните задължения на държавата в дадената сфера.

За морските дейности като необходими и достатъчни навигационно хидрографски условия се явяват: безопасност на мореплаването; позициониране на обектите и явленията в пространството и времето; наличие и достъпност на геопространствената информация за природната среда; знание, разбиране и ефективно отчитане на влиянието на природната среда. НХО на морските дейности се организират и осъществяват в интерес на всички направления на морските дейности и потребителите на геопространствена информация и знания за Световния океан.

Политиката на държавата в областта на НХО на морските дейност обуславя формирането на икономика от нов тип – „икономика на знанието” (иновационна цифрова икономика), широко използване на информационните технология, усилване на интеграционните процеси при едновременно обостряне на глобалната конкуренция на световните пазари за инвестиции, наукоемки товари и услуги. Към настоящия момент се сменят традиционните форми и механизми на международното взаимодействие и взаимодействието между субектите на морски дейности в сферата на НХО, науката и технологиите, а също и ролята на държавата в регулацията на тези процеси. Проследяват се тясната взаимна свързаност на научно технологическата, външната и търговско икономическата политика в рамките на националната морска политика.

Тези фактори определят следващите основни направления на държавната политика в областта на НХО на морските дейности:

– преминаване на много по-широка стратегия на координирани действия в областта на НХО на морските действия на основата на централизация на основните функции на ниво държава, консолидация на ресурсите и усилване на държавното регулиране в сферата на НХО на морските дейности;

– създаване, ефективно използване и изпреварващо развитие на Единно геоинформационно пространство в морските дейности, неговата интеграция в информационното пространство на държавата. Развитие на социалните отношения в обществото чрез формиране на социални механизми на управление и разпределение на знания за Световния океан;

– съхранение и развитие на компетенциите на държавата в областта на НХО на морските дейности, усъвършенстване на отечествената система за образование и наука в сферата на НХО, попълване на нейния кадрови потенциал;

– адаптация сферата на НХО на морските дейности към условията на глобализация и интеграцията на морските дейности и пазарната икономика, световните стандарти и най-добрата световна практика. По нататъшна интеграция на държавата в световния процес по изучаването и усвояването на морската среда при съхранение на суверенитета на страните в областите на изследване на Световния океан.