// Вие четете...

Начини на манипулиране

Игра по правилата.

„Снисходителността към престъплението също е престъпление.“

Във Вашингтон има трийсет и пет хиляди регистрирани лобисти. Това означава, че на един член на Конгреса се падат по около седемдесет лобисти. Миналата година всички те заедно са похарчили три и половина милиарда долара – това е над шест и половина милиона на конгресмен. С тези пари са купили влияние, но не за да направят нещо във ваша полза, а за да защитят интересите на клиентите си. Могъщи корпорации, международни банки, акулите от Уол Стрийт, чужди правителства, медийни гиганти, само провъзгласилата се управляваща класа са всички онези, за които лобират и пишат законопроектите. Избраните от вас конгресмени са подставените лица на покварената законодателна система, затова гласуват законите така, както работодателите са им наредили. Вярно е, че не всички са такива. Все още има честни мъже и жени във Вашингтон, но повечето отдавна са преминали от другата страна. В замяна на това, че са престъпили клетвите си, им се обещават богатство и слава, и нов мандат, ако играят по правилата. Всички те много добре знаят, че ако не го направят, ще се простят завинаги с кариерата си „в служба на обществото“. Страната ни е създадена като парламентарна република, но чувствате ли се представени в Парламента?

Това е Конституцията на Съединените американски щати. В днешния си вид представлява петнайсет печатни страници. Когато праотците ни са я изписали на ръка, се е побрала едва в четири пергамента. Ето я. Върховният закон на страната ни, рамката, която очертава цялата система на управление. И знаете ли защо е толкова малка? Защото според нея и правителството е трябвало да бъде малко. Необходимо ли е страната ни да има федерално правителство? Да. Трябва ли да съществува като същност и символ на единството ни, като компас, който да насочва нацията ни? Да. Но Конституцията нарочно е била създадена малка. Защо ли? Защото ние, вие и аз сме истинските управници на страната ни. Това е забравената истина, която струи от тези няколко страници. Създателите на държавата ни са знаели, че правителствата стават корумпирани. Затова Томас Джеферсън* ни казва, че съпротивата срещу тираните е подчинение пред Бога. Знаели са, че злото, също като земното притегляне, е сила, която съществува в природата. Корупцията неизбежно избуява. Също като плевелите в градината – първо се появяват, после започват да се разпространяват, разрастват се и обхващат всичко. Внимавайте, казаха дедите ни, дръжте правителството под контрол или това царство на свободата и неограничените възможности ще изчезне в рамките само на едно поколение. И, приятели мои, ние доста дълго време бяхме занемарили тази своя отговорност. Забравихме дълга си да бдим денонощно и докато ние спяхме, нова могъща корумпирана система беше създадена, за да измести, в първия удобен момент, основополагащите принципи на държавата ни. И сега, като се огледаме, виждаме, че почти са успели да откраднат бъдещето ни. Встъпвайки в длъжност, хората, които ние сме избрали, полагат клетва, в която обещават да спазват и защитават Конституцията на Съединените американски щати. Те дори не си правят труда да почерпят от мъдростта на закона, който са се заклели да спазват. Забравят клетвата си веднага щом се закълнат и никога повече не се сещат за Конституцията на Съединените щати.

* Томас Джеферсън (1743-1826г.) – третият президент на САЩ, автор на Декларацията за независимост.

Конституцията е толкова малка, че можете да я носите в джоба на ризата си и аз най-искрено ви съветвам да се снабдите с един екземпляр, ако все още нямате.

А това, това тук е един от томовете по данъчно право. Хиляда и четиристотин страници и това е само един от томовете, с останалите можете да напълните цяла библиотека. Шейсет и седем хиляди страници, пълни с правила, глоби и престъпления, които всички вие сте извършили, освен ако не успеете да докажете, че сте невинни. Никой не признава законните ви права, когато данъчните от Националната агенция по приходите нахлуят в дома ви. И знаете ли защо този сборник със закони е толкова голям и става все по-голям всяка година? НАП е свързана със законите за здравното осигуряване по същата причина, поради която навремето Финансовото министерство е отговаряло за изпълнението на закона за Сухия режим. Защото правото да събираш данъци ти дава власт да унищожаваш. Това не е мое лично мнение, това е становището на Върховния съд на Съединените американски щати! Не ни е необходим съдия, за да ни каже това, което всеки, който се е опитал да попълни данъчна декларация, знае. Данъчните закони са написани така, че обикновените хора да не могат да ги прочетат и разберат. Те са създадени, за да служат за чадър на тези, които ние сме упълномощили с власт, и като оръжие срещу онези от нас, които се осмелят да вдигнат глас и да се противопоставят. Законите не се отнасят до тях, те са за нас, обикновените хора. Точно сега, в този момент, сто хиляди федерални служители дължат данък за отминали години и размерът на задълженията им е почти един милиард долара и между другото финансовият министър е един от тях.

Ние не се борим само срещу данъците, не контролираните разходи и огромния дълг. Ние се борим за нещо много по-голямо – за равенство пред закона. Борим се за това да се сложи край на специалните права и привилегии за тези, които имат свои хора по върховете на властта. Защо човекът, който стои начело на НАП, или конгресменът, измислил данъчните закони, както и главният изпълнителен директор, който има приятели в Белия дом, да може да мине гратис, а ние с вас да плащаме последствията от избора, който сме направили? Някога Джон Адамс* беше казал, че ние имаме „правителство от закони, а не от хора“. Попитайте се дали това все още е валидно и днес. Доходът ви, името ви и връзките ви са по-важни откогато и да било. Те могат както да допринесат за възхода ви, така и да ви сринат със земята. Как е възможно това явление да съществува в общество, в което всички хора са родени равни? Отговорът е, че не може. И затова нито един честен човек не би могъл да отхвърли искането ни за равенство пред закона. Откъде знам всичко това ли? Знам го, защото това е посланието, оставено ни от доктор Мартин Лутър Кинг.

* Джон Адамс (1735-1826г.) – политик и философ, първият вицепрезидент и вторият президент на САЩ.

Важно е да помним примерите от нашата история. Те показват, че всички, които са се опитвали да постигнат целите си с насилие, са били обречени на неуспех. Но доктор Кинг не беше като тях. Той казваше на хората да паднат на колене, да се въздържат от насилие както в думите, така и в делата си, да се държат един за друг и да се борят непреклонно за каузата си. Доктор Кинг беше разбрал това, което всички ние тук трябва да проумеем – борците срещу неправдата трябва да са готови, ако е необходимо, да понесат страдание, но никога да не го предизвикват.

В една от речите си доктор Кинг казва: „… нито една лъжа не може да продължи вечно“. Той знаеше, че когато американският народ разбере до каква степен е бил лъган и мамен, ще застане на страната на справедливостта. Днес сме изправени пред същото предизвикателство и ако сме достатъчно търпеливи, ще дочакаме същите резултати. Американците са хора с развито чувство за справедливост. Те могат да различат расизма от политическото заиграване с расовата принадлежност, насилието – от обвинението в насилие, омразата – от патриотизма. Дайте им толкова време да обмислят и преценят фактите, колкото им е нужно. И когато произнесат присъдата си, всичко отново ще си дойде на мястото.

Но сега искам да ви подканя, не, нещо повече искам от вас – да отхвърлите всякакви форми на насилие. Също като доктор Кинг и ние искаме да унищожим злото, а не създателите му. Ако използваме каквото и да е насилие, ние само вършим услуга на враговете си. Те и без това не жалят средства да ни създадат образ на яростни, изпълнени с омраза расисти и чакат само повод да ни очернят още повече. Не им давайте такъв повод. Вместо Бил Айерс*, бъдете Бенджамин Франклин. Вместо Бин Ладен, бъдете Ганди. Те отлично знаят как да използват насилието в своя полза, но нямат никаква представа какво да правят с мирната опозиция. Освен това, единственото, от което имаме нужда, нашата защита и оръжие срещу тиранията и потисничеството, дори при тази развихрила се корупция, ни е дадено ето тук, в Конституцията.

Трябва само да намерим в себе си силата и мъдростта да отворим очите на приятелите и съседите си, да вземем властта със законни средства и да възстановим онова, което отдавна е забравено. Да възстановим. Не да пригодим или променим… да възстановим. Ще ви попитам нещо. На много от нас тук ни е залепен етикетът „противници на правителството“, но кой обича Америка повече: този, който иска да я възстанови, или този, който иска да я промени?

* Бил Айерс (1944г.) – създател на про комунистическата група „Уедър Ъндърграунд“, която през 1960–70 г. извършва серия бомбени атентати срещу обществени сгради.

Няма защо да се лъжем, ако искаме да „променим“ нещо, значи просто не го харесваме. Ако живеете в стара къща и я обичате с цялото си сърце, какво ще направите с нея? Ще я „възстановите“ или ще я „промените“, за да я превърнете в модерно архитектурно недоразумение? Същото се отнася и за старата кола или старата картина – ние не променяме нещата, които истински ценим, ние ги възстановяваме и съхраняваме.

Не знам какво мислите вие, но според мен Америка, такава каквато са я създали праотците ни, си заслужава да бъде съхранена. Благодаря ви на всички. Бог да ви благослови и нека Бог благослови Америка.

Забележете какви имена измислят на законите, които гласуват, без дори да са ги прочели. Ако го нарекат Патриотичен закон, значи не след дълго ще започнат да го използват, за да преследват нас, истинските патриоти. Когато говорят за „неутралитета“, те всъщност искат да го използват, за да неутрализират враговете си. „Доктрината за справедливост“ на практика има за цел несправедливо да постави свободното слово под правителствен контрол и така да обезсмисли правата, дадени ни от Първата поправка на Конституцията. Имиграционната реформа, здравната реформа, моля ви, не си правете никакви илюзии, когато говорят за реформиране, те всъщност имат предвид трансформиране. И веднага ми идва наум въпросът „В какво се опитват да ни трансформират?“ Дали искат да направят страната ни по-добра, по-силна и по-свободна? Или да я превърнат в място, където хората могат по-лесно да бъдат контролирани, експлоатирани и манипулирани?

Безработицата вече прехвърли двайсет процента, имам предвид истинската безработица, а не онези измислени цифри, които всяка вечер ни поднасят във вечерните новини. Но това далеч не е всичко. Безработицата е четирийсет процента, ако имаш късмета да си млад чернокож мъж в нашата свободна държава. Донесох тази обява, защото предположих, че някой от вас може да се заинтересува от нея.

Двайсет и пет процента от всички затворници по света се намират тук, в тази държава. Но, по дяволите, в САЩ живее само пет процента от населението на планетата. Значи ние имаме изключително голям относителен дял престъпници, нали така?

О, я почакайте – продължи Бейли и се престори на искрено изненадан при вида на най-горния документ. Какво е това? Мисля, че нямаме право да го видим. Това е Военна заповед 210–35 отпреди пет години. Бихте ли й хвърлили един поглед? Озаглавена е „Трудова програма за цивилните затворници“. Може би затова са им необходими нови специалисти по интерниране и принудително заселване.

Я успокойте малко топката. Това са опасни престъпници. В края на краищата някой трябва да ги тури в ред, нали така? Защо да не ги изпратим във военен трудов лагер и да ги накараме да поработят безплатно? Щом ние не сме на тяхно място, значи няма за какво да се тревожим.

А какво е това тук? Меморандум от 1970 година, написан от човека, който по-късно стана директор на Федералната агенция за действие при извънредни ситуации. В този документ се иска задържането и интернирането на двайсет и един милиона, цитирам, „американски негри“ в случай на масови безредици. Не мога да си спомня точните цифри, но според мен по онова време цялото чернокожо население на Америка е било приблизително двайсет и един милиона. А това тук според Плана на американските въздушни сили за действие при масови безредици, 55–2, министърът на отбраната има право да използва американските въоръжени сили за възстановяване на реда и законността в страната в случай на криза. През 1984 година, скрити зад този план, са извършили учение, което нарекли Rex-84*, виждате, че не им липсва чувство за хумор. Целта на учението е била да проверят колко бързо могат да задържат всички непокорни американци, попаднали в списъците им.

* Rex – от латински крал, цар.

Ще попитате какви са тези списъци. Ами, всякакви. Списъкът на ФБР, наречен ADEX, е създаден в края на шейсетте години. ADEX означава агитаторски индекс. В него са включени всякакви опасни интелектуалци, профсъюзни организатори и противници на войната във Виетнам. Днес Министерството на вътрешната сигурност е изготвило така наречения Списък на потенциални терористи и в него са включени имената на почти милион и половина души, като броят им нараства с двайсет процента всеки месец. Регистрирал си се, че притежаваш оръжие? В списъка си. Направил си дарение за друга партия, освен Републиканската и Демократическата? В списъка си. Влязъл си в сайта им? В списъка си. Държал си реч за правителствените списъци пред група разпалени патриоти? В списъка си. Но на кого му е притрябвал този списък, щом могат да те следят, когато си поискат? Всички сте чували за устройството „Дигитален ангел“, което могат да имплантират под кожата ти, нали така? Казват, че в него щяла да се съхранява медицинска информация и че било предназначено за сигурността на децата и болните от Алцхаймер.

Почакайте, може би този път ни казват истината, но какво от това? Истината няма никакво значение. С „Дигиталния ангел“ искат да ни пратят за зелен хайвер. Всички много се тревожим от имплантирането на чипове, докато чакаме на опашка, за да си купим новите модели на iPhone или блекбъри. За бога, хора, прочетете написаното със ситни букви! Не са необходими нови технологии, за да могат да ни проследят къде се намираме. Ние сами си купуваме старите! И като стана дума за това, да не забравя да благодаря на нашите приятели от Интернет. Това е мястото, където, поне засега, ние можем да ги следим също толкова лесно, колкото те следят нас.

… ако говорите против абортите, ако сте ветеран от войните, ако сте защитник на Втората поправка, противник на нелегалната имиграция, искате да обучавате децата си вкъщи, ако на бронята на колата си сте залепили стикер с „Чък Болдуин президент!“ или, ако, пази боже, открият у вас копие на американската Конституция, то тогава вие, американски патриоти, вие майки, бащи, баби и дядовци, вие, пазители на свободата, ще бъдете обградени много внимателно с насочено към вас оръжие, защото може да се окаже, че сте терористи!

Почакайте малко, почакайте. Вярно е, че всички сме в списъците им, но нали няма да дойдат ей така изведнъж да ни съберат и да ни изпратят в концентрационни лагери? Това може да стане само в случай на някакво непредвидено събитие, за което да ни обвинят. Тогава кой решава дали и кога сме в криза? Може би Конгресът? Същият този беззъб Конгрес, който така и не е обявил официално война на нито една от седемдесетте страни, в които наши мъже и жени се бият и загиват от 1945 година насам? Същият този Конгрес, на когото дори не му е било позволено да разбере какви са правомощията на правителството в случай на ядрена война, а те са влезли в сила през осемдесетте години? Не, Конгресът няма да реши нищо. Нещата са много по-страшни. След въвеждането на Президентската директива 51 всичко вече е съвсем официално. Президентът решава. Законно избраният президент поема контрол върху изпълнителната, законодателната и съдебната власт или както се казва в Президентска директива 67, започва да функционира „Извънредно конституционно правителство /ИКП/“. По негова заповед САЩ се превръща в ИКП и положението остава непроменено, докато някой нов великодушен крал не реши, че опасността е преминала. Истината е, че това може да се случи само тогава, когато управляващите си пожелаят. В случай че не знаете, страната ни официално е в извънредно положение почти през цялото време от 1933 година насам. Осъзнавате ли, че ако живеете на не повече от сто мили от брега или от сухоземните ни граници, вие се намирате в така наречените „Зони, в които Конституцията не важи“, където всички Закони за правата на човека не означават нищо? И това не го казвам аз, казва го Американският съвет за защита на гражданските свободи. Две трети от нас живеят в тази зона, а това са двеста милиона американски граждани. Знаете ли, че тази вечер, в града, в който се намираме, нашите любезни ръководители са създали, според думите им „Зона на свободното слово“, където всички ние можем да упражняваме правата си, дадени ни от Първата поправка. Това място се намира далече от центъра, в един ограден паркинг, където управниците и медиите няма да бъдат обезпокоявани от думите ни. Дами и господа, по силата на неотменимото ми право и власт, дадени ми от нашия Създател, най-официално обявявам мястото, където се намирам в момента, както и всеки сантиметър от великата ни страна, простираща се от Атлантическия до Тихия океан, за Зона на свободното слово!

Знам, че всичко изглежда ужасно. Но да ви кажа ли защо ще ги победим? Ще ги победим, защото щом истината веднъж излезе на бял свят, вече нищо няма да я спре. Когато достатъчно хора се събудят от съня си, осъзнаят какво става и излязат от сенките, готови за бой, тогава вече никой и нищо няма да може да ни спре. Спомнете си думите на един велик мъж: „В началото не ни обръщат внимание, след това ни се подиграват, после започват борба с нас.“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар