// Вие четете...

Нестандартни размишления

Знаците на живота.

„Ако знаех – идва не в началото, а в края.“

Знаците на живота.

Базирайки се на Закона за причината и следствието, ние знаем, че всичко, което правим на другите, един ден ще изпитаме върху себе си като компенсация. Логичният извод е, че трябва да обръщаме внимание на мислите, думите и действията си и да „сеем“ още по-осъзнато, за да имаме повече хубави и сладки плодове в бъдеще.
Ако сме изправени пред болест, загуба или страдание, нека потърсим и да открием каква е причината за това, какво сме направили някога, за да не изпаднем в нея.
Обстоятелствата около дадено събитие обикновено предлагат решения и демонстрират модела, тъй като в перфектната творческа игра всичко става по Закона за резонанса, т.е. „неслучайно“. Да обърнем внимание на указанията около нас! Всеки ден получаваме „знаци“ от хора и животни, от случки, на които ставаме свидетели по пътя за работа. Тук обаче влизат и т.нар. случайности или синхронности.
На всички ни се е случвало: мислим за някого и той се обажда. Това по-скоро е телепатия – другият усеща, че мислим за него, което е резонанс. Друг пример: имате нова работа, например сте учителка в детска градина. Чакате пред духовния лечител и заговаряте жената, която е до вас. Каква е по професия? Учителка в детска градина. „Ама че съвпадение!“
Включвате телевизора и какво върви в момента? Доклад за новата детска градина. „Толкова много съвпадения наведнъж, не може да бъде!“
Горе-долу така реагират повечето хора, които до момента не са забелязали, че живеят във вплетен свят, който е изграден върху ясни закономерности.
Феноменът за синхронността се базира на Закона за резонанса: Подобното привлича подобното, което значи, че фино-материалната вибрация се привлича при съвпадение. Следователно всичко, което излъчваме, вибрира и отново идва при нас, както всичко, което е наше и с което имаме подобна вибрация. Това е един вид знак, който ни показва къде се намираме в живота си.
Синхронността е по-различна. Понятието е на швейцарския психоаналитик Карл Густав Юнг. Когато един ден седял в кабинета си със свой пациент и разговаряли за Египет, внезапно един египетски бръмбар-скарабей полазил по бюрото му. Как е дошъл от Египет до Швейцария, не е ясно, но в това Юнг видял доказателство, че вселената не е хаотична, а следва перфектен ред – по думите на Юнг: тя е синхронизирана.
Ето няколко примера за синхронност: Седите си на закуска, четете вестник, дъщеря ви се катери по стола, бъбри с мама, а за фон може би звучи радио и вървят новините. И изведнъж осъзнавате, че дъщеря ви е казала същите думи, които току-що сте прочели във вестника. Или говорителят казва нещо, което е заглавието на статията, която в момента четете.
Или седите в ресторант и си говорите с някого. Той казва нещо и в същия момент някой на съседната маса казва нещо подобно.
Или пътувате по магистралата и говорите с някого по телефона; той ви казва, че синът му изрисувал цялата си стая със звезди, а в този момент изпреварвате един тир „Мерцедес“, чийто каросерия е обсипана със звезди. Или разбирате от някого, че телефонният му номер завършва с цифрите 999, а вие тъкмо карате зад кола с номер 999.
Какви са тези феномени? Какво трябва да видим в тях? Отново се налага да поговорим за матрицата на живота. Както вече се каза, ние си създаваме матрицата – модела (шаблона) на живот. Така да се каже, зареждаме програмата за това, което искаме да постигнем в един живот. Възможно е повечето хора да постигнат деветдесет процента от задачите си. Само някои се доближават до стоте процента.
Колкото повече правим това, с което сме се заели, тоест колкото повече сегашният ни модел на живот се покрива с това, което сме предпоставили преди инкарнацията, толкова повече тези синхронни вълни зачестяват. Защо? Защото ние все по-често сме на правилното място в правилното време. Защото това е изкуство.
Как обаче да сме на правилното място в правилното време?
Като следваме интуицията си. Виждате, че се въртим в кръг. Винаги става дума за интуиция. Тя е ключът! Тя е божият глас в нас. Интуицията не може да се купи или някой да ни я даде, не можем да я глътнем като хапче, никоя църква не може да я обложи с данък и никоя секта не може да я експлоатира. С интуитивната работа ние се учим да сме на правилното място с правилните хора в правилния момент. Привидно сме оставени на самите себе си, което не е така (божественото, ангел-хранител, духовно семейство), и обратната връзка за това дали сме последвали правилно интуицията си, идва директно от живота във формата на подобни синхронности.
Синхронността е, така да се каже, „термометърът“ на нашата инкарнация и ясно показва къде точно се намираме. Колкото повече случаи на резонанс (случайност) и повече синхронности идват в живота ни, толкова по-близо сме до матрицата на живота, до нас самите и до собствения си път.
В зависимост от новите решения, които вземаме, това естествено се променя всеки ден. От този момент нататък става вълнуващо, защото реално усещаме общуването с живота; усещаме, че сме привлечени към една перфектна система и постепенно започваме да чуваме мистериозния й глас. Въпреки това тя си остава система на свободната воля.
Духовните закони ни позволяват да сме ковачи на собствената си съдба. Вече не можем да приписваме вината на друг, защото сами сме отговорни за това, което става с нас и около нас. От тази позиция животът ни изглежда като подарък, в който с всяка глътка въздух еволюираме към любовта и духовното разбиране.
Разликата между този, който търси, и този, който намира, е, че търсещият следва нещо – закон, гуру, вяра или идеология. Този, който намира, пише собствени закони и води. Той решава дали иска да зъзне през зимата, или да се топли на тлеещи въглища. Сам решава коя храна му вреди и кое питие е изпълнено с божествен дух, защото търси точно това.
Това е пътят от „творение“ към „творец“. Нашата задача тук, на Земята, е да разберем, че ние самите творим и можем да местим планини с вярата си. Ние решаваме дали нещо ще ни навреди, или ще е благотворно. Ние сме част от Твореца и имаме всичко, което и той има – само че в по-малка степен; във всеки случай в количеството, с което можем да боравим. „Характеристиките“ обаче са същите, както малката капка има същите свойства като океана. Ние сме тук, на Земята, за да осъзнаем, че сме част от Създателя и можем да творим сами всеки ден.
Нека забравим всичко, което сме чели, чули и учили. Да погледнем навътре в себе си и да се запитаме какво ни подсказва интуицията. След това да се запитаме способни ли сме да постигнем целта. Ако в нас отекне „Да“, трябва да я последваме, и наистина ще я постигнем, ако вярваме. Няма кой друг да го вярва. Така, както никой не е вярвал, че когато Бил Гейтс е бил само компютърен програмист, някой ден ще стане един от най-богатите хора в света. Потенциалът е в нас! Всичко е положено в нас, семето е тук. Дошло е време да му дадем вода, за да порасне.
Спомнете си какво каза Бил Гейтс, когато го попитаха за формулата му за успех: „Прави това, което най-много ти доставя удоволствие.“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар