// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Знам, че не знам и това е вярно!

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЪТЯТ?

Великата чистота попитала Безкрайността:
– Знаеш ли какво представлява пътят?
– Не знам – отвърнала Безкрайността.
Великата чистота попитала Неправенето за същото.
– Знам – отвърнало Неправенето.
– Ако знаеш пътя, кажи – той владее ли съдбите?
– Владее.
– Какви съдби носи той?
– От тези, които познавам, има благородни, има презрени, има съединени, има разделени, това са, които зная.
За тези думи Великата чистота попитала Безначалното:
– Кой от тях е прав, а кой не е прав? Безкрайността ли със своето знание или Неправенето със своето знание?
– Незнанието е по-дълбоко, а знанието е по-малко – отвърнало Безначалното – Незнанието е вътрешно, а знанието външно.
Тук Великата чистота въздъхнала:
– Тогава незнанието е знание? А знанието – незнание? Но кой може да познае знаенето на незнанието?
– Пътят не се чува, – отвърнало Безначалното – ако се чува, значи не е път. Пътят е невидим, ако е видим, значи не е път. Пътят не може да се изрази с думи, ако е изразен, значи не е път. Който е познал формиращите форми на безформеното, разбира, че пътят не може да се назове.
– Тези, които питат за пътя и които отговарят, не знаят пътя, – продължило Безначалното.
– Дори питащият за пътя още не е чувал за него. За пътя не може да се пита, на въпросите за него няма отговор. Питащият за това, за което не може да се пита, върви по задънена улица. Отговарящият на това, на което не може да се отговори, не притежава вътрешно знание. Този, който не притежавайки вътрешно знание, очаква въпроси, водещи до задънка, във външното не наблюдава вселената, а във вътрешното не знае първоизточника. Ето защо такива няма да се изкачат на планината и няма да странства във великата пустота.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар