// Вие четете...

Нестандартни размишления

Знаем ли какво е Дзен будизъм?

„Да мислиш, значи да спориш със себе си.“

За Дзен будизма можем да научим много по написаното от Д. Сузуки, познавач на тази материя. В неговите лекции Дзен будизма е представен по един своеобразен начин, но за да бъде разбран трябва да се отърсим от мисленето си. В случая разказите и самия текст така са структурирани, че да има определено голям смисъл, който обаче не може да се схване, ако решим да разсъждаваме. Трябва веднага да се каже, че тази материя не може да се възприема неконцентрирано, просто за развлечение или за почивка, тя не се чете с очи, а с душа.

За да се разбере това, какво е дзен читателят трябва да се интересува от тази материя, но по-важното е да се опита сам да разбере изложеното. Дзен наистина е едно силно заинтригуващо учение в което няма и помен от авторитет и може да изглежда наистина странно поведението на наставника дзен или думите на самия Сузуки. И наистина няма друг начин по който да се предаде разбирането за сатори, защото то е усещане, а не е дума или чувство.

Трябва да се каже, че материята не претендира да ни дава каквито и да било отговори, защото те самите са в нас. Тя просто ни дава това, което още не е развито в нас и то по един красив и символичен начин. Дзен не може да се опише с думи, именно заради това трудно се разбира и изложението. Нека всеки от нас сам да намери смисъла от изложението и това което там се казва, избора е във нас, само трябва да го направим.

За съжаление днешната психология се е преобразила до неузнаваемост, в нея се прикрива манипулацията на хората под невинните думи “управление на масите” или манипулация над човека с думите “терапевтично взаимодействие”. Сегашните психолози не “лекуват”, те приспособяват към обществото. Въпреки че написаното по тези въпроси е от преди около половин век, то е вярно и досега. И наистина, трудно е да бъде разбрано, без да се чете с отворено сърце. Ако човек иска да го разбере трябва да чете с цялата си душа и сърце. И все пак, ако човек го направи ще види истината, трудно, но ще я види, ще разбере това което изглежда невидимо.

За да вникне човек в изложеното, той трябва да се постарае да контролира парадоксалните си изкривявания, да се опита да се самоанализира, да медитира дори и както се казва в дзен да излезе от своята предистория и да започне да твори сам история си. Трябва да се каже също, че да имаш пари, слава и богатство е несъвместимо с това “да бъдеш”. “Историята е доказала, че правото не е на страната на управляващите, а на страната на тези, които говорят истината”.

Има още един детайл, който трябва да се отбележи и това е любовта. Толкова много я желаем, че сме готови да обиколим света, да копаем до края на живота си, за да я намерим, но в същото време изобщо не се замисляме, че тя е в нас и колкото да я търсим навън, никога няма да я намерим.

Всъщност няма такова нещо, като любов, има само акт на обичане, акт в който двама стават един и при това са пак двама. Да обичаш означава да излезеш от себе си и да влезеш в другия, като чели влизаме в собствения си дом, без да се страхуваме, че можем да изгубим себе си. Да обичаш означава да изживяваш във всеки един момент своята цялост, своята активност, своя отговор към света и към другите.

Има ли самостоятелно мислене и индивидуализъм? Тук психологията има голяма вина, че е позволила така да се наруши обекта на собственото си изследване – човека. Тя се е задълбочила да изследва неговите инфантилни желания, вместо да му ги покаже и “поправи”. Всъщност тя, както преди, така и сега гледа да удовлетвори всички негови копнежи за алчност, престиж, власт и други. Вместо да го подтикне към самостоятелно мислене и индивидуализъм, тя го кара да се приспособява към обществото. Всички си мислим “аз си имам собствено мнение”, “аз съм си индивидуален”, но това са само опити да се скрием от самите себе си, това че нямаме мнение не означава, че не сме индивидуалисти.

Въпросът е, индивидуален ли е онзи, които се облича, като другите или по-точно, ако всички се обличат с горе-долу еднакви дрехи, индивидуални ли са онези, които се предлагат, както се казва на “пазара на личностите”, където се изискват само определени качества и външност, за да си “печеливш”. Жалкото е, че ние проектираме всичките си копнежи за любов и щастие върху някакъв друг човек, пренасяме чувствата си от детството, идентифицираме се с някои вместо да бъдем себе си, да не говорим, че в нашите връзки няма никакво равенство. Дори и да има, то са някакви жалки остатъци.

Не по-малко важно е, че повечето връзки са сантиментални от рода на “не се притеснявай, ще ти помогна, ще го направя, заради или вместо теб” или пък “аз ще реша проблема”, без значение, че проблема е твой. Съвсем не трябва обаче да забравяме, че никой не може да решава вместо нас, ако го направи, то това означава, че ни ощетява при това не само нас, а и самия себе си. Никой не може да „спаси” свой приятел, правейки избор вместо него. А за да му помогне, човек може да му посочи възможните алтернативи с откровеност и любов, при това без да бъде сантиментален и без илюзии.

Разбирайки и осъзнавайки за съществуването на освобождаващи алтернативи човек може отново да събуди своите индивидуални скрити сили и да се върне на пътя, избирайки уважение към „живота” вместо към „смъртта”. Ние не трябва да се опитваме да даваме съвети, а да ги търсим, но не от другите, а от себе си. Да “питаме”, “разпитваме” себе си, кое е добро, а тя, нашата душа ще ни откликва. Разбира се трябва да се опитаме да избегнем рационализациите, които създаваме за себе си.

За да продължим напред, въпреки страха от изолация и самота ние трябва да се опитаме да намерим отговора на въпроса за нашето съществуване. Но, кой не се чувства самотен, човекът е по начално самотен, а може да се каже, че по-щастлив е този, който по-добре го осъзнава, защото само така той ще се ориентира в множеството от отговори. При това не кой да е отговор, а неговия собствен отговор, това ще е отговора за неговата личност, личността на човек, откликващ и желаещ да разбере истината. За истината Паскал казва: “Истината е толкова забулена днес, а лъжата толкова здраво утвърдена, че няма как да я познаем освен, ако не я обичаме!”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар