Класификация на морските вълни.
Морските вълни могат да се класифицират по различни признаци.
По силата предизвикваща вълново движение, тоест по произход може да се отделят в океана (морето) следните видове вълни:
Ветрови – възникващи от вятъра и се намират под негово въздействие;
Приливни – възникващи под действието на периодично действащите сили на притегляне от Луната и Слънцето;
Анемобарични (сейши) – свързани с отклонение на повърхността на океана от положението на равновесие под действието на вятъра и атмосферното налягане;
Сейзмични (цунами) – възникващи в резултат на динамични процеси, протичащи в земната кора, като подводни земетресения, изригване на вулкани;
Корабни – създавани при движението на корабите.
Най-често (практически винаги) на повърхността на океана и морето се наблюдават ветрови и приливни вълни, при това ветровите вълни водят до най-големи неприятности за мореплавателите. Те предизвикват люлеене (клатене) на кораба, заливат палубата, намаляват скоростта на движение, отклоняват го от зададения курс, могат да нанесат повреждане, а понякога предизвикват и гибел на кораба, разрушават брега и бреговите съоръжения.
Приливните вълни обикновено се възприемат под формата на периодични колебания на нивото, като приливи и периодични течения.
По силите, които се стремят да върнат водните частици в положение на равновесие, различават капилярни гравитационни вълни. В първия случай, като възстановителна сила се явява силата на повърхностно напрежение, а в втория се явява силата на тежестта. Капилярните вълни са малки по своя размер и се образуват или в първия момент на действие на вятъра върху водната повърхност (рябь), или на повърхността на основните гравитационни вълни (вторични вълни). В морето основно значение имат гравитационните вълни.
По действие на силата след образуването на вълните се отделят свободни вълни, когато силата е прекратила своето действие и принудителни, когато силата на въздействие не се прекратява.
По изменчивостта на елементите на вълните във времето се отделят установили се вълни, които не изменят своите елементи и не установили се, развиващи се или обратно, затихващи вълни.
По своето разположение се различават повърхностни вълни, възникващи на повърхността на морето и вътрешни, възникващи в дълбочина и почти не появяващи се на повърхността.
По своята форма вълните се разделят на двумерни, чийто средна дължина на гребена в много пъти е по-голяма от средната дължина на вълната, триизмерна, чийто средна дължина на гребена е съизмерима с дължината на вълната, уединена , имаща само куполообразен гребен и нямаща падина. Ако на гребена на уединената вълна бъде поставен поплавък той ще се премества с гребена. Поради това уединената вълна още я наричат преносна вълна.
По съотношение дължина на вълната и дълбочина на морето различат кратки вълни за които дължината на вълната е значително по-малка от дълбочината на морето и дълги вълни за които дължината на вълната е значително по-голяма от дълбочината на морето.
По преместване на формата на вълната, те се разделят на постъпателни, чиито видима форма се премества в пространството и стоящи, чиито видима форма не се премества в пространството.