// Вие четете...

Истината е в избора

Зимен сън ли спи Европа?

„Каква полза от закони, когато няма добри нрави.“

Зимен сън ли спи Европа?

Единна от основните причини, довели до неспазването на законите и нулевата санкция срещу нарушителите е толерантността която се изисква от християнските народи и всичко това се прави в интерес на обществения ред или с други думи – да не превръщаме имигрантите във враг и да не дразним съмишлениците им, а всъщност май повече се страхуваме от тяхната отмъстителност и агресия.
Точно така е Европа спи вцепенена като Троя. Вече е видно, че една „болест” се възражда, болестта, която миналия век направи фашисти от италианците, които не бяха фашисти, която направи нацисти от германците, които не бяха нацисти, направи болшевики от руснаците, които не бяха болшевики. Сега тази болест превръща в предатели тези, които не са предатели. Това е смъртна, страшна болест. Тази болест се нарича страх и с право.
Болест, подхранвана от опортюнизма и конформизма, която ражда страхливци и убива повече хора, отколкото рака. Това е болест, която за разлика от рака е заразна и поразява всички, които й се покоряват. Лошите и добрите, умните и глупавите, честните и безчестните. Вече не само се виждат, но и се усещат ужасните последици по причина на страха в съвременна Евроарабия. Неща, несравнимо по-грозни от ужасите на войните.
Защо ние трябва да живеем и да умираме в страх. Защо трябва да сме толерантни към тези които не идват с добро при нас, защо? Защо трябва да спазваме повелята на страха, трябва ли да вярваме на постулата, че „преклонена глава, сабя не я сече”. Не трябва, управляващите по една или друга причина ни втълпяват, че спасението ни е в толерантността, в търпението, в примирението ни. Трябва ли да вярваме на нашите държавни водачи, които се представят за герои, а всъщност вдигат бяло знаме и ни водят към „заколение”. Трябва ли да вярваме на либералите, които се представят за защитници на светското общество, но пеят песни в прослава на Исляма, защото са измамници, прикрити зад словата за правата на човека и човещината. Трябва ли да вярваме на близки и познати, на приятели, истински и набедени, които тихо застават на наша страна, но после ни забравят, защото се интересуват само от собствените си облаги и интереси. От всички споменати до тук най-ужасни са бранителите на свободата на мисълта и словото – журналистите, учителите, така наречените интелектуалци. Те се покориха и служат за пари на нашите вековни врагове, на тези които всяват страх с поведението и отношението си, с не спазването на законите на страната приемник. Те не се съобразяват с традициите, обществените порядки в държавата която им осигурява човешки прием, като им осигурява нормален живот. Както вече се вижда те не желаят нашата помощ, а искат нас да ни няма.
Въпросът е, кой и защо иска ние да заспим в дълбок зимен сън и както изглежда желаят пролетта да не идва на нашата улица. Защо го правят?
За да ни стане ясно за какво става въпрос нека да приведем някой примери от произведения на различни европейски автори.
Франция е една от европейските страни към която са се насочили и пребивават най-много имигранти, това е и страната в която са извършени най-ужасяващите атентати. Да погледнем пред историята и да се върнем десетина години назад.
Какво се случва преди 10 години във Франция. Едно френско момиче от турски произход е убито с камъни от родителите си, братята и чичовците си, защото се е влюбила в християнин и е искала да се омъжи за него. Коментарът на семейството бил: „по-добре мъртва, отколкото обезчестена”. Друго френско момиче от марокански произход е заклано от баща си с нож, защото е искала да се омъжи отново за християнин. Тук коментарът на бащата бил, „по-добре доживотна присъда, отколкото живот в безчестие”. На един фермер властите заповядали да махне кръста, който е поставил в собствената си царевична нива, тъй като „този религиозен символ предизвиквал напрежение сред мюсюлманите”.
Да вземем религиозната пропаганда в училище отново във Франция, където мюсюлманите искали да бъдат забранени ”богохулните” книги на Волтер и Юго. Както и биологията, наука, считана от тях за „нескромна, защото се занимава с човешкото тяло и любовната наслада”. Същото искане било и към гимнастиката и плуването.
В някои френски градове мюсюлманите не са толкова, колкото официалните данни сочат, а са два и дори три пъти повече. Такива градове са: Лион, Лил, Бордо, Руан, Лимож, Ница, Тулуза. Марсилия може да се каже, че вече не е френски град, а арабски, град на Макреба. И това може да се види от всеки.
Има училища, където вече 95% от учениците са мюсюлмани. Там, 15 годишно момиче е жестоко пребито и хвърлено в кофа за боклук, защото било облечено с джинси. На помощ й се притекъл директорът, който пък бил намушкан с нож от брата на момичето заради намерението си.
Съществен е въпроса кой и за какво предизвика арабските революции или по-точно за войните срещу арабските диктатори в защита на правата на човека, или още по-точно казано, за смяната на светските правителства с ислямски. Кой, кой предизвика този управляван хаос в арабския свят. Не бяха ли лидерите на САЩ, Англия и Франция, тоест НАТО. Всичките тези военни действия бяха представени на световната общественост като войни за освобождението от диктаторските режими в тези държави. Те бяха водени в името на демокрацията и свободата. Същата лъжа ни се пробутва и днес с войната в Сирия.
Разбират ли хората от тези държави, какво означават думите свобода и демокрация? Всеки запознат с начина на живот в тези страни знаят, че 95% от мюсюлманите отхвърлят налаганата им свободата и демокрацията, при това не само защото не ги познават, но и защото не разбират същността им. Тяхната същност е дълбоко противоположна на теократичния тоталитаризъм, защото е диаметрално противоположна на ислямската идеология. Това е теокрация, която държи хората в невежество, лишава ги от съвест и убива свободния ум. Самите мюсюлмани не желаят тази промяна.
Ако анализираме действията на ЕК, както и на западните медии ще видим, че те са благосклонни към исляма и ни призовават да бъдем толерантни към тяхното нашествие. Дори се стигна до там, да бъдат определяни квоти за приемане на имигрантите – мюсюлмани. Ако те бягаха от войната която САЩ разпалиха в Сирия и останалите арабски държави, защо не бягат към богатите ислямски държави?
Сами ли са САЩ в подстрекателската си дейност? Не, не са, помагат им управниците на лидерските държави от ЕС. Днес е трудно да се каже, коя от западна държава държи първенството по присъствие и прием на мюсюлмани на нейна издръжка. Лошото е, че тази тежест се разпределя и на такива страни членки на ЕС, които са на последните места в ЕС по своето икономическо и промишлено развитие, на такива като България която е на последно място в ЕС по осигуряването на стандарт на живот на своите граждани.
Някои автори и анализатори твърдят, че не Франция е стратегическа база на ислямското нашествие, други твърдят, че това е Белгия, трети твърдят, че това е Германия, но къде е Великобритания в тази класация. Не е ли точно тя дом на водачите на ислямското лидерско ръководство, на идеолозите и теолозите, създали теорията на нашествието, на имамите, на политиците, интелектуалците и издателите – пропагандатори; на петролните банкери и богаташи, които финансират експанзията – шейхове, емири, султани, собственици на най-хубавите имоти и хотели в Лондон. Но дали е точно така, кой със сигурност може да твърди?
За мюсюлманските имигранти няма никакво значение дали ще се интегрират, тъй като благосклонната политическа коректност проповядва за мулти етническо, мулти религиозно, мулти културно общество. Въпреки това, мюсюлманите се сражават за тяхната собствена идентичност, за разлика от нас. Като потвърждение на горното може да бъде приведен следния пример: „За мюсюлманите спазването на законите на страната – домакин е въпрос на избор. Мюсюлманите трябва да се подчиняват на шериата и само на шериата”. Това пише в Устава на Мюсюлманския парламент на Великобритания. Съдът на същата организация забранява на всички мюсюлмани да празнуват Коледа. Тази организация насърчава и сключването на смесени бракове, като съпругът който не е мюсюлманин задължително приема исляма, съответно – потомците им също. В Англия има училища за изучаване на Корана, финансирани от британското правителство като признание за мулти културализма.
Къде в тази класация е Германия. С нейните две хиляди джамии и три, а може би и повече, милиона турски мюсюлмани, прилича на разклонение на несъществуващата Отоманска империя. Могат да бъдат посочени десетки примери за ислямизирането на страната, както и факти, които сочат, че в нея са базирани ислямистки терористи от целия арабски свят. Показателен е примерът с поканата към ислямските имигранти от канцлера на Германия Меркел. Като тази покана е отправена с цел преодоляване на демографската криза. Тази теза е валидна и за България, като българския еврокомисар Кристалина Георгиева също като Меркел смята по този начин да пребори демографската криза. За покровителството на престъпници ислямисти в Германия се посочва пример за човек, обвинен за масово убийство, който е получил политическо убежище, въпреки исканията за екстрадацията му. И това не е всичко, този човек ръководи катедра по теология в Кьолн и заема висша служба в Ислямско европейския съюз.
И в Холандия не е по-различно. В тази страна всяка година нахлуват 30-40 хиляди мюсюлмани, които не си правят труда дори да научат как е благодаря на холандски. От 1981 г. те имат собствени квартали, профсъюзи, училища, болници, гробища, джамии. За изграждането на джамиите плаща холандското правителство, но това не им пречи да правят протести и да обиждат правителството, защото не им позволява да практикуват полигамията. Филмовият режисьор Тео ван Гог е „заклан като прасе” от мюсюлманин, защото снимал документален филм за живота на ислямските жени.
Със същото лекомислие като Великобритания и Германия, Дания дава политическо убежище на най-търсените главорези от арабския свят. В последните години, много датчани са приели исляма. Така е и Швеция – там нито един издател не се е осмелил да публикува и разпространява книги, които разкриват истината за исляма, но това не се отнася за множеството книги в книжарниците прославящи исляма.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар