// Вие четете...

Истината е в избора

Здравия разум.

„По-бързо се случва това, от което се страхуваш, отколкото онова, на което се надяваш.“

Независимо от обстоятелствата повечето хора вършат по принуда редица неща, които всъщност изобщо не желаят да вършат. Например много жени търпят грубостите на съпрузите си поради убеждението, че ако ги напуснат, ще стане по-лошо. Те се страхуват, че няма да могат да се издържат сами, или че ще изгубят децата си, или че вероятно пак ще им се наложи да търпят грубости, но този път може би дори с риск за живота си. Голяма част от тях хранят безплодната надежда, че ако потърпят още малко, нещата може и да се оправят.

Тук ще се опитаме да дадем отговор на далеч повече въпроси от този – защо хората приемат и търпят външния контрол. Ще разгледаме, например, факта, че вярата в мощта на външния контрол и неговото използване вредят на всичкине само на контролираните, но и на самите контролиращи. Ако си послужим с предишния пример: в семейството, изградено въз основа на външния контрол, страда и съпругът деспот (макар и не толкова силно, колкото съпругата и останалите членове). Той също е жертва на психическата нагласа за външен контрол. Избирайки подобна психологическа практика, той губи всякакви шансове за щастие. Тази психическа нагласа е ужасна „болест”, която разрушава всичко в живота ни – лично щастие, здраве, интимни връзки, семейство, способност за образование, готовност да работим качествено. Тя е причина за голяма част от извращенията, престъпленията, злоупотребата с наркотици и сексуалното насилие в нашето общество.

Ще разкрием всичко за механизмите на тази човешка нагласа, като същевременно посочим и пътя, по който причинените от нея поражения и нещастие могат да бъдат намалени и дори напълно премахнати. За целта трябва да разберем защо външният контрол е толкова пагубен, а също и как можем да го заменим с една нова теория, по-благоприятна за между личностните ни връзки и за душевното ни щастие. Всъщност теорията на избора представлява психическа нагласа и психологическа практика за постигане и упражняване на вътрешен контрол. Тя обяснява защо и как правим избора, който определя нашия начин на живот и ни учи как да избираме по-добри за нас възможности. Теорията на избора е тотална промяна: от общоприетите и наложени ни отвън постулати на „здравия разум“ към това, което ние самите искаме и се надяваме да бъдем. Тоест преход към едно ново разбиране за здрав разум. Но осъществяването на тази промяна не е никак лесно. Промяната може да стане само ако проумеем грешките и пораженията в резултат от психическата нагласа и психологическата практика на външния контрол, както и все по-належащата необходимост те да бъдат заменени с прилагането на теорията на избора при между личностното общуване. Каквото и да правим, непрекъснато трябва да си задаваме следния същностен въпрос: Дали това, което се готвя да сторя, ще ме приближи до хората, или пък ще ме отчужди още повече от тях? Дълбоката същност на тези публикации е именно в това да ви покажат как да използвате този основен въпрос и какво бихте постигнали чрез него.

За да започнем да разбираме споменатата традиционна психологическа практика и огромната вреда, която тя нанася върху живота ни, ще се наложи да се спрем по-подробно върху някои от терзанията, които изживяваме, защото разчитаме и сме зависими от своя „здрав разум“ дори тогава, когато е повече от ясно, че той не ни помага, а ни вреди. Например, използвайки единствената психологическа практика, която познавате, вие наказвате своя подрастващ син за това, че не си е написал домашните, като му забранявате да излиза през уикенда. След това откривате, че макар и да изтърпява наказанието си, той все така не си пише домашните, а само се мотае мрачно у дома през двата почивни дни. Следващият уикенд историята се повтаря. След месец в най-добрия случай ще започнете да се питате: „Защо го правя, като явно няма никакъв резултат? Би трябвало да има и друг, по-добър начин.“

Ще ви трябва известно време, за да стигнете до тези прозрения. Защото наказването на непослушния и безотговорен син е вкоренено така здраво в представата ви за здрав разум, че вие изобщо не го възприемате като проява на направен избор. То е правилно и толкова. Всички родители прибягват до него в подобна ситуация – вероятно така са постъпвали и вашите родители с вас самите, пък и когото и да попитате, веднага ще ви каже, че сте абсолютно прави. Всички без колебание се възползват от този почти универсален „здрав разум“ и казват: „Разбира се, че ще го накажеш. Защо изобщо ми задаваш толкова глупав въпрос? Нима искаш детето ти да се разхайти?“ Единственият проблем с подобни съвети е, че те рядко носят резултат. Продължавате да наказвате сина си, на даден етап преставате да си говорите и дори да се изслушвате. И двамата се чувствате зле, обвинявате се взаимно. А в резултат той започва да се учи дори по-зле и от преди.

Въпреки това болшинството хора не смеят дори да си помислят, че могат да се опълчат срещу здравия разум, особено пък във връзка с възпитанието на децата си. Но ако приемем, че се стремите да премахнете или поне да намалите нещастието в живота си, ще трябва да разберете защо желанието ви да упражнявате контрол над другите хора и тяхното нежелание да се подчинят на вашия контрол са толкова пагубни за добрите ви взаимоотношения с околните. А след това може би ще пожелаете да пробвате да приложите теорията на избора в ситуации, при които опитите ви за налагане на контрол са се оказали неефективни. Ако тя подейства по-добре може би ще наберете кураж да я изпробвате и при далеч по-трудния процес на премахване на външния контрол и замяната му с нея. Когато страдат взаимоотношенията и между личностните ви връзки с околните, наложително е да промените както психическата си нагласа, така и „здравия разум“ независимо от факта, че те са били използвани столетия напред от предишните поколения.

Сами можете да се убедите колко жизненоважна е за човешкия род необходимостта най-сетне да обърнем гръб на досегашната си психическа нагласа и психологическа практика за външен контрол. За целта е достатъчно да се замислите за миг и да сравните развоя на двата основни вида прогрес: техническия и човешкия. Нека видим как са се развивали те през последните сто години. На пръв поглед подобно сравнение може да ви се стори малко необичайно, защото когато се говори за прогрес, почти винаги се има предвид техническият. Много рядко става дума за човешкия прогрес, който не е нищо друго освен постигане на повече разбирателство, по-добри взаимоотношения и по-силно усещане за лично щастие и удовлетворение.

И с просто око е видно, че през изминалия век техническият прогрес се разви стремително и продължава да се развива. За това време човечеството създаде първия самолет, за да стигне до свръхзвуковите реактивни изтребители и научноизследователските сонди на Марс. Комуникациите, започнали от телефона с ръчно завъртане, стигнаха до Интернет. Списъкът е безкраен.

Не така стоят нещата обаче при човешкия прогрес. Всъщност такъв изобщо няма, тъй като никой не е чувал, че отношенията между хората са претърпели някакво особено развитие в положителна посока. Ако не се броят известни достижения в областта на гражданските права, постигнати през шестдесетте години, или пък десетилетие по-късно постигнатите споразумения за по-добър бизнесклимат между работници и работодатели, нашите взаимоотношения са горе-долу такива, каквито са били и преди. Дори би могло да се каже, че в много отношения има регрес – зачестяват между расовите сблъсъци, увеличава се насилието, броят на убийствата, самоубийствата, разводите, психосоматичните заболявания… И тук списъкът е безкраен.

Дали ще се намери някой да каже, че има подобрение в отношенията между съпрузи и съпруги? Или че съвременното семейство е в по-добра форма от това на нашите родители или баби и дядовци? Едва ли. Например, в образователната система, никой учител не казва, че днес условията му за работа са по-добри, отколкото по времето, когато е започнал кариерата си. На практика се чува точно обратното – че децата са по-трудни отпреди и че обучението им е все по-тежка работа. А в днешното време на всеобщи икономии дори бизнес ръководителите не изпитват задоволство от своята работа, защото вече почти никой не говори за оптимизиране на работната среда.

Вярно е, че не правим кой знае какво за подобряване на между личностните си взаимоотношения, но също така е вярно, че сигурно щяхме да направим нещо по въпроса, ако знаехме какво и как. Тук-там се случва да се натъкнем и на прекрасно организирани училища, в които учители и ученици поддържат ефективни и топло сърдечни взаимоотношения и се чувстват щастливи. Всички познаваме щастливи брачни двойки, здрави семейства и доволни от работата си хора. Но когато ги помолим да обяснят на какво се дължи тяхното щастие, те обикновено започват да се колебаят. „Работим упорито за добрите си взаимоотношения“, заявяват едни. Други просто свиват рамене: „Всичко е въпрос на късмет.“ Но никой не е казал например следното: „Причина за щастливата ни връзка е, че се отказахме от опитите да се налагаме един над друг.“ В действителност става дума точно за това. Никой от тях не осъзнава, че може би вече е тръгнал по новия път на човечеството, като неволно е приложил на практика една нова теория -теорията на избора.

Когато говорят за техническия прогрес, някои хора засягат и темата за между личностните взаимоотношения. И това е така, защото постепенно започваме да си даваме сметка, че тези два въпроса са тясно свързани. Никой не казва, че техническите достижения се дължат на късмета, нали? В една или друга област има технологични постижения, защото хората са ги искали и са работили с готовност и желание, за да ги постигнат, като са използвали за развитието им някоя стара теория или са създавали нова.

Докато при почти всички опити за подобрение на човешкия прогрес – например в областта на брака, семейството, образованието и работата – не се правят абсолютно никакви оперативни промени в съществуващите теории. Външният контрол е толкова дълбоко вкоренен в подсъзнанието ни, че дори когато постигаме някакъв успех, ние не го свързваме с отдалечаване от психическата ни нагласа и психологическата ни практика за него, нито пък с приложението на нова теория.

Посланието е ясно: има и друга психическа нагласа и психологическа практика освен тези за външен контрол, но трябва да си отворим очите и умовете, за да ги видим.

Уважаеми българи възниква следния въпрос: упражняват ли управляващите външен контрол над хората и не отнемат ли правото на личен избор на всеки човек?

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар