// Вие четете...

Морал и Православие

За щастието и нещастието.

G47„Ако Бог те награждава, тогава даже вятърът ще троши дърветата за тебе.“

За щастието и нещастието.

Най-голямото нещастие е да бъдеш съжаляван, а най-голямото щастие е да правиш другите щастливи. Попитали един мъдрец, като му посочили един завистливец, който постоянно ходел с мрачно и навъсено лице: „Защо този човек не е весел?“ Мъдрецът отговорил: „Или за това, че му се е случило нещастие, или затова, че на ближния му се е случило щастие.“
На единият от двама братя Бог казал, че ще направи на брат му двойно от това, което ще направи на самия него и го попитал за желание, а той избрал да му избоде едното око.
Богатството променя неразумния човек. След като забогатее, той бързо забравя предишното си положение. Забравя близки приятели, а в много случаи дори и родителите си. „Корен на всички беди е сребролюбието.“
В повечето случаи човек се надява на друг човек, за да успее в живота, а не вярва и не се уповава на Бога. Няма никаква логика обаче да се надяваме на творението, вместо на Твореца, защото всичко в живота е преходно. За много кратко време човекът на когото сме се надявали, може да изгуби власт, пари и положение. „..проклет е оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа.“
Живял някога един много беден човек с многолюдното си семейство. Всеки ден чукал камъни, тъй като бил каменоделец. Независимо дали е студено или горещо, каменоделецът ежедневно ходел до каменната кариера, за да добива камъни. Св. ап. Петър се смилил над този нещастен човек и помолил Господ да промени живота на бедния. „Ти не знаеш, защо този човек е в това състояние, защото, ако променя неговата съдба, няма да е добре за душата му“ – казал Господ.
Въпреки всичко св. ап. Петър неколкократно молил Господ да бъде милостив към човека. Най-накрая заради настойчивите му молитви Господ се съгласил. Тогава св. Петър се явил в скъсани и овехтели дрехи и с бастунче в ръка минал покрай каменоделеца. „Какво правиш човече?“ – рекъл старецът.
„Какво да правя, по цял ден чукам камъни, за да изхранвам семейството си.“ – му казал каменоделеца.
„Искаш ли да бъдеш богат и ако искаш, след работа копай до онова дърво, където ще намериш скрито съкровище.“ – казал старецът и си отишъл.
Докато работел каменоделецът си мислел. Този старец мене за какъв ме има. Ако имаше съкровище, той пръв щеше да го извади, за да не ходи гол и бос. Решил той мене да спасява от бедност, а самия той е за оплакване. Когато свършил работния ден обаче, той не се стърпял и копнал точно под дървото, където му бил посочил старецът. За негова голяма радост и учудване, той наистина намерил богато съкровище. Закупил си много земи и стада, построил си приказен дворец и заживял охолно и разпътно.
„Иди да видиш бедния, който по твоя молба стана богат.“ – казал Господ на св. ап. Петър. Тогава той се явил като бедняк пред двореца. Там помолил придворните да кажат на господаря си, че един стар познат го търси. Когато обаче богаташът излизайки видял стареца, веднага го познал. Отрекъл се от него и заповядал да го изхвърлят извън пределите на двореца. Казано е „към сиромаха не бъди пристрастен в съдбата му“.
Богатството само по себе си не е порок, стига човек да не се пристрастява към него. Не трябва да оставаме с впечатление, че Бог не обича богатите хора. Когато материалните придобивки не са самоцел и са за подпомагане на общественото развитие и в помощ на ближния, те наистина са полезни и Богоугодни. Пример за това, че Бог обича и богатите, са старозаветния Йов, Аврам, а в Новия завет – Йосиф, Никодим и др. Тези богати праведници обаче са гледали на богатството като Божия даденост, защото то им е служило на тях, а не те на него. Чрез материалните си придобивки те са извършвали милостиня, благотворителност. По този повод св. Йоан Златоуст казва: „Колкото и грехове да имаш, царицата на добродетелите – милостинята ги превишава.“ „Който напои едного от тия малките, дори и само с чаша студена вода, няма да изгуби наградата си.“
Богати праведници са правели милостиня, телесна и духовна, тоест прощавали са на ближния от сърце.
Св. Йоан Милостиви, заемайки Александрийския архиепископски престол, казал на църковните служители следното: „Обиколете целия град и ми напишете имената на всички мои господари. Кои са твоите господари, владико?“ – учудено го попитали те. „Бедните и нещастните, те са ми господарите, защото могат да спасят душата ми и да я въведат във вечните обители, защото ти даваш милостиня на бедния, но с нея така да се каже, задължаваш Бога да бъде милостив към тебе, грешния. Това не става поради достойнството или големината на твоята милостиня, а поради благоволението на Бога, който не иска твоята духовна смърт, а всячески да те спаси, използвайки за тази цел и най-малките твои добри дела.“
„Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи и няма да го чуят.“ „Ръка, която дава, не оскърбява и който прави милостиня, дава на заем Господу.“
Богатия праведник постоянно живее с мисълта, че придобитото от него е Божи дар, а нечестивия смята, че постига всичко единствено със собствени усилия. В обществото често чуваме „вярвам само на себе си и на собствените си сили“. Такива хора са се самозабравили, защото смятат, че са над всичко и че с пари всичко се урежда. Щастие обаче с пари не се купува.
„Ако Бог не изгради къщата, напразни ще са усилията на майсторите и ако Бог не опази града, напразни ще са усилията на стражите.“ „В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа.“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар