// Вие четете...

Вярвания и заблуди

За черното и бялото.

„Азбуката е стъпало към мъдростта.“

Терминология и смисъл на буквите. Вие вече получихте някаква представа за „езика на клоните“, с който си служат кабалистите. Ние знаем, че Висшият и нашият свят са паралелни един на друг и всичко, което съществува във Висшия свят, низхожда в нашия свят.

Във Висшия свят се зараждат всички събития, низхождащи след това в нашия свят, при което всички низхождащи сили точно се разполагат върху своя обект в нашия свят. Няма нито един обект, нито една сила, нито едно явление в нашия свят, което да не е следствие на Висшия свят.

Ето няколко примера за това как в Кабала се определят най-важните понятия.

– Светлина се нарича наслаждението, напълващо творението.

– Място – желанието за получаване, което е и творението, това е „място“ за цялото наслаждение – светлина в него.

– Движение – всяко обновяване на свойствата се нарича движение в духовното, тъй като се отделя от предишния образ, свойство и получава свое собствено име. Подобно на част, отделена от материалния обект, която се премества и се отделя от предишното място.

– Име – това е обяснение на онова как тези светлини, които биват указани от тези имена, могат да бъдат постигнати, т. е. името на степента показва начините и пътищата за постигане на дадена степен.

В Тора са описани духовните процеси на Висшия свят, осъществяващи се извън времето и пространството. Когато ние четем книга, за нас е много сложно зад различните семейни или исторически разкази – зад всичко, което се описва там – да видим и да усетим онова, което по думите на кабалистите е скрито в нея.

Хората търсят в Тора кодове, намират всевъзможни зависимости. Съществуват милиони видове връзки между които и да е нейни части, защото всяка част е свързана с всички останали.

Изчислено е количеството на буквите, думите, изразите, блоковете. В последно време с помощта на компютрите е извършена огромна работа по изучаването на вътрешната структура, видовете букви, техните съставни части. В крайна сметка това нищо не дава на човека, защото той не знае какво стои зад всеки символ, зад всяка точка, зад всеки наклон на буквата, зад всяко съчетание, зад определено преместване на думите.

Тора изначално е написана като едно единно слово, без накъсвания, а после това слово е било разделено на думи, а те на свой ред – на букви, буквите се делят на елементи и в резултат ние стигаме до анализа на буквата: точка и излизаща от нея линия.

Черната точка на белия фон обозначава източник на светлина, излизаща от точката светлина.

Ако тя низхожда отгоре надолу от Висшата сила, от Твореца към творението, то се обозначава с вертикална черта, а ако тази сила се отнася към цялото мироздание, то тя се обозначава с хоризонтална черта.

По принцип това е цялата информация, изхождаща към нас от Твореца: всевъзможните съчетания на линии и точки зависят само от тези два изпращани към нас сигнала и техните съчетания:

– личен сигнал, изпращан от Твореца на човека – вертикална линия;

– общ сигнал от Твореца към човечеството – хоризонтална линия;

– всевъзможни състояния между тях.

Всички те създават по такъв начин код, съотношение между човечеството и Твореца, поради това във всеки момент във времето това може да изглежда различно, защото във всеки момент състоянието на всяка душа изглежда различно.

Човек, гледащ Тора, чрез тези чертички и линии във всяко свое състояние (ако той е обучен правилно да я възприема) вижда своето минало, настоящо и бъдещо състояние. Но за да види това, не е достатъчно просто да се чете текстът.

Ключът, с чиято помощ може правилно да се чете Тора като инструкция за влизане в духовния свят, е „Книга Зоар“. Зоар в превод от арамейски означава сияние. Тази книга коментира петте части на Тора, обяснява онова, което ние следва да подразбираме от текста.

В сегашно време упорито е необходимо да се овладее Кабала. „Книга Зоар“ е задължена да прокара пътя към дверите на освобождаването.рав а. кук, „игрот“

В „Книга Зоар“ се изобразяват всички свойства и съчетания на светлината и съсъда (кли) и ние можем да узнаем от кабалистичните книги какво означава всеки елемент на буквата.

Всяка буква представлява сама по себе си някакво завършено състояние. Да допуснем, че моето днешно състояние в даден момент е: аз съм изморен, в мен възникват някакви усещания, мисли, проявяващи се също така и на животинско ниво, аз съм здрав или болен, аз съм в повече или по-малко възвишено духовно състояние. Ако аз проверя всичко това в себе си и поискам да го опиша, то ще мога да го изразя с някакъв определен символ и този символ се нарича буква.

Черните букви на фона на бялата светлина. Всяка светлина в световете трябва да има граница на своето разпространение, за изобразяване на действията на светлината трябва да има както нейно притегляне, така и ограничение. Тези две сили трябва да действат едновременно.

Всяко усещане чрез нашите сетивни органи ние също получаваме само посредством ограничения, защото повърхността на обекта или звуковата, светлинната вълна се сблъсква с нашите сетивни органи, ограничаващи нейното разпространение и поради това способни да я усетят.

Белият фон – това е проста светлина, без всякакво различие и поради това не възприемана от нас. Онова, което ние сме в състояние да различим, може да бъде изразено само с помощта на ограничения на бялата светлина. Видовете и степените на нейното ограничение се наричат букви. Ние виждаме черни граници на белия фон и постигаме само черните ограничения.

Всяка една буква (без значение от какъв език е взета тя) се състои от черен цвят, тоест от още не поправена част, и бяло пространство, върху което тя е написана. Всяка една буква е изградена на контраста между черното и бялото.

Именно с това тя изразява степента на разлика в нашето съзнание между свойствата на Твореца и свойствата на творението. Свойствата на Твореца са абсолютно бели, те не се възприемат от нас; свойствата на творението ние степенуваме в зависимост от това какви се усещаме по отношение на Него.

Буквите и символите изразяват именно съотношението на абсолютно бялото и на определена част от черното; именно това съотношение и представлява човешкото разбиране. Само по такъв начин ние можем да усетим себе си, нашата взаимовръзка и разлика от обкръжаващата светлина.

Ние не сме способни да усетим състоянията, в които присъства само черното (когато ние виждаме само себе си) или само бялото (когато виждаме само Твореца). Всички наши чувства, всякакви усещания, ако ние се вгледаме, са изградени на контрасти. Поради това на основата на азбуката, съществуваща във всеки един език, може да се описват нашите състояния, подеми и спадове.

Цялата Кабала може да бъде преписана на всеки един език. Но след достигане на света на Безкрайността буквите изчезват, защото черното свойство в буквите – свойството на творението – става тъждествено на светлината, неразличимо от свойствата на Твореца.

Възниква въпросът: ако желанията не изчезват, то как ние говорим за изчезването на буквите? Буквите изчезват, защото буквата е изградена на усещането на различието между Творец и творение. Различията изчезват, поради това буквите се разтварят. Като информация за Твореца те се разтварят, когато информацията става безкрайна, абсолютно пълна, когато става невъзможно да се отрази тя във вид на някакво ограничение – във вид на букви. Знанието става толкова обемно, че то не е възможно да бъде изобразено или обяснено чрез нашия ограничен език, защото езикът е изграден върху ограничения.

Буквите, символите, речта служат за предаване на духовно знание, постигане. Всяка буква на всяка азбука има свой духовен смисъл, защото хората предават чрез букви своите усещания.

Всяко усещане (не само на човека, но и на животното) – това е неосъзнато усещане на Твореца. Никой не разбира това, но в действителност, когато например поетът пише стихове, той, описвайки своята любов към жената, към децата, към слънцето, към светлината, описвайки своите страдания, изразява усещане на светлината, която му въздейства.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар