// Вие четете...

Календарът на българите

За църковна и политическа независимост.

„Грешката може да се прости, лъжата – никога.“

За църковна и политическа независимост.

Мирът, който Юстиниан въдвори със създаването на Охридската архиепископия, трая само докато бе жив той. След неговата смърт абарите се съединиха със славяни и българи, които заедно поведоха нови войни против Византийската империя. Вече беше казано, че църквата на абарите, славяните и скитите се е простирала на юг до Равена и Солун. За тази църква се поведе отново война. Писидес, който е съвременник на същата война, казва, че хуните (абарите) и славяните били една партия, а скитите и българите – друга партия, и те заедно са повели война против Византия. Тази война те започнали, „защото искали да запазят своето съмнително против нашето точно установено вярване”.
С „точно установено верую” Писидес обозначаваше гръцкото верую в сравнение с българското. В житието на св. Димитрий Солунски пък се казва, че абарският водител бил повикал за война против Византия всички онези, които имали славянска религия. Привържениците на славянската, или готската църква се викат на война против привържениците на гръцката църква.
По-нататък в същата легенда се разказва, че когато българите под водителството на Кувер прогонили абарите и поискали да си вземат градовете на своите деди, като Солун и другите тракийски градове, те правили това защото били запазили православната си вяра.
Тук, както се вижда, българите се наричат православни.. Че Кувер, или Куврат, е бил православен, трябва да се разбира и от владиката Йоан от Никиу, които пише, че Куврат е отрасъл от детство в императорския двор в Цариград, където е бил и кръстен.
Абарите, славяните и българите, църквата, на които обхващаше цяла Илирия до Равена и Солун, за която Юстиниан създаде архиепископията Първа Юстиниана, отново се вдигат за защита на своето верую, или за защита на веруюто на Първа Юстиниана.
Какво обаче пише В. Златарски за Първата Юстиниана? „Новата архиепископия (Първата Юстиниана) не съществувала дълго. Нейните съдбини не са известни. Предполага се само, че тя е била унищожена от нахлуването на аварите и славяните през втората половина на VI век… Ако църковната организация на Първа Юстиниана е била унищожена от варварско нахлуване, това е било нахлуването на съседните тълпи авари, славяни и българи”. Тези народи се вдигнаха да защитят своето верую и своята църква, защото Първа Юстиниана не е била унищожена, тъй като папа Грегорий я споменава в началото на VII век.
Добре, казва д-р Ценов, да приемем, че българите и другите са унищожили Първа Юстиниана и завзели нейните области, или Илирия. Защо тогава Златарски твърди, че българите никога не са владели областите на Първа Юстиниана? Пак повтарям, казва д-р Ценов, че този човек не знаеше какво говори.
Ако досега една част от гръцките писатели по политически съображения обозначаваше българите като неправославни, от сега нататък тя отиде по-далеко и ги обяви за езичници, и то в най-вулгарна форма. Опирайки се на тези клевети, някои модерни историци казаха, че българите до Борис изобщо не са били християни. Особено са пострадали в това отношение Крум и Омуртаг или Мортагон, които се описват като диви гонители на християните, макар че те са били набожни християни.
Войните, които българите водеха до Кроват, или до създаването на модерната българска държава, бяха войни за църковна и политическа независимост. Войните, които отсега бяха отбранителни войни против византийците, които нападаха България за грабеж и подчинение. Тези войни ние не можем да следим тук. Ще споменем само, че ако досега българите се преследваха, защото били арианци и неправославни, от сега нататък те се преследват, защото са били иконопочитатели.
Иконоборецът Константин Копроним нахлу през 764 г. в България и стигна чак до Тцика (Виза). Земята впрочем между Виза и Цариград се е наричала по онова време България.
Император Никифор, който се е намирал в голямо финансово затруднение, тръгнал в 807 г. на война (за грабеж) против българите и завзел Одрин, но се върнал безрезултатно. След това изпратил втора ескалация в Тракия, надявайки се да си достави голям товар злато като годишен данък. Това всичко той правел, защото обичал повече златото, а не Христа.
След това Никифор нахлул чак в столицата на Крум, завзел я и се отдал на нечуван грабеж. Грабил се не само недвижимият имот, а и украшенията на жените, пък и на мъжете, като обеци, пръстени, гривни, нанизи и пр. Българите са носели парите си и други скъпоценни неща като накити. Тези богатства събирал Никифор. Теофан, който винаги досега определяше българите като православни християни, прави това и тук. Българите, които Никифор грабил, са били християни. Крум е бил християнин, а Никифор безбожник, като е вършил тази диващина.
В хрониката на Михаил Сирийски се казва за това Никифорово нахлуване следното: „Римският император Никифор тръгна на поход против българите: той бе победител и изби голямо множество от тях. Той стигна чак до тяхната столица, завзе я, и я опустоши. Неговата дива жестокост стигна до там, че той събра техните малки деца, положи ги на земята и прекара по тях вършачните валцове”.
Понеже тези факти изобличават тезата на В. Златарски, той го удря на лъжа. Той предава думите на Теофан, че Никифор тръгнал на война против българите и завзел Одрин, от което се разбира, че Одрин е бил български град, тъй: Никифор потеглил на поход против българите, но като стигнал до Одрин, върнал се”, от което се разбира, че Никифор се е движил из византийска земя и че Одрин е бил византийски град. Второто тук от нас посочено място на Теофан и Михаил Сирийски, които казват, че Никифор отрязвал даже ушите и другите окичени телесни части на християните, за да ги ограби, че умъртвявал децата им по един нечувано жесток начин, само и само да събере богатства, Златарски предава тъй: „Отрязвал ушите и други членове на войниците, които се докосвали до плячката”!, от което се разбира, че „православният” Никифор отрязвал даже ушите на войниците си, за да защити българите от плячкосване! Крум бил оня, който нахлул във Византийската империя да коли и плячкосва християни, а Никифор излязъл да ги защитава! По-безочливо фалшифициране на истината едва ли човек може да си представи.
Крум и българите намериха обаче морални сили в себе си да унищожат това чудовище в човешки вид, което се казваше император Никифор.
Никифор бе наследен от Михаил Рангабе (811 – 813 г.). Теофан пише: „Михаил излезе против българите чак до Чорлу”.
От приведеното се вижда, че земята между Цариград и Чорлу се е считала за българска земя. Златарски обаче го предава така: „Император Михаил… потеглил в поход против българите. Когато стигнал в Цурул (днес Чорлу) войниците му се разбунтували”, от което се разбира, че Михаил се е движил из византийска земя, когато Теофан пише, че земята между Цариград и Чорлу е била българска земя, че Чорлу тогава се е намирал в българската земя.
В това време Крум завзел Дебелт, който се намираше по онова време във византийски ръце. Понеже Дебелт и околността му са били населени с българи, Крум освободил Дебелт и преселил избягалите при него заедно с епископа си жители, на друго място.
Крум спасил избягалите при него български християни от гърците.
Златарски, като пропуска думите, че владиката и жителите избягали, или се спасили при Крум, предава това извънредно важно сведение така: „След превземането на Дебелт в 812 г. той (Крум) преселил жителите на града заедно с епископа им Георгий на българска територия”. От това се разбира, че Крум, който според Златарски бил нахлул във византийска територия да коли и беси, особено духовници, понеже той по онова време изповядвал вярата на Далай Лама, задигнал гръцки християни и духовници и ги преселил в България. Защо са му потрябвали тези „гърци” в България? Златарски не казва, но от характеристиката, която той дава на българите и Крум, се разбира, за да ги изколи там. Не можеше ли той да направи това още в Дебелт? Крум е преселвал свои сънародници.

Коментари

Един коментар към “За църковна и политическа независимост.”

  1. Думата „славяни“ е измислена едва през 1532г от хърватина Винко Прибоевич, раздута от абатът Мавро Орбини и пренесена у нас през 18-ти век от Паисий.

    Posted by коко | 24.03.2017, 1:36

Публикувай коментар