// Вие четете...

Морал и Православие

За страданието.

P57„Едно нещастие учи по-добре от хиляди наставления.“

За страданието.

В нашето съвремие много хора често си задават въпроса, защо невинни хора страдат и какъв е смисъла на тези страдания? „Ако е угодно на волята Божия, по-добре е да страдате, като вършите добро, отколкото да вършите зло.“
Всеобщо е мнението, че като чели в земното си съществуване човек повече страда, отколкото да преживява щастливи мигове. Причините за това са както обективни, така и субективни.
В много случаи човек страда от външни фактори, природни катаклизми и други, но много често сам причинява, както собственото си страдание, така и на други. Страдаме дори и когато вършим добри дела, защото дяволът като враг на човешкото спасение не желае да вършим полезни неща. Страдаме, когато нашите близки са в нещастие, а също така и когато имаме някакъв проблем.
Страдания обаче имат и хората, които вършат беззакония. Те например страдат, докато кроят планове, как да отмъстят, да убият или навредят, защото по внушение на сатаната душата им е обзета от тъмни и мрачни мисли и желания.
Истинския християнин, когато страда в името на доброто, след като е постигнал добри резултати, той бързо забравя страданието и започва да се радва на успеха. Например, родилката, когато ражда тя страда от родилните болки, но после бързо ги забравя и се радва на рожбата си. Лошите хора обаче жестоко страдат, ако не са успели да навредят, но дори и да са успели да постигнат злокобните си цели, те пак страдат, защото дяволът вече не ги подкрепя и те отново са обзети от нещастие. „Но ако търпите кога правите добро и страдате, това е угодно Богу.“
Веднъж един монах вървял по улицата на голям град. Там срещнал инвалид да проси. Спрял се и го погледнал със състрадателен поглед и си помислил: ще взема този човек у дома, за да спася душата си, чрез него и той чрез мене. Сакатия се съгласил и монахът го отвел у дома. Започнал да се грижи за него. Къпел го, обличал го и го хранел, тъй като сакатият бил без ръце и без крака. Не след дълго сакатият започнал да негодува и всекидневно изнервял монаха. „Докога ще ме държиш тук затворен като в плен. Когато бях на улицата, виждах хора, а тук само ти ми се мяркаш пред очите. Постъпваш егоистично, защото ти излизаш навън, а аз стоя тук и те чакам.“
Отношенията им станали нетърпими и в яда си монахът вече бил решил да си го върне на улицата, но си помислил, че ако направи това няма да е богоугодно и ще отстъпи от пътя си. Тогава си помислил, че ще е по-добре да се посъветва с някой по-мъдър от него. Така и направил, качил сакатия на коня си и пристигнал в пустинята при св. Антоний Велики. Там св. Антоний упрекнал сакатия за неговата неблагодарност, подкрепил духом монаха и ги отпратил, като предрекъл, че двамата ще умрат в един и същи ден. Както и станало.
От този случай се вижда, че човек понякога страда, дори и когато върши добро, но това не бива да е причина да се отчайваме по пътя към спасението на душите ни. „През много скърби трябва да влезеш в Царството Божие.“
Много са случаите в живота, когато добри човеци страдат. „Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам.“ Думата „наказвам“ произлиза от славянската дума „наказати“, която означава „да науча, научавам“. Следователно Бог, Който ни обича не ни наказва, а чрез допуснатите страдания ни поучава.
В очите на Всевишния ние сме малки деца, които Той често наказва за наше добро. Страданията са горчиво лекарство за човешката душа. Те се отпускат от Бог, когато сме душевно болни, горчиви са и ние с нежелание ги приемаме, но след като се излекуваме, Му благодарим. Най-често страдаме заради греховете си. Господ Исус Христос е излекувал много болни, но преди това им прощавал греховете, защото съществува зависимост между греха и физическата болка.
Колко чудесни са били подвизите на светците в своите страдания! И ако те така мъжествено са понасяли скърбите, то какво да кажем ние за нас, съвременните човеци, които страдаме заради многобройните ни грехове и въпреки това роптаем! Не бива да негодуваме, защото чрез временните страдания Бог иска да ни направи достойни за вечния живот, „защото Господ наказва, когото обича.“
Един страдалец лежал тежко болен от дълги години и всичко търпял мъжествено. Когато болката станала нетърпима, той извикал „Господи, не мога вече да търпя! Вземи ми душата!“ Тогава му се явил Ангел Господен и му казал: „Господ чу твоята молитва. Но според неговия Справедлив съд ти остана да страдаш още една година на земята, за да се очистиш напълно от греховете си, Той ти дава да си избереш едно от двете: или още една година да се помъчиш болен, или само за три часа душата ти да бъде занесена в ада.“ Страдалецът помислил: „Една цяла година още мъки на това легло! Това е непоносимо! Не, по-добре в ада за три часа.“ Ангелът взел душата му, заключил я в ада и го оставил сам. С отлитането на Ангела изчезнала и последната светлинка от това страшно място на мъките. Страдалецът чувал само безнадеждните вопли на грешниците, измъчвани във вечния огън. Виждал да се мяркат пред него само злобните лица на демоните и като се почувствал сам и изоставен от всички, взел да вика отчаяно. Никой обаче не му се притекъл на помощ, защото тук всеки грешник бил зает със собствените си мъки. Минутите минавали като часове, часовете като дни, дните като години, а на него му се струвало, че вече цели часове се мъчи в адската тъмница.
Най-после над него се разляла светлина и Ангелът му се явил. „Как се чувстваш, братко, тука?“ А страдалецът в мъките си с горчивина отговорил: „Аз не мислех, че Ангел ще ме излъже.“ „Как така?“ – запитал Ангелът. А страдалецът продължил: „Ти ми обеща, че само за три часа ще ме вземеш от тука, а ето вече цели векове изминаха в тези мои мъки!“ „За какви векове говориш?“ – с кротка усмивка попитал Ангелът. „Само един час е изминал, остават ти само още два часа да стоиш тук.“ „Още два часа ли?“ – уплашено извикал страдалецът. „Само един час бил изминал. О, не мога да търпя вече! Нямам сили! Ако има милост Божия за мене, моля те вземи ме от тука! По-добре на Земята да страдам години и векове, готов съм там да страдам даже до Второто пришествие, само ме изведи от тука!“ Тогава Ангелът казал: „Добре, Бог допусна да се помъчиш в ада, за да видиш от какви страдания Той иска да те спаси чрез твоите временни болки и да не роптаеш от твоите страдания!“
От този момент нататък страдалецът започнал да понася своята тежка болест, която взела да му се струва нищожна и лека в сравнение с вечните мъки.
Св. Йоан Златоуст, удивлявайки се, че така милостив е Божия промисъл за нас, казва: „Бог е определил трудовете и страданията за тука, където животът е кратък, а венците е запазил за бъдещето, където животът е вечно млад и безсмъртен!“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар