// Вие четете...

Вярвания и заблуди

За сатанинските магически ритуали.

E51

„На неизречената дума сам си господар, изречената дума е всеобщо достояние.“

За сатанинските магически ритуали.

Има три вида церемонии, включени в практиката на Сатанинската магия. Всяка от тях съответства на една основна човешка емоция. Първата от тях ще наречем сексуален ритуал.
Сексуален ритуал е това, което обикновено се знае като любовна магия или заклинание. Целта на изпълняването на такъв ритуал е да създаде желание от страна на човека, когото да го наречем „магьосника” желае, или да призове сексуален партньор, който да изпълни желанията му. Ако магьосника няма предвид специфична личност или тип човек, който да го мотивира достатъчно силно, така че да предизвика директно сексуално усещане, което кулминира в оргазъм, то той няма да постигне успех при извършването на такава работа. Причината за това е, че дори и ритуалът да е бил успешен по случайност, за какво би послужил той, ако магьосника не може да се възползва от евентуалната си благоприятна възможност, поради липса на стимул или желание? Лесно е да се обърка омагьосването с неясните му мотивации като направи заклинание за изпълняване на сексуалните си желания.
Омагьосването за самовъзвеличаване, когато е съпроводено от церемониална магия, спада към категорията или на ритуала за съчувствие или на ритуала за унищожение, или вероятно и към двата едновременно. Ако магьосника иска или се нуждае от нещо толкова болезнено, че е печален, или страда много без него и може да го постигне без да наврежда на някой друг. Тогава, това би съставлявало един ритуал за съчувствие и за увеличаване на силата му. Ако магьосника иска да омагьоса или да вкара в клопка някоя заслужила жертва за свои собствени цели, може да използва ритуала за унищожение. Тези формули трябва да се съблюдават, защото прилагането на неподходящия вид ритуал към желания резултат може да доведе до неприятност от усложнено естество.
Добър пример за това е момичето, което се оказва тормозено от неумолим ухажор. Ако тя не го е окуражавала, тогава би трябвало да го третира като психичен вампир, какъвто е, и да го остави да играе мазохистичната си роля. Ако, обаче, тя го е омагьосала лекомислено като го е насърчавала по всякакъв начин и после се оказва постоянен обект на сексуално желание, тя няма кой друг да обвинява освен себе си. Такива упражнения са само его поощрения, породени от втълпяване на его отрицание, което прави необходими тези малки омагьосвания. Сатанистката има достатъчно его сила, за да използва омагьосването за свое собствено сексуално удовлетворение или да постигне власт или успех от конкретно естество.
Вторият вид ритуал е от естеството на съчувствието. Ритуалът на съчувствието или сантименталността се изпълнява с цел магьосника да помогне на другите или на себе си. Здраве, семейно щастие, бизнес дейност, материален успех и научно умение са само няколко от ситуациите, за които може да се приложи ритуала на съчувствието. Може да се каже, че този вид церемония спада към областта на истинската благотворителност, като се има предвид, че „благотворителността започва от вкъщи“.
Третата мотивираща сила е тази на унищожението. Това е церемония, която се използва при гняв, раздразнение, пренебрежение, презрение или просто от откровена омраза. Това е известно като кьлнене, проклятие или унищожаващ фактор.
Една от най-големите заблуди относно практиката на ритуалната магия е представата, че човек трябва да вярва в силите на магията, за да може да бъде наранен или унищожен от тях. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината, тъй като най-уязвимите жертви винаги са били най-големите подигравчии. Причината за това е ужасяващо проста. Първата работа на нецивилизования дивак, когато се почувства прокълнат от врага си, е да тича при най-близкия вещер – лечител или шаман. Заплахата и присъствието на вредата е осъзната и вярата в силата на проклятието е толкова силна, че той ще вземе всякакви предпазни мерки. По такъв начин, чрез прилагането на симпатична магия, той ще противодейства на всяка вреда насочена срещу него. Този човек гледа къде стъпва и не поема рискове.
От друга страна, „просветеният“ човек, който не дава и пукната пара за такова „суеверие“, захвърля инстинктивния си страх от проклятието в своето подсъзнание като го подхранва докато го превърне в осезаемо разрушителна сила, която още нараства с всяка следваща беда. Разбира се, при всяка нова беда невярващият автоматично ще отрича всякаква връзка с проклятието, особено пред себе си. Това категорично и съзнателно отричане на потенциала на проклятието е същинският компонент на неговия успех, чрез предизвикване на ситуации, които клонят към нещастен случай. В много случаи жертвата ще отрича всякакво магическо значение на своята участ, дори до последния си дъх, макар и магьосникът да е напълно удовлетворен, щом желаните от него резултати се осъществяват. Трябва да се помни, че въобще не е важно дали някой придава някакво значение на работа на магьосника или не, щом резултатите от нея са в съгласие с волята му. Свръх логичният винаги ще обяснява връзката на магическия ритуал с крайния резултат като „съвпадение“.
Независимо дали магията се прави с конструктивни или с деструктивни цели, успехът на операцията зависи от възприемчивостта на човека, който получава благословията или проклятието, според случая. В случая на ритуал за секс или съчувствие, ако получателят вярва в магията, това помага, но жертвата на клетва или проклятие е много по-предразположена към унищожение, ако не вярва в магия! Доколкото човек познава значението на страха, той ще се нуждае от начините и средствата да се защити от страховете си. Никой не знае всичко и докато има учудване, винаги ще има опасение пред неизвестното, в което се крият потенциално опасни сили. Естественият страх от неизвестното, първи братовчед на очарованието пред неизвестното, е това, което подтиква човека на логиката към собствените му обяснения. Очевидно човекът на науката се мотивира за откривателство от собственото си чувство за учудване. Все пак, колко жалко, че точно този човек, който нарича себе си „логичен“, често последен разпознава същността на ритуалната магия.
В Православието Първа Божия заповед гласи: „Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене.” С думите „Аз съм Господ, Бог твой;” Бог като чели посочва на човека Самия себе си и следователно му заповядва да Го познава. От заповедта за богопознанието могат да бъдат изведени следните задължения като: – Трябва да се учим на богопознание като на най-важното от всички знания; – Трябва прилежно да слушаме поученията за Бога и Неговите дела в църквата и благочестивите разговори за това у дома; – Трябва да четем и слушаме книгите, които учат на богопознание – първо, Свещеното Писание и второ творенията на светите отци.
Думите „да нямаш други богове освен Мене” изискват от нас да се обръщаме и да се стремим към единение с единия истински Бог и благоговейно да Го почитаме.
За да разберем по-добре и по-точно да спазваме първата заповед трябва още да знаем и греховете против нея, а именно: Вълшебство – (врачуване, баене, гадаене, спиритизъм, магия, окултизъм, екстрасенство) – когато някои хора, като изоставят вярата в силата Божия, вярват в тайни и в повечето случаи нечисти сили и особено на зли духове, и се стараят да действат чрез тях.
Изводът е, че става ясно от къде идва злото и къде е доброто. Човеколюбието е в основата на живота, другото е свързано с омразата към себеподобните.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар