// Вие четете...

Вярвания и заблуди

За ритуалите и магиите.

„С премахването на суеверието не се премахва вярата.“

За ритуалите и магиите.

Според сатаниста, предполагаемата цел при извършване на ритуално жертвоприношение е да се внесе енергията, осигурена от прясната кръв на току що убитата жертва, в атмосферата на магическата работа, чрез което се засилват шансовете за успех на магьосника. Магьосникът приема за дадено, че след като кръвта представлява жизнената сила, няма по-добър начин за умилостивяване на боговете или демоните, от това да им се дари подходящо количество от нея. Съчетавайки тази обосновка с факта, че едно умиращо същество, изразходва свръхизобилие от адреналин и други биохимични енергии, ще се получи комбинация, която изглежда непобедима. Магьосникът, съзнавайки последствията, до които би довело убиването на човешко същество, естествено използва птици, или други „низши“ същества в своите церемонии. Изглежда, че тези „набожни” негодници не изпитват вина при отнемането на нечовешки живот, като го противопоставят на човешкия. Истината е, че ако „магьосникът“ е достоен за прозвището си, той ще бъде достатъчно безскрупулен да освободи необходимата сила от собственото си тяло, а не от една неохотна и незаслужаваща жертва!
Противно на всички съществуващи магически теории, освобождаването на тази сила не се предизвиква от действителното проливане на кръв, а от предсмъртната агония на живото същество! Това освобождаване на биоелектрическа енергия е съвсем същото, което се случва при всяко дълбоко усилване на емоциите, такива като: сексуален оргазъм, сляпа ярост, смъртен ужас, поглъщаща скръб и т.н. От тези емоции най-лесни за постигане по собствена воля са сексуалният оргазъм и гневът, като на трето място идва скръбта. Като не забравяме, че двете най-достъпни от тези три (сексуалният оргазъм и гневът) са запечатани от религионистите в човешкото подсъзнание като греховни, не е много чудно, защо са избягвани от „белия“ магьосник, който мъкне най-големия воденичен камък, този на чувството за вина. Използването на човешко жертвоприношение в Сатанинския ритуал не означава, че жертвата се заколва „за да се умилостивят боговете“. Жертвата се унищожава символично посредством направата на клетва или проклятие, което на свой ред води до физическото, умственото или емоционалното унищожение на „жертвоприношението“ чрез начини и средства, които не могат да се припишат на магьосника.
Един Сатанист би извършил човешко жертвоприношение, само тогава, когато това би послужило на целта с двойното предназначение да освободи гнева си чрез запращане на проклятие и което е по-важното, да ликвидира някой тотално противен и заслужаваш индивид.
Църквата забранява категорично магиите, защото това е смъртен грях. Още в Стария завет Бог заповядал „Не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа”. Светите отци строго забраняват магьосничеството, като предвиждат същите най-тежки наказания, каквито се налагат и на убийците.
В 61-во правило на Шестия вселенски събор се казва „Ония, които се обърнат към магьосници…, за да узнаят от тях не ще ли им се открие нещо, каквото желаят, по силата на предишните за тях постановления на отците, нека подлежат на правилото, определящо шест годишно покаяние. На същото наказание трябва да се подлагат и ония, които предсказват щастие, съдба, родословие и много други подобни неща, също така и тъй наричаните омайници, поставчици на предпазни талисмани и гадатели. Ония пък, които упорстват в това и не искат да се отвърнат и отклонят от подобни вредни и езически измислици, постановяваме да се изгонват съвършено от Църквата, както и св. Правила заповядват, защото: „Какво общо има между светлина и тъмнина”, казва апостола. Или: „Каква прилика има между Божия храм и идолите?” Или: „Какво съгласие може да има между Христа и Велиара?”
В тълкованието на това правило известния канонист еп. Никодим Милаш пише следното за клириците, занимаващи се с магии „Понеже това е измяна на вярата, такъв свещеник трябва да се изключи и от Църквата, защото, като се занимава с подобни дела, той от служител на вечния Бог се е превърнал в служител на дявола”.
В целуването на Дявола по задника по време на традиционната черна меса може лесно да се разпознае предвестника на съвременния термин за човек, който апелирайки към нечие чуждо его, извлича материална облага от него. Тъй като всички сатанински церемонии били изпълнявани за съвсем реални или материални цели, скверната целувка се считала за символична потребност по-скоро за земен, отколкото за духовен успех.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар