// Вие четете...

Начини на манипулиране

За промяната в поведението на хората.

„Само в голяма тълпа, заедно с други хора, човек добива сила.“

Моделът на групите. Всички знаят, обмислянето и вземането на решение в група протича доста по-различно, отколкото това става индивидуално. Докато хората са в група, те се съобразяват с груповите норми и са податливи на натиска на околните, както и на други влияния, които могат да ги въвлекат в епидемия.

За създаването на различните групи и движения важна роля играят харизматичните личности, но възникването им е невъзможно без умелото използване на груповата динамика. Разликата в контактуването с отделни личности и отделни групи е малка, но в същото време много съществена. Този, който искат да предизвика промяна в поведението на хората, която да е трайна и да може да служи на другите като пример за подражание, трябва да създаде общности, в които новият модел на поведение да бъде споделян, практикуван и възпитаван.

Примерите от живота позволяват да се направи извода, че малките и сплотени групи имат способността да усилват епидемичния потенциал на идеите. Не всички групи обаче имат този усилващ ефект. Групите, които осигуряват най-голям ефект при разпространяването на социалните епидемии трябва да отговарят на правилото на 150-те. Това правило е любопитен пример за странните и неочаквани начини, по който ситуацията влияе върху хода на социалните епидемии.

Според правилото на 150-те, големината на една група е още един ситуационен фактор с огромно значение. Хората, които са в група от 150 души с желание се подчиняват на правилата на общността и лесно могат да бъдат заразени с нейния дух, но при най-незначителна промяна в числеността на групата започват да се цепят и отчуждават. В момента в който се премине тази критична точка в числеността на групата, поведението на хората започва да се променя, те започват да се държат различно.

Поради тази причина, ако някой желае групата с която работи да служи като генератор на заразителни послания, числеността й не бива да надхвърля 150 души. При тази численост пред способността на групата да действа и постига единогласие не се появяват структурни пречки.

Правилото на 150-те гласи, че последователите на бързо разрастващите се общности, изобщо всички участници в групова дейност, която разчита на епидемично разпространение на споделени идеали, трябва да са особено чувствителни към опасността от прекомерно разрастване. Преминаването на критичната точка от 150 души е малка промяна, която може да има големи последствия.

Какъв е изводът, за да се създаде едно заразително движение, първо трябва да се създадат множество малки движения.

Моделът на заразата. За да може да се разбере, как новите идеи проникват и се разпространяват в обществото, трябва с помощта на така наречения дифузен модел да се анализира последователността на успеха.

Според дифузния модел, онези които първи опитват новото начало се наричат Новатори. Това са хора авантюристи, те са хора на риска. Малко по-голямата група, която се включва след тях се нарича Ранни последователи. Те са тези които анализират действията на лудите глави, на новаторите и възприемат от тях онова което им се стори разумно. Ранните последователи са тези, които силно повлияват на общественото мнение.

Съгласно последователността на дифузния модел, големите групи от хора, които се присъединяват към първите две се наричат Ранно мнозинство и Късно мнозинство. Те са предпазлива и скептична маса от хора, които никога не биха пробвали нещо, което ако преди тях това вече не са направили най-уважаваните членове на местната общност – ранните последователи. Хората от Ранното и Късното мнозинство са предпоследните, който прихващат идеята и от своя страна го предават на Мудните. Това са най-консервативните хора, за които неотложни причини за промяна не съществуват никога.

Ако това развитие на нещата се представи като диаграма, то тя ще представлява една съвършена епидемична крива, която започва с първите опити на Новаторите, плавно достига повратната си точка при включването на Раните последователи, рязко се издига с присъединяването на Мнозинството и поема надолу, когато Мудните последват останалите.

Разбира се, че не във всички случаи разпространението на една нова идея протича по този опростен начин.

За да се илюстрира разликата между хората, които дават началото на една тенденция и Мнозинството, което накрая я възприема, трябва да се проследи веригата по която се предава мълвата за дадена нова идея. Участниците в групата на Новаторите и Ранните последователи са далновидни хората, които се стремят към революционни промени, към нещо, което да ги отличава качествено от другите. Това са хора, които изпробват нови идеи и са готови да поемат големи рискове, преди още те да са се доказали в обществения живот.

За разлика от тях Ранното мнозинство се състои от големи групи, утвърдили се в живота хора, които трябва да преценят дали промяната, която новата идея предизвиква, успешно ще се впише в практиката на живота.

Първите търсят революционен скок, а вторите – прагматизъм. Нагласите на ранните последователи и Ранното мнозинство са напълно различни и даже несъвместими. Всъщност хората, които избират новите идеи, правят този избор, защото другите не биха го направили. Те поемат риска в името на различието. Повечето хора от групите на Ранното и Късното мнозинство нямат никакво желание да поемат рискове, като променят модела си на поведение.

За популяризирането на определена новаторска идея определена роля играят Свързващите, Знаещите и Предаващите хора. Именно те са хората способни да предизвикат различни видове социални епидемии. Тяхна е заслугата нововъведенията, новите идеи да прекосят границата между групите на Ранните последователи и Ранното мнозинство. Те играят ролята на преводачи, като вземат информация от тясно специализирания свят и я превеждат на език, на който другите могат да я разберат.

Какво точно се разбира под „превеждат”? За да стане една идея по-заразителна, тя трябва да придобие по-дълбок смисъл, а това става като Знаещите, Свързващите и Предаващите хора я променят така, че незначителните подробности в нея да отпаднат, а съществените да изпъкнат.

Изводът е, че за да се предизвика епидемия от интерес към нещо или определена идея, трябва да се намерят хора които да знаят, да свързват и да предадат, след като преведат посланието на групата на Новаторите в нещо, което останалите могат да разберат.

Ключът. За да се даде начало на една социална епидемия, усилията трябва да се съсредоточат върху малък на брой ключови неща. Според Закона за малцината, мълвата, предавана от уста на уста, се превръща в епидемия с помощта на Свързващи, Знаещи и Предаващи хора. Това означава, че усилията трябва да се съсредоточат върху тези три групи хора. Останалите са без значение за разпространение на заразата.

Всъщност хората инстинктивно подценяват най-добрите решения, по отношение на разходи, усилия и време, защото нещо им подсказва, че всяко истинско решение трябва да е всеобхватно и за него трябва да бъдат положени настойчиви и систематични усилия. Полагането обаче на систематични усилия не винаги е възможно и по тази причина хората се нуждаят от удобен пряк път, по който с малко средства да се стигне по-далече.

Такъв е смисълът на теорията за поврата на социалните епидемии, което изисква от хората да променят вижданията си за света. Не е лесно да бъдат осмислени промени, случващи се в големи мащаби.

За съжаление, колкото и да не ни се иска, светът често противоречи на интуицията на хората. Тези, които са способни да предизвикат социални епидемии, не просто правят това, което считат за правилно, те целенасочено и постоянно подлагат интуицията си на проверка. За да се осмислят социалните епидемии, трябва да се разбере, че общуването между хората има свои необикновени правила, които често противоречат на първоначалната интуиция.

В крайна сметка ключът към успеха на една социална епидемия е в твърдата вяра, че промяната е възможна и че ако получат тласък в правилната посока, хората са способни корено да преосмислят, както убежденията си, така и модела си на поведение.

Горното противоречи дълбоко на онова, което хората си мислят, че знаят за себе си и другите. Те си мислят, че са независими и че за постъпките си имат вътрешни мотиви, че поведението им се определя от гените и темперамента им. В действителност, ако хората се замислят върху казаното за възникването на социалните епидемии, ще стигнат до едно съвсем различно разбиране за човешката същност. На практика хората силно се влияят от заобикалящата ги среда и темперамента на другите. Когато хората се опитват да си обяснят сложен вид човешко поведение, трябва добре да помнят, че са силно податливи към онова, което ги заобикаля и са чувствителни дори към най-малките подробности от ежедневието. Социалната промяна е трудно доловима и често необяснимо явление, защото хората по природа са непостоянни, а поведението им трудно обяснимо.

В света на социалните епидемии съществуват не само непостоянство и трудности, а има и много надежда.

Ключът за успешно влияние върху обществото е: – промяната на числеността на групата значително увеличава възприемчивостта й към новите идеи; – промяната на начина по които е представена една информация, съществено подобрява нейната прилепчивост; – отриването на онези неколцина специални хора, които са способни да станат посланици на идеите.

Изводът е, че обществените промени са възможни и че с добре обмислени действия може да се постигне много. Светът изглежда трудно управляем и не подчиним, но това не е така. Светът може да се промени с незначителна намеса там, където трябва.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар