// Вие четете...

Вярвания и заблуди

За произхода и управлението на човечеството.

„Без овчар и овцете не са стадо.“

Общите изводи за Свръх еволюцията. Общите изводи за Свръх еволюцията по Ю.Д. Петухов са следните:

1. Под видът Хомо сапиенс сапиенс (кроманьонци) – бореали – индоевропейци – руси (тяхното общо етно културно – езиково „ядро“ – ствол) – е един супер етнос, непрекъснат във времето, съществуващ от неговото зараждане до наши дни не по-малко от 40 хилядолетия и породил редица народи и народности на Земята при разселването си по планетата и при смесването с други под видове и пред етноси.

2. Праезикът на Хомо сапиенс сапиенс („главния клон“ или „ствол“) – праезика на бореалите („главния клон“ или „ствол“) – праезика на индоевропейците („главния клон“ или „ствол“ – от ранно индоевропейския праезик до руския език) – езика на русите – е един единен език на супер етноса, изменящ се във времето по законите на лингвистиката и пораждащ в процеса на погранично – периферийното смесване негови носители в етносите на тези езици на Земята.

3. Само названието на супер етноса – „руси“: с изходна, първична етимология „светли, хубави, красиви, свои“ и вторична, производна етимология „властващи, царстващи, красни“.

4. Историята на етно културно – езиковото ядро („главния клон“ или ствола на етно дървото) на под вида Хомо сапиенс сапиенс – бореали – прото индоевропейци – пра индоевропейци – индоевропейци това и е Историята на Русите, а следователно, това е ЕТНОИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.

Единствено в рамките на тази концепция ние придобиваме истинно разбиране за свръх еволюционния и етно исторически метапроцес на Земята в последните четиридесет хилядолетия. Единствено в рамките на тази концепция става обективна и естествена взаимовръзка на всички факти от историята, изчезват прословутите „липсващи звена“, „бели петна“ и „тъмни векове“.

5. В рамките на тази концепция ние можем да осмислим проявата на тази незрима, но съществуваща Сила, която ни води в живота, придава смисъл на нашето съществуване и възлага на нас особени надежди. И ако до 45–40 хил. пр.н.е. тази Сила в течение на милиарди и милиони лета е оказвала върху еволюцията на биомасата само външно въздействие, то с появата на прото русите, Човека разумен разумен, Човека одушевен – Тя е вляла в него някаква своя незрима част и съответно и закономерно е влязла в нашия свят, озарявайки го със своята светлина. Едновременно с появата на „децата на Бога“ им било дадено и осъзнаване на своя „божествен произход“ – осъзнаване, временно и безуспешно отричано от изгубени материалисти.

Да се замислим за програмата, заложена на генно ниво (възможно, и по-дълбоко) и осъзната, макар засега и не съвсем ясно, за разбиране за своя произход, своя особен смисъл на съществуване, своята особена цел… Това вече е предназначение или изразявайки се с езика на теософите, месианство. Това вече е пряк изход на ниво духовна еволюция, на нивото на срещащото движение на човека и Висшия Разум на Мирозданието.

Нашите романтици и фютуролози все чакат контакт с „братя по разум“ и „други светове“. На слепите не е дадено да видят…

Истинският Контакт вече отдавна тече – при което на такова ниво, което не ни оставя право на отстъпление.

Всичко гореизложено – това са фундаментални положения от трудовете на Ю.Д. Петухов. От тези позиции той пише своите трудове „Историята на Русите“. С някои неща в неговите работи може да не се съгласите, може да възразите, но е невъзможно да противостоите на неговия цялостен подход към историята на човечеството и на тази фактология, с помощта на която той обосновава всеки свой пункт, всяко свое фундаментално положение, за които мнозина навярно са подозирали, но са се страхували да кажат на всеослушание. Ю.Д. Петухов не се е побоял.

Към „тайните“ на „националния въпрос“ ние, уважаеми читатели, ще се върнем в приложението със същото название. Защо не сега? Защото ще е преждевременно да се говори и разсъждава за „национален въпрос“ без разбиране за ролята на управлението в процеса на глобализация, ролята на кадровата политика в този процес, тоест за всичко това, което ще бъде разгледано в темите за „Тайните на управление“.

Току-що казаното се отнася и за изложението на историята. Без да разбираме ролята на управлението на глобалния исторически процес във всички исторически събития, нашият разговор ще е набор от несвързани по между си „факти“. Понякога някои историци все пак свързват историческите събития, но го правят за някакъв определен период от време. Характерът на „свързване“ на събитията и установяването на граници на периодите от време, през които се е осъществявало това „свързване“, – тези моменти се определят от субективизма на историка („аз така смятам“). Но на въпроса защо изследователя „така смята“, а не иначе, те нямат дълбоко обоснован отговор.

За това, че историците представят от себе си историята като предмет на изследване, много хубаво е обяснено от Лев Николаевич Толстой в романа „Война и мир“ в заключението, озаглавено „Епилог-2“. Препоръчваме на читателите да прочетат „Епилог-2“ отново, за да съпоставят възгледите за историята на Л.Н. Толстой с възгледите, изложени в КОБ (концепция за обществена безопасност). Изводите ще направите сами.

Разглеждането на историята през призмата на управление на глобалния исторически процес, с разбиране за основите на такова управление, тоест всичко това, което ще бъде дадено в в „Тайните на управление“, поставя всичко на своите места. Но това привежда към задачата за преразглеждане и преоценка на всички исторически събития, поднасяни ни сега от съвременната официална историческа наука. Това е най-грандиозната задача за бъдещо изследване. На не по-малко централно място в КОБ вече е изложен основния ход на глобалния исторически процес и то достатъчно пълно и ясно, за което и беше разказано в настоящите публикации. На тази ос (като „ос“ на въртене на панта за врата) прекрасно се нанизва най-богатия фактологически материал, изложен в трудовете на Ю. Д. Петухов. Повтаряме, че по някои моменти с него може да се води дискусия и даже може да не се съгласяваме, но всичко това са частности, които не променят главното. А главното се заключава в цялостния подход към разглеждането на произхода на човечеството и неговата история, ролята на управлението във всичко това и на първо място ролята на Божественото управление. За това управление говори в „Епилог-2“ Л. Н. Толстой.

До сега ние разгледахме в най-общ вид началния етап на появата, установяването и развитието на човечеството. Този етап е най-скриван от народа. Той се дава на „парчета“, на откъслечни сведения, несвързани между себе си.

Що се отнася до по-нататъшната история на човечеството, то тя и макар да се излага в учебниците, е представена така хитро, че абсолютното болшинство изучаващи не са в състояние да съвместят и хронологически да съпоставят събитията, произхождащи на различните континенти и даже в съседни страни. Това също е един от методите за създаване на „калейдоскоп“ в главите на обучаваните. Така например, проверките показват, че абсолютното болшинство учащи се в средните училища не знаят, че К. Маркс и А.С. Пушкин са били съвременници. Така че се изисква съвършено нов, цялостен подход към излагането на историята на човечеството. И това е друга грандиозна задача на бъдещето.

В тези публикации само е обозначен подхода към разглеждане и оценка на различните исторически събития, сведения, факти. Той се заключава в това, че през цялата история на човечеството е вървял обективен процес на концентрация (съсредоточаване) на управлението на производителните сили на човечеството. А управлението на този обективен процес се осъществявало по субективната концепция на управление, разработена от древно египетското жречество, което именно я реализирало на практика. Тълпо–“елитарното“ устройство на обществото се усъвършенствало, явното робовладелство било трансформирано в неявно, скрито робовладелство. Всичко това беше разказано в досегашните ни публикации. Целият този процес сега се нарича „процес на глобализация“. Известната на всички ни събитийна фактология на официалната история следва да се разглежда през призмата на „процеса на глобализация“, тоест през управлението на този процес на глобализация. И това е най-главното, което предстои да направи историческата наука на бъдещето.

На нас, уважаеми читатели, остана да се запознаем с още една съставка, която оказва своето влияние на хода на глобалния исторически процес, на хода на „глобализацията“. Тази съставка е лъжата.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар