// Вие четете...

Морал и Православие

За отчаянието и унинието.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA„Да си по-добър от най-лошия, не означава да си добър.“

За отчаянието и унинието.

Унинието и отчаянието са едни от най-често срещаните грехове сред човеците. Нека обаче се огледаме около себе си и ще видим колко по-трагични човешки случаи съществуват. Достатъчно е да посетим кое да е отделение в болницата, да постоим в гробищния парк, за да видим истинската мъка у хората. Спасителят ни е завещал да носим кръста си и да го следваме безусловно. Да не се оплакваме от тежестта на нашия житейски кръст. Всемогъщия Бог никога няма да допусне да понасяме повече от колкото са ни възможностите.
Един човек често се оплаквал от тежестта на своя житейски кръст. Една вечер чул глас, който му казал да отиде в стая, където имало много кръстове. Там той имал възможност да си избере най-лекия според него кръст. Повдигнал един, оставил го, повдигнал втори, трети, четвърти и накрая се спрял на един, който според него бил най-лекия. Тогава чул гласът да му казва „Това е твоят кръст, който ти остави в началото, но сега отново го избра.“ „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.“
Много често говорим за това как в нашето забързано ежедневие човек може да се спаси. Много човеци, дори и християни, твърдят, че е трудно и дори невъзможно да се спасиш в съвременния греховен свят. В тази връзка имаме един много добър и поучителен пример.
Преподобния Пафнутий, строг подвижник на благочестието, се помолил на Бог, да му открие за някой, който живее в света, но с благочестието си той ще бъде спасен. Чул глас, който му казал, да отиде в най-близкото селище, за да намери един военно началник от армията. Светецът отишъл в селището и намерил съответния човек, който го приел с отворени обятия. „Разкажи ми своя начин на живот – помолил го светецът, защото ти си надминал много монаси, както ми откри Бог.“ Тогава той отговорил, че е човек грешен и недостоен, че е женен и има трима благочестиви синове. Страници и бедни приемал в своя дом. При нещастие утешавал опечалените, враждуващите помирявал, през целия си живот никого не е огорчавал или осъдил. Значи възможно е и в този свят – сред грижи, съблазни и изкушения – да се живее праведно.
Страданията са „школа“ за човека, защото му отварят очите, за да проумее истината. Също така те са „къпалня“ за съвестта и „възродителната сила“ за духа.
Една самотна жена лежала парализирана в своята таванска стая. Посетило я едно младо жизнерадостно момиче, което ужасено извикало: „Ах, във вашето положение аз бих умряла от мъка и болки; да нямам нито един радостен час и да лежа ден и нощ сама, прикована на леглото!“ Болната жена й отговорила: „Мила девойко на стената срещу мен е окачен Кръстът с Христовото разпятие! Него гледам аз и когато моите болки особено се засилят, си казвам: Спасителят е висял на твърдо дърво, а пък аз лежа тук на меко и удобно легло; Неговите ръце и крака били пробити и заковани с остри гвоздеи, а аз нямам никаква кървава рана; Той бил подиграван и осмиван, а мене ме утешават и успокояват всички, които ме посещават; най-важното обаче е, че Той е страдал съвсем невинен, пък аз съм много грешна жена и затова трябва да благодаря, вместо да се оплаквам.“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар