// Вие четете...

Начини на манипулиране

За кого работят „експертите“ и медиите?

„По-добре един стар дявол, отколкото чувал нови.“

Шамани на демокрацията. Политическата и икономическата прогноза е доминиращият жанр в медийните изяви на експертите. В седмичника „Капитал“, един от основните им форуми, често се рекламира със следната фраза: „Капитал: прогнози, които се сбъдват“. Тъкмо пророчеството им, търсено и използвано от българските медии, прави експертите „чисти медиатори“, припознавани не само като тези, които казват, но и като тези, които правят прехода. „Казването“ и „правенето“ при тях се смесват в едно действие – пророкуването, което и обяснява защо от 1996–1997 г. масово започват да бъдат наричани „сините шамани“ на българския преход.

Следващата кратка новина от „Капитал“, публикувана на 4 октомври 1997 г., всъщност прилича на ритуал, който отдава почит на един „шаман“:

При тръгването си политологът Иван Кръстев беше изпратен с цветя и пожелания за плодотворна работа по време на девет месечния си престой в Централно европейския университет в Будапеща. Там таченият от медиите ще преподава курсове по политология. Множество гости бяха изпълнили офиса на ЦЛС. Приятелите на Иван Кръстев коментираха, че оттам изследователят на социалните процеси ще прави прогнози за политическите събития тук.

Кратката новина напомня на съобщение за отпътуване на „шамана“ към „отвъдния свят“, откъдето според приятелите му (неговото лично мнение не е поискано, сякаш той е „над нещата“) той ще донесе пророчества за света, който напуска, след като се докосне до знанието на символичното отвъдно.

Упражняването на прогнозите или на пророчествата като чиста медиация между два свята, при което единият е по-висш от другия, а също и между миналото и бъдещето, илюстрира колко подходяща е метафората, която представя мозъчните тръстове като „невидимата ръка“ на прехода. Ако използваме метафората за прехода в полето на медийно действие на експертите на мозъчните тръстове, бихме могли да я анализираме като форма на колективна инициация на обществото, по време на която шаманите функционират като пощенски кутии (съдържащи посланията) на отвъдното. В действителност в някои от интервютата, които критикуват медийната вездесъщност на „политолозите“, интервюираните описват ролята на експертите на мозъчни тръстове с израза „пощенска кутия“. Става дума обаче за интелигентни и активни пощенски кутии, които изпълняват ролята на акушери на демокрацията (често използван от самите експерти израз), т.е. на изпълнители на инициацията (каквато всъщност е преходът). Сравнението е дотолкова по-уместно, доколкото експертите често наричат българското общество незряло, а преходът към демокрацията „Възраждане“ и преминаване към „зрялата възраст на българската модерност“. Както разбираме и от трудовете на социолози като Търнър, инициациите също са дискурси, „които обществото използва за себе си както чрез тяхното тълкуване от страна на заинтересованите, така и чрез действията им“. Дискурсът за прехода, използван от експертите в медиите, е обичай, който е едновременно дума и действие (дума, която се осъществява). Той интерпретира както настоящето, така и бъдещето, и се превръща в гаранция за съществуването на бъдещето.

В една статия, резюмираща дейността на ЦЛС през първото десетилетие на съществуването му (1994–2004), публикувана в „Капитал“, експертът на ЦЛС Румен Аврамов отговаря тъкмо на въпроса „Има ли бъдеще?“, сякаш отговорът би могъл да бъде отрицателен. Отговаряйки, той поставя условия, за да може да има бъдеще, все едно не съществува избор между множество „бъдеще“, а само между минало и бъдеще. Според него бъдещето е възможно само ако българите намалят очакванията си от държавата, приемат, че не могат да станат като другите европейци „след толкова много неуспешни опити да приемат европейските ценности“. Според програмата максимум те могат да се превърнат в „периферия с местна окраска“ на общото европейско пространство“, ако посветят конструктивната си енергия „само на целите на индивидуалния успех“. Статията на Р. Аврамов е типичен пример за шаманската роля на експертите: те са медиатори, които притежават магическата формула, позволяваща сбъдването на молебена за бъдеще (както се сбъдват и молебените за дъжд или за добра реколта). Те имат и способността да лекуват „мрачната реалност“ на настоящето.

Пак по повод на десетия рожден ден на ЦЛС главната редакторка на вестник „Култура“ пише ода за „елегантния посредник“ (ЦЛС, и в частност Иван Кръстев, чиято снимка, публикувана във вестника, го представя със събрани като за молитва длани):

За мнозинството – институции, медии, политически структури, отделни персони (българи и чужденци), въобще за активната част на обществото ЦЛС е онова пространство, където се случиха едни от най-важните дебати на прехода; той е екипът, който организира и произведе същностни социални и политически анализи, чиито резултати са с дългосрочна проекция във времето; и още – той е елегантният посредник, който „превежда“ на чужди езици българските мрачни реалии така, че те да изглеждат, първо, обясними и, второ, преодолими.

По-нататък в статията си Червенкова настоява на факта, че този превод е медиатизиран, с него разполагат всички и следователно не може да бъде считан за тайна манипулация. На базата на същото разсъждение се основава и статията на И. Кръстев за ролята на мозъчните тръстове в Централна и Източна Европа през втората половина на деветдесетте.

Там Иван Кръстев поддържа тезата, че за разлика от други мозъчни тръстове в региона, ЦЛС не играе ролята на „невидима ръка“ на прехода, защото е мозъчен тръст от посреднически тип. Той аргументира тази теза с факта, че медиите са „видими“ и че изказванията на ЦЛС в медиите са публични: изказвания, които говорят, а не викат и не шепнат на ухото на политиците; които не пращат бележки под масата и не са свързани с писането на проектозакони. На мен ми се струва обаче, че напротив, именно чрез непрекъснатото медиатизиране на техните предсказания и анализи, мозъчните тръстове успяват да наложат ролята си на цензори на реформите, на пророци и изпълнители на сценариите, които предсказват, което, разбира се, не изключва другите форми за влияние, за които вече стана дума.

Би било погрешно или най-малкото опростенческо да анализираме „предсказателската“ роля на експертите на мозъчни тръстове единствено като роля, която те сами си избират. Трябва да имаме предвид факта, че самите медии им налагат част от тази роля, без да забравяме също така и търговската и политическата логика, в която са въвлечени. Следващият откъс от разказа на експерта от ИПИ Георги Стоев настоява тъкмо на логиката на симбиоза и на взаимно легитимиране, съществуващи между медиите и експертите – пророци:

Ако не предсказваме бъдещето, ще загубим влиянието си над медиите. Ако няма бъдеще, няма и смисъл. Прогнозите служат на нашия имидж. От нас се очаква да бъдем гурута, шамани… Знаем, че тези прогнози не служат за нищо, но не можем да минем без тях. Ако дадено радио иска мнение за бъдещето и ти откажеш да го дадеш, те изпотяват, докато не го направиш… (Георги Стоев).

По същата тема, различни експерти настояват на факта, че отказът да отговориш на исканията на медиите – точно както и отказът да участваш в проекти, предложени от донорите – може да навреди на мозъчните тръстове, тъй като по този начин те губят полета в мрежи, които са успели да заемат.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар