// Вие четете...

Вярвания и заблуди

За кого и за какво „Устойчивото развитие“ е важно.

„Издири всичко за началото и тогава ще разбереш много неща.“

Информационно лекарство. Оказва се, че „световно правителство“ действително съществува и управлява държавите и народите на Земята вече не едно столетие. От тези публикации читателите ще узнаят не само фактите, потвърждаващи съществуването на такова правителство, но ще научат за неговите тайни методи и начини на управление на милиарди хора в продължение на много столетия, с помощта на които се осъществява такова управление в интерес на шепа „избрани“ за сметка на огромен брой „неизбрани“. И най-главното, читателите ще разберат как може не само да се противостои на тези начини, но и как може да се промени положението на планетата, за да се установи справедливо жизнеустройство и че за това са необходими усилията на всички и на всеки.

Тези публикации са „информационно лекарство“. За всеки читател вкусът на това лекарство ще е различен: за едни то ще се окаже горчиво, за други – кисело, за трети – „балсам за душата“. Както знаем от житейския си опит понякога се налага да изпием доста горчиво лекарство, за да се излекуваме и да се избавим от болестта си завинаги. „Информационното хапче“ на тези публикации не само лекува, но и додава необходимите сили и енергия, които по-рано не са били видими за човека.

Изцеляващото „информационно лекарство“ освобождава читателя от душевните мъки и страдания, възникнали в резултат от неразбираемите събития, протичащи в Русия, но отразяващи се върху всеки от нас, независимо от нашето желание. „Лекарството“ избавя читателя и от множеството погрешни възгледи и убеждения, все още тържествуващи в нашето общество, отнасящи на първо място философията, историята, политиката, икономиката, екологията, психологията и много други. Във връзка с това заявление препоръчваме на читателя винаги да помни мисълта, изказана от Л. Н. Толстой: „Заблудата няма да престане да бъде заблуда поради това, че от нея се ръководят милиони хора“.

„Информационното лекарство“ влива в читателя напълно нови сили чрез разбирането на това как е нужно да се живее и какво е необходимо да се направи, за да може вашият личен живот, животът на вашите близки и животът на обществото като цяло да стане безопасен във всички отношения: без войни, без престъпност, без корупция, без наркотици, без страх да не загубите работата си и сигурността си за утрешния ден, без лъжи и измами на всяка крачка. В публикациите ще се разказва за това какво и как трябва да се направи, за да може всеки един човек и всички хора да станат щастливи и радостни, достойни за високото звание Човек.

Читателю, вземайки това „информационно лекарство“ ти неизбежно ще усетиш неговото лечебно въздействие, след което вече не ще можеш да гледаш по старому на случващото се в държавата ни и в света. При което изразът „не ще можеш да гледаш“ ще е само минимума на ефекта, а като максимум – въобще няма да можеш да живееш по старому. Казаното дотук се потвърждава от опита, от разпространяването на информацията, изложена в публикациите. Това предупреждение е за това, какво може да им се случи, ако проследят публикациите, се отнася за тези, които не искат да променят нищо нито в себе си, нито в обществото.

За всички хора, желаещи да разберат процесите, протичащи в Русия и в целия свят, за стремящите се да научат нови неща и да променят към по-добро както своя личен живот, така и живота на другите, публикациите ще е истинско откритие.

Информацията е изложена на основата на Концепцията за Обществена Безопасност (КОБ), представляваща няколко десетки аналитични трудове, писани от 1992 година насам, които са били предназначени и са представяни на вниманието на първо място на ръководителите и аналитиците в Кремъл. По тази причина в многобройните аналитични записки и трудове по редица проблеми беше използвано изложение на сериозно аналитично ниво.

Информацията е изложена в достъпен за всеки читател вид, на език, разбираем за всеки и в такава последователност, която ще Ви позволи да се ориентирате в доста сложните въпроси в различните сфери на знанието.

За да не се разводни основната линия на изложение на фактологичната информация с примери от живота, след като изложихме основните положения, допълнихме изложението с поредица приложения, позволяващи да „преосмислите“ получената информация спрямо някои интересни събития от историята на съвременността.

И още. Нека да не смущават читателя някои „грешки в правописа“ на определени думи. Например, съвременният правопис утвърждава, че трябвало да се пише „безидеен“, „безвкусен“, което предполага съществуването на „идеи“ и „изкуство“. По-рано в руския език не е имало такива глупости и затова тук Вие може да срещнете различно изписване на думите, но знайте, че това не са грешки, а умишлен стремеж да се върне руския език към правилното изписване на думите според тяхното смислово значение.

Какво става в Русия? Защо страна, в която има всичко необходимо за достоен живот на хората, се намира в такова бедствено положение? Кой е виновен за това? Защо ръководителите на Русия не могат да наложат ред в страната? Какво трябва да се направи, за да може нашия народ да живее щастливо, достойно и в благоденствие? Нали всички политици твърдят, че на тях „всичко им е ясно“ и че знаят какво трябва да се направи, но… живота не става по-добър. – Защо? Това са въпросите, които си задават всички мислещи хора. Все едно всички ние сме омагьосани от някаква зла сила да не можем сами да намерим пълни и ясни отговори и да разгадаем тайните на това омагьосване.

В края на август 2002 година в Йоханесбург се състоя Световния самит по устойчиво развитие на Човечеството на планетата Земя, който се проведе под егидата на ООН. „Десет години минаха“, всички тези проблеми се обсъждаха и в Рио-де-Жанейро през 1992 година. На този глобален форум също бяха поставени въпроси, даже бяха приети програми и указани конкретни срокове за тяхното изпълнение“, така започва статията на Александър Кокшаров „На кръстопът“, публикувана в списание „Експерт“ бр. 32 от 2.09.02г. В статията е даден подробен анализ на резултатите от самита и са цитирани изказвания на редица крупни специалисти по глобалните проблеми, от които се вижда, че за изминалите 10 години след самита в Рио не са постигнати положителни резултати, а всички глобални проблеми са се изострили. Авторът на статията, цитирайки знаменитости по глобалните проблеми, убедително показа, че както си беше преди Рио, така не стана ясно и в Йоханесбург какво е това „устойчиво развитие“. В този смисъл забележително е изказването на Дънкан Брек, директор на програмата по устойчиво развитие RIIA: „Трудностите, възникващи при дискусиите по устойчивото развитие в голяма степен поражда разлика в понятията. За богатите страни се явява „устойчивост“, което се явява решаването с предимство на екологичните въпроси, а за бедните ключовата дума е „развитие“, т.е. икономически ръст и повишаване благосъстоянието на населението“.

В резултат на подобна „различност“ участниците в самита в Йоханесбург се разделиха на групи по интереси. „Представителите на развиващите се страни представиха своите искания към „златния милиард“ – САЩ, Канада, Европа (западна) и Япония, където живеят 17% от населението на Земята и потребяват 70% от всички ресурси.“ „…много развиващи се страни търсят на развитите страни сметка за колониалното и не колониалното си минало и искат тя да се заплати.“

„Но и в самите развити страни няма единство за това какво трябва да е устойчивото развитие. САЩ, след събитията от 11 септември са озадачени с проблемите на националната сигурност и като цяло минимализираха участието си в самита“.

„Главното, което отличава този самит от предшестващите го е, че в Йоханесбург най-накрая се изяви една сила, която има собствено ясно виждане за устойчивото развитие и съвсем конкретни предложения. Това са транс националните корпорации“. При това техните основни искания са, че във всички страни трябвало да се осъществи „приватизация на енергосистемите, системите за водоснабдяване и реципрочните им инфраструктурни обекти и това, разбира се, в полза на ТНК“.

Относно това е приведен подробния цитат, за да може съмняващите се да нямат въпроси за очевидните неща, за които пишат и говорят не само в „подмолните“ и „опозиционни“ СМИ, но и в напълно респектираните елитарни списания, каквото се явява, в частност „Експерт“:

– за това, че има някакъв „златен милиард“;

– за това, че има някаква „трета сила“ – собствениците на ТНК (транс националните корпорации) и ТНБ (транс националните банки), които и се явяват реалните собственици на планетата, на държавите и народите, населяващи Земята.

Към това, че това е така, Всеки мислещ човек сам ще стигне до заключението, че това е така, ако сам си задава въпроси и се опита да им отговори:

„Щом има „анти глобалисти“, които периодично се показват по телевизията, значи трябва да има и някакви „глобалисти“?“

„Кои са тези „глобалисти“? „С какво се занимават?“ „Какво е това глобализация“?“ „Как се осъществява?“

Но всъщност човекът няма да намери отговор на своите въпроси в нито една официална научна, политическа, социологическа и прочие литература. Защо? Защото, това е тайна за семейството на печатарите. Това е тайна, за която знаят само „избраните“ глобализатори.

Но тази тайна престана да бъде тайна с публикуваната през 1992 година в 10 хиляден тираж Концепция за Обществена Безопасност (КОБ), която след това през 1995 година премина в режим на парламентарни четения, на които беше одобрена от експерти от всички водещи министерства и ведомства на Руската Федерация и препоръчана за изучаване и внедряване в обществения живот.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар