// Вие четете...

Чувства и власт

За какво си струва да живеем?

„Когато връхлита вълна, наведи глава.“

За какво си струва да живеем?

Всеки от нас в своя живот се стреми да удовлетвори своите желания и полага усилия да постигне определени позиции в различни общности, да притежава определена власт за да ги управлява и насочва техните усилия в такава посока, че да постигне максимално удовлетворение на своите мечти, а това носи щастие само на самия него, без значение колко са нещастни хората под неговата власт.
Властта се постига само при наличие на взаимоотношения между членовете на определена общност и зависи от правилата за съществуването и пребиваването на всеки в нея. Позициите в определена общност са в зависимост от правилата и организацията при която тази общност съществува и работи, без значение колко тя е голяма или се състои само от двама души, има се в предвид най-малката общност в човешкото общество – семейството.
Но за да ни стане ясно, доколко е всеобхватен въпроса за чувствата и властта най-напред трябва отново да погледнем, как се развиват и са организирани взаимоотношенията между хората въобще, на каква база те са стабилни и защо не се разрушават, когато по-голямата част от хората в дадена общност са нещастни, а само една малка част са щастливи.
Въпросът е много важен по простата причина, че човек по природа е социално същество и не е в състояние дълго време да живее в изолирана среда. Човекът се нуждае да контактува със себеподобните си, да взаимодейства с околните, да помага, както и да очаква помощ от близките си хора.
Това общуване докосва най-нежните ни струни и достига най-затънтените кътчета на нашата душа. Всички се нуждаем от приятелство, дружба, любов, добра компания и чувство за принадлежност, но въпреки това често оставаме на разстояние един от друг.
Защо е така и можем ли винаги да избираме нашето общуване, можем ли да прекратим или да установим определени взаимоотношения с околните.
Отговорът на този въпрос е „ДА” и „НЕ”.
Сложни са взаимоотношенията между хората и не е лесно да бъдат обяснени, защо едни хора общуват с други хора, а с трети това е невъзможно.
За да можем да разберем на каква база хората изграждат своите взаимоотношения и защо общуват точно с определени хора трябва първо да изясним, как се изграждат те.
Нека да видим с кои хора най-често си общуваме и как определяме нашите взаимоотношения с тях.
На първо място се оказва родствената връзка, която ние не сме имали възможност да изберем и по тази причина тя е най-силната, защото тя се гради на нашите най-силни чувства. Трудно е да бъде прекратена връзката с родителите, ако не и невъзможна, тъй като в нашата база данни са заложени неща, които ние не сме в състояние да променим. Нашите родители са за цял живот и никой не е в състояние да промени това. Нашият народ е измислил и съответния израз за тази изключителна връзка, като е казал, че „кръвта вода не става”, както и „брат, брата не храни, ама тежко на този, който го няма”.
В кръвта е силата, тя ни задължава, определя, изисква и оправдава. Всичко което ни се налага да приемем, като избор на основата на кръвната връзка може да ни служи за оправдание на собствената ни съвест, тоест отговорността за избора е даденост, от която няма мърдане.
На второ място спокойно може да поставим тайната връзка. Какво точно да разбираме под тайна връзка? Ами изразът говори сам по себе си. Взаимоотношенията се градят на тайни споразумения между двама или повече хора, но трябва да се знае, че колкото по-голяма е тайната, толкова по-малко хора участват в споразумението. На този принцип се изграждат тайните организации, които заемат едно от най-високите места в управлението на нашето общество.
На трето място със сигурност можем да поставим „партийните или религиозни” организации, тоест хората се включват в подобни организации на принципа на вярата. Тези организации изграждат взаимоотношенията между нейните членове на базата на принадлежност. Хората обичат да се определят по един или друг признак, а в подобна организация се влиза доброволно и по собствено желание, но това не променя принципа на управление на взаимоотношенията, тоест и при подобен род организации се спазва правилото „наредено отгоре” и всеки е длъжен да се подчинява.
На четвърто място в градацията можем да сложим организации от рода на синдикалните, както разбира се в тази група влизат и всички производствени и други най-общо казани групи хора, които се обединяват в съответна общност и са създадени с цел лесно управление.
Членовете на подобен род организации се надяват други да защитят техните права, и да организират техния живот, но на практика те са лишени въобще от избор, тъй като съвсем доброволно и съзнателно са си предоставили правото на ръководството на тези организации да вършат това вместо тях, тоест да избират.
Ако желаното се разминава с действителността то връзката се къса и започва установяването на нови взаимоотношения.
Става въпрос за това, че най-горните слоеве не искат да променят своя модел за власт над членовете на общността, а те пък се надяват, че нещо могат да променят в взаимоотношенията си с власт имащите. И едните и другите разчитат на чувствата, които ги вълнуват, а и до голяма степен и едните и другите избират именно заради тях.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар