// Вие четете...

Вярвания и заблуди

За какво е нужна Кабала.

„Радостта не е вечна, тъгата не е безкрайна.“

Нека да си спомним, кога за първи път ни е дошла наум мисълта: „За какво живея аз? Защо съм се родил на тази огромна земя?“ Да, трябва да сте били на шест или седем години… Сигурно с вас тогава не е имало никого, защото такива мисли, по правило, посещават човек в онзи момент, когато той се намира насаме със себе си.

Едва ли вие сте намерили отговор на своя сериозен въпрос, но след това той неведнъж е възниквал и се е разгръщал в суматохата на всекидневния живот, а с времето вие съвсем сте престанали да се интересувате от отговора.

Вие сте продължавали да живеете като болшинството ваши познати и приятели, загрижени за битието, за кариерата, за жаждата за слава или богатство, за проблемите на децата, само в редки мигове замисляйки се за еднообразието и безсмислеността на такова съществуване.

Не е ли било по-добре още тогава, в далечното детство, да се направи опит да се задържи в паметта въпросът за собственото предназначение, да се постараем да не забравяме за него и да изразходваме отпуснатия ни отрязък от време в търсене на верния отговор? Та нали би трябвало да съществува някакъв дълбок смисъл в нашето появяване на белия свят, както и във всичко онова, което ни заобикаля. Не може Природата да няма замисъл! Може би тя сама ще ни помогне да намерим отговора?

Детството си отива и отнася със себе си своите големи и малки тайни, загадки и приказки, а ние избираме жизнения път, ръководени понякога от все същото търсене на отговора на въпроса за смисъла на живота.

Постъпваме в учебно заведение с неосъзнатата надежда да разберем дълбокия замисъл на Природата. Някои изучават химия, други физика, някои се интересуват от биология. Но получили образование, в най-добрия случай си даваме сметка, че сме толкова далеч от целта, както и в онзи момент, когато за първи път сме попитали себе си: „За какво живея аз на тази огромна земя?“ Такова търсене е хубаво само по себе си, но то е длъжно да се увенчае с успех и да ни доведе до целта или поне да ни я посочи, да помогне за изясняването й дори тя да е далечна.

Малцина са тези, на които е известно, че съществува наука, способна да хвърли светлина върху всички въпроси и в пълна степен да ни обясни целта и смисъла на нашето съществуване. Тази наука се нарича Кабала. Тя може да ни помогне напълно да разберем загадката на мирозданието, неговото общо устройство, да ни даде възможност да осмислим това в какъв свят съществуваме и от какво се състои той.

Запознавайки се по-дълбоко с тази наука, всеки човек е в състояние ясно да разбере: защо той възприема света така, а не по друг начин, да осъзнае какво може да му влияе и да възприема неговото въздействие, да види пътищата и възможностите да го промени към по-добро.

Ако всеки отделен човек открие своята истинска жизнена цел, тогава той ще разбере, че не се развива случайно и хаотично, а по определена, целенасочена, добра програма на Природата. В бъдеще ни очаква вечност, безкрайност, съвършенство, знание за всичко и най-прекрасните състояния на самопознание. Какво е необходимо да направи човек, за да достигне това? Всичко на всичко да се опита едва-едва да отвори очите си.

Защото, помислете сами, ако ние изследваме животинския свят, то ще видим, че птиците, пчелите, змиите, маймуните и другите представители на фауната възприемат света различно. Тяхната картина на светоусещане се създава или от цветове, или от звуци, или от миризми. За човека картината на света е изобразена основно от зрителните образи.

С други думи всяко живо същество по своему възприема този свят, не говорейки вече за това как то преосмисля получаваната информация, как я усеща вътре в себе си.

Но какъв е светът в действителност? От какви образи се състои той? Защо едно живо същество го възприема по един начин, а друго – по друг?

Ако се погледне на по-ниските форми на съществуване, то става очевидно, че е невъзможно да се сравни животът на растението и на животното по качество, напълване, цел и смисъл, немислимо е също така да се прави сравнение между жизнеспособността на една клетка и на целия организъм. Такива примери има много, но как да се осъзнае, че аз – малка клетка, усещаща само своя малък свят, имаща ограничено време на съществуване, ще успея не само да почувствам живота на целия организъм, но и да го управлявам, издигайки се на нивото на онзи, който ми дава този живот.

Науката Кабала предоставя на човек неограничени възможности и той започва да осмисля действителността извън своето егоистично светоусещане, без да прибавя към нея никакви изопачавания, ограничения, тъй като не я отразява вече в кривото огледало на субективните си способности, които му предоставят вродените сетивни органи.

Човек чувства себе си като че ли намиращ се в огромно енергетично поле, което управлява както него, така и цялото мироздание. Той потъва в това усещане, в него се появява явна и безгранична възможност да въздейства върху себе си и върху всички обкръжаващи го. Това действително е реалност, където цялото човечество съществува като единен организъм, чиято жизнена енергия се явява Творецът.

Учените вече отдавна изказват предположения, че цялата Вселена представлява сама по себе си единна мисъл. Само че те не говорят за това, че ние можем да я възприемаме, развивайки в себе си допълнителен – шести – сетивен орган. Именно Кабала се явява методиката за развиване на такъв сензор, който ще позволи да се усеща мирозданието и да му се въздейства. Именно така човек получава достъп до такава област, където чувства себе си вечен, безкраен, пребиваващ извън рамките на времето, движението и пространството.

Понякога ние усещаме, че в нас присъства нещо вечно. Много е важно колкото може по-дълго да задържим в себе си това чувство и в живота си на този свят да го развием до такова състояние, в което ограничеността на вроденото възприятие на света с помощта на зрението, слуха и другите естествени сензори вече няма да ни пречи да живеем в безграничната реалност, възприемайки я изцяло.

Използвайки шестия сетивен орган, човек ще започне да разбира причините, да вижда силите, които стоят зад обектите на нашия свят, да осъзнава как се осъществява тяхното управление. Защото, когато излизаш на нивото на взаимодействие със силите, определящи всичко, няма смисъл да се взимат под внимание самите обекти. Такова знание дава огромна увереност в живота и усещане за безопасност на съществуването.

Но е изключително важно да не се бърка кабалистичното определение на шестия сетивен орган с терминологията, приета в другите учения. При това много хора притежават индивидуална възприемчивост към различни явления на нашия свят.

Някои са способни да виждат предмети през преграда или със затворени очи да различават цветове, да усещат от разстояние, да предсказват бъдещето и т. н. Това говори за повишена, изострена чувствителност на конкретния човек, но не за наличие у него на шести сетивен орган, който развива само Кабала.

Такова различие е трудно да се обясни с думи, тъй като светът, изследван от тази наука, е разположен в съвършено различен обем на възприятие. Това не е научна фантастика и не е абстрактна философия, а е реален метод на разкриване на причинно – следствените връзки, на законите на управление на материята, които може да овладее човек, усетил нещо без помощта на своя обичаен естествен способ на светоусещане.

Кабалистите казват, че е необходимо преди всичко да се изясни основното правило, чийто смисъл се състои в това, че извън нас не съществува нищо, освен простата светлина, запълваща цялата действителност.

Вътрешните усещания на човек могат да бъдат уподобени на изображението на екран, все едно че той е разположен в определен участък на главния мозък и отразява получената информация от зрението, слуха, обонянието, допира и вкуса.

Ако нашите пет сетивни органа бяха устроени по друг начин, то и нашият мозък би получавал съвършено друга обща картина. Каква именно? Каквато ви е угодно! Всичко зависи само от възможностите на естествените сензори. Това са вече известни на науката факти.

Така че какво съществува извън мен? Това аз не знам. Аз разбирам само, че по такъв начин реагирам и възприемам нещо, а какво именно – не мога да поясня. Това е моя реакция, а съвсем не онова, което в действителност се намира извън мен.

Кабалистът не притежава някакви особени способности в сравнение с останалите хора, които биха му давали възможност да вижда през стени или да изцелява от разстояние по снимка, като полага ръцете си върху нея. Това е онзи човек, който може да възприема света в различен разрез, в различно свойство, но според мнението на кабалистите всеки човек на Земята е длъжен да достигне подобно светоусещане. И непременно ще го достигне!

Не е важно в какъв кръговрат на живота ще стане това – в този или в следващия, но той обезателно ще достигне до целта – най-високата точка на съществуването. За да се преодолее този път по-бързо и по-лесно, кабалистите разкриват света на Кабала, защото ясно разбират, че в наше време само в усвояването на тази наука се намира спасението от тленността, нищожността и безизходността на битието.

Ние пребиваваме в реалност, която не сме избирали, но за първи път в историята на своето съществуване човечеството е достигнало особено състояние, когато може да се развива или по пътя на страданието, или по пътя на осъзнаване на природните закони. Програмата вече е спусната отгоре, но на човек е дадена свобода на избора: да я приеме по желание – да я разбере, да се съгласи с нея, да види доколко тя е благотворна за него. Но ако ли не, ние все едно ще напредваме само посредством интензивните удари, сред които са, както казват кабалистите, третата и четвъртата световни войни и личните, безкрайно ожесточаващи се страдания. Те въпреки това ще ни задължат да се върнем и да приемем програмата, основана на любовта.

Сега пред нас съществува възможност за избор и поради това ни се разкрива Кабала, предоставяйки ни реален шанс: да изберем пътя на осъзнатото развитие.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар