// Вие четете...

Начини на манипулиране

За и против „Прозорецът на Овертон“.

„По-добре по-малко хубаво, отколкото много лошо.“

Чували ли сте някога нещо за „Прозорецът на Овертон“? Ако не, то ви препоръчвам да прочетете тази технология за легализиране на всичко, каквото ви хрумне. Ще разберете как се легализира хомосексуализмът и еднополовите бракове. Ще стане съвършено ясно, че работата по легализацията на педофилията и кръвосмешението ще бъде завършена в Европа в близките години. Както и детската евтаназия впрочем.

Прозорецът на Овертон* Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди на обществото идеи се вадят от помийната яма на общественото презрение, измиват се и накрая се закрепват законодателно.

Според Прозорецът на Овертон за всяка идея или проблем в обществото съществува т.нар. прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеите могат или не могат да се обсъждат масово, открито да се поддържат, пропагандират, да се опитват да се закрепят нормативно. Но Прозорецът се движи, като променя възможностите от стадий на „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, напълно отхвърлено – до стадия на „актуалната политика“, тоест до нещо вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и закрепено в норми.

Това не е просто промиване на мозъци, а особено перфидна технология. Нейната ефективност се дължи на последователната, систематична промяна и незабележимата за обществото жертва на самия акт на въздействие.

Аз разбирам как стъпка по стъпка в обществото започва най-напред да се обсъжда нещо неприемливо, после то да го сметне за уместно, а накрая да се примири с новата норма, която да узакони и защити някога немислимото.

Нулев стадий в прозореца на възможностите. Този стадий, съгласно теорията на Овертон се нарича „Немислимото“. Да проследим как това „немислимо“ ще бъде реализирано, преминавайки през всички стадии на прозореца на възможностите.

Технологията. Още веднъж ще повторя, че Овертон описва технологията, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.

Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не формулира свои идеи по някакъв начин – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия, изпълнението на която неизменно води към желания резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешкото общество такава технология може да бъде ефективна като термоядрен заряд.

Колко смело е това? В началото това е немислимо, абсурдно, забранено. Съответно, първото движение на Прозореца на Овертон е да премести темата от областта на немислимото в областта на радикалното.

Нали имаме свобода на словото. Е, в такъв случай защо да не поговорим за това?

За учените е нормално да говорят за всичко – за тях няма забранени теми, те са длъжни да изучават всичко. И при това положение няма пречка да свикаме етноложки симпозиум на тема за „Екзотичните обреди“. Да обсъдим на него историята на предмета, да го въведем в научен оборот и да стигнем до факта на авторитетни изказвания по темата.

Виждате, че за неприемливото, оказва се, може да поговорим като предмет, като обект и да останем в предела на научната респектобилност.

Прозорецът на Овертон вече се е преместил. Тоест той вече е в сектора „разглеждане на позиции“. По този начин се гарантира преходът от непримиримо отрицателното отношение на обществото към по-позитивно такова.

Едновременно с псевдонаучните дебати непременно трябва да се появи някакво „Общество на радикалните“. И нека то да бъде представено само в интернет – радикалните непременно ще бъдат забелязани и цитирани във всички заинтересувани медии.

Първо, това е още една възможност за изказвания. И второ, шокиращите отрепки на специалния генезис са нужни за създаване образа на радикалното плашило. Тези ще бъдат „лошите“ срещу другите плашила – „фашисти, комунисти, патриоти, призоваващи онези да бъдат изгаряни на клада“. Но за плашилата по-късно. Като начало е достатъчно да се публикуват разкази за това, какво мислят по темата британските или американските учени и някои радикални мошеници от най-различно естество.

Резултатът от първото движение на Прозореца на Овертон е, че неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, разрушена е еднозначността на проблема – създадени са „нюанси на сивото“.

Защо не? Следващото движение на Прозореца е по-далечно и превежда темата от радикалния сектор в областта на възможното.

На този етап продължаваме да цитираме „учените“. Нали не бива да се отвръщаме от знанието по темата? Всеки, който отказва да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като фанатик и лицемер.

Осъждайки фанатизма, непременно трябва да измислим за „недопустимото“ елегантно название. За да не посмеят всякакви фашисти, националисти да лепят на инакомислещите етикети с буквата „к“.

Внимание! Създаването на евфемизъм е изключително важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско име.

Няма повече немислимо. Сега това нещо се нарича с нещо по приемливо име. Но и този термин скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение за оскърбително.

Целта на изобретяването на нови названия е да се отнеме проблемът от неговото наименование, да се отдели формата на думата от нейното съдържание, да се лишат идеологическите противници от езика.

Паралелно с играта на имена върви създаването на опорен прецедент – исторически, митологически, актуален или просто измислен, но главното – легитимиращ. Той ще бъде намерен или измислен като „доказателство“, че това по принцип може да бъде узаконено.

Така и трябва. След като бъде представен легитимиращ прецедент, се появява възможност да се придвижи Прозорецът на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.

Това е третият етап. С него завършва цикълът на дробенето на единични проблеми.

В общественото съзнание изкуствено се създава „бойно поле“ за проблема. Крайните флангове са заети от плашилата – специално с участието на радикалните привърженици и радикалните противници на „недопустимото“.

Реалните противници – тоест нормалните хора, които не искат да остават безразлични към проблема – се опитват да се опаковат задно с радикалните плашила и да се запишат при радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образа на откачени психопати – агресивни, фашизоидни хейтъри, призоваващи да се изгарят живи педалите лисбийките, евреите, комунистите и негрите. Присъствието в медиите на изброените по-горе представя всички, с изключение на реалните противници на легализацията.

При този сценарий самите т.нар. привърженици остават по средата между плашилата, на „територията на разума“, откъдето с целия патос на „здравомислието и човечността“ осъждат „фашистите от всички цветове и категории“.

„Учените“ и журналистите на този етап доказват, че представителите на човечеството в продължение на цялата си история са имали еднополови връзки един друг и това е нормално. Сега вече темата за еднополовите може да се преведе от областта на рационалното в категорията на популярното.

Прозорецът на Овертон се придвижва по-нататък.

В хубавия смисъл. За популяризацията на темата за „немислимото“ трябва да се поддържа нейното под съдържание, съчетано с исторически и митологически личности, а по възможност и съвременни медийни персони.

Хомосексуализма масово прониква в новините и токшоуто. Хора хомосексуалисти, педофили биват показвани във филми и възпявани в текстове на песни и видео клипове.

Един от прийомите за популяризация се нарича „Поглед отстрани!“ „Нима не знаехте, че един известен композитор – еди кой си – е хомосексуалист?“ „А един известен на всички полски сценарист през целия си живот е имал педофилски наклонности, него дори са го преследвали за това.“ „А колко от тях са ги тикнали в лудницата! Колко милиона са изселили, лишили са от гражданство!

На този етап разработката на темата води в топ класациите и започва автономно да се само произвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.

Друг ефективен прийом е същественото за проблема активно да се измества от опериращите с информация (журналисти, водещи в телевизиите, общественици и др.), отрязвайки от дискусиите специалистите.

Затова в момента, когато на всички вече им е станало скучно и обсъждането на проблема отива в задънена улица, се пускат подбрани професионалисти, които казват: „Господа, в действителност нещата не стоят така. И работата не е в това, а в онова. И трябва да се направи това и това.“ И в същото време се задава специфична посока, едно съвсем тенденциозно движение на Прозореца.

За оправдание на привържениците на легализацията се използват очовечени престъпници, като им се създава положителен образ извън свързаните с престъплението характеристики.

„Това са креативни хора. Спал с дъщеря си и какво?“ „Те искрено обичат своите жертви. Да спиш с дъщеря си, означава да обичаш!“ „Тези хора имат високо IQ и във всичко останало се придържат към строг морал.“ „Самите хомосексуалисти са жертва, животът ги е направил такива.“ „Тях така са ги възпитали.“ И така нататък.

Такъв тип бръщолевене е солта на популярното токшоу. „Ще ви разкажем една трагичната история за любов! Той искал да спи с малолетна! А тя просто искала да има дете от него! Кои сме ние, за да ги съдим? Може би това е любов? Какви сте вие да заставате на пътя на любовта?!“ Ние тук сме властта.

Към петия етап движението на Прозореца на Овертон минава, когато темата е подгрята до възможността да премине от категорията на популярното към сферата на актуалната политика.

Започва подготовката за законодателната база. Лобистки групировки във властта се консолидират и излизат от сянката. Публикуват се социологически проучвания, които да потвърдят високия процент на привържениците на легализацията на педофилията и кръвосмешението. Политиците започват да пускат пробни балони с публични изказвания на тема законодателно закрепване на темата. В общественото съзнание се въвежда нова догма – „забраната за педифилството се забранява“.

Това е фирменото блюдо на либерализма – толерантност към табутата, забрана за коригиране и предотвратяване на разрушителни за обществото отклонения.

По време на последния етап от движението на Прозореца от „популярното“ към „актуалната политика“ обществото вече е сломено. Неговата жива част още някак ще се съпротивлява срещу законодателно закрепване на до неотдавна немислимото нещо. Но като цяло обществото наистина е сломено. То вече се е примирило със своето поражение.

Приети са закони, променена (разрушена) е нормата на човешкото съществуване, по-далечните отгласи от тази тема неизбежно ще се доберат до училищата и детските градини, а значи следващото поколение ще израсне изобщо без шансове за оцеляване. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да се наричат гейове). Днес пред очите ни Европа легализира кръвосмешението и детската евтаназия.

Джоузеф П. Овертон (1960-2003) е старши вицепрезидент в центъра за обществена политика Mackinac Center. Загива в самолетна катастрофа. Формулира модела на променяне на проблемите в общественото мнение, посмъртно наречени Прозорец на Овертон.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар