// Вие четете...

Морал и Православие

За единството на народ и държава.

„Най-лоша е скритата опасност.“

Вътрешни и външни причини за сектите.Ако проследим историята на Христовата Църква, ще се убедим, че тя всякога е имала свои вътрешни врагове, които са спъвали мирното й развитие и са й нанасяли вреди. Тези врагове са наречени секти, а последователите им – сектанти.

Те изопачават истините на Христовата вяра.

Нехристиянски са начините им на действие и пропаганда.

Дали сектите представляват някаква сила със своя натиск? Съвсем не! Силата на сектите се крие в прекалената толерантност, търпение и невежество по религиозните въпроси. Трябва да се вдигне завесата и да се разбере от всички, че духовното разпокъсване и заблуждаване е вредно не само за нашата Православна Църква, но и за целостта на нацията ни.

Що е секта? Под понятието секта трябва да разбираме онова учение, което напълно отрича или изопачава догмите на християнската вяра: неправилно учение за Спасителната благодат, за Светите тайнства, почитане на светиите, молитвите, поста, иконопочитанието и пр.

Сектите не признават правилата и решенията на седемте вселенски събора, отричат Светото Предание като елемент на Богопознание, – отричат свещенството като установен от Бога институт. Според общото схващане на сектантите, за да се спаси някой, достатъчно е да чете Евангелието и да изпълнява заповедите му.

Сектантите казват, че няма нужда от Църква, а самите се стремят да основат общество, не признават свещенството, а самите имат свои пастори и Христови работници, не ръкоположени, разбира се, от никой, нито избрани от Църковна общност, следвайки принципа на първия протестантин Мартин Лютер, който противно на Евангелието проповядвал, че всеки може да бъде пастир, да кръщава, да венчава и пр. Отличителен белег на сектите е свободата на тълкуванието на Свещеното Писание, а тази свобода е отворена врата, през която минават отцепили се секти и сектанти.

Така се стигна до днешния хаос между тях.

Колко и какви секти има днес в България? Официално са регистрирани над 30 секти.

Независимо от техния брой те се делят на два вида:

1. Рационалистически. Те са такива секти, които при тълкуванието на Светото Евангелие се ръководят от личния си разум. Някои от тези секти се наричат модернисти. Към тази група са: калвинисти, лютерани, методисти, конгрешани, адвентисти и др.

2. Мистически. Те, като отхвърлят Светото Предание и авторитета на Вселенската църква, основават се на някакво озарение или екстаз, през време на който получавали Светия Дух. Това посещение на Светия Дух те демонстрират в говорене на „чужди езици“, за които се говори в I послание на св. ап. Павел до Коринтяни. А също така и втората глава на Деяния Апостолски. Най-известна от тази група е сектата на „петдесятниците“.

Причините за появата на сектантството са посочени отчасти в Свещеното Писание:

1. Горделивост, която поражда разпри, разединение и др.

2. Увличане от измамлива философия или наука.

3. Дяволът (великият измамник) и пр.

Тези причини са вътрешни. Има и външни причини за появата на сектите.

Външните причини се коренят в историческите, социалните, културните и църковно административните норми в живота. Те имат първично значение, но са неделими от вътрешните причини.

Ето моментите на процеса, при които се създава сектата: Първоначално неудовлетвореност от църковния живот, жажда за по-осезателна църковност, по-жив и по-деен живот с любов към Христа и Неговите малки братя, по-непосредствено превръщане на Христовото учение в жизнено творческо движение.

Сектантът надделява съпротивата на волята и скъсва тайнствените връзки с предишните си религиозни преживявания с чуждо влияние; възприема чуждото учение. Чуждото влияние му дава лъжлива библейска обосновка за новите пътища към „святост“ и истински „църковен“ живот. Светата Библия му бива показвана и четена само с избрани от сектата текстове. Заявява му се, че всеки сам трябва да я чете и разбира, че е достъпна за всекиго и тя ще откликне на всеки призив на душата.

Сектата е общество, отделило се от официалната Църква.

Коренът на думата секта е санскритски, на български означава – разсичам, следвам. В класическия латински език думата секта е със значение – определен характер на действие, определен начин на мислене или общество от еднакво мислещи хора с едни и същи методи и правила.

Сектата няма християнско – религиозно творчество, това е възможно само в Църквата. Само Църквата е пазителка на християнството. Извън църковното християнство е невъзможно.

Сектите, като общо понятие, у нас са известни като протестанти, дори сектантите понякога се обединяват в общи съюзи.

Средства за борба със сектите.

Те са преди всичко профилактични, тоест отстраняване на външните и вътрешните причини за поява на сектите. Членовете на св. Православна Църква трябва да познават своето учение, да постоянстват в него, да бъдат дейни свидетели на Христовата истина, да пребъдват в молитва, да приемат св. Причастие и пр. Всичко това трябва да става в светата Църква под ръководството на свещениците.

При днешните норми на живот, след толкова години безбожие и откъсване от праотечествата спасителна православна вяра, борбата със сектите е твърде сложна. Най-напред трябва да погледнем в историята и да видим какво е Православието за нашия народ, да повдигнем историческото си самочувствие, да се запознаем с основните истини на Православната вяра. Но най-важни си остават семейният контрол и домашното религиозно възпитание.

Секти и ереси. Още в самото начало на християнството негови последователи ставали юдеи и езичници. Някои от тях, като приемали новото учение, не могли така лесно да скъсат с предишните си вярвания. В църквата освен божественият елемент действал и човешкият. Слабата греховна природа не могла да не остави свой отпечатък, даже и в тази епоха, която се бележи с проявите на изобилна Божия благодат и сила в Църквата. В своята евангелска проповед Спасителят предупредил Своите ученици и слушатели, че ще се явят лъжеучители (измамници), които ще съблазнят и увлекат мнозина.

Самаряни. За тях се знае, че враждували с юдеите, които дори избягвали да минават през Самария. Самаряните чули и приели проповедта на Спасителя, но характерно за тяхното вероизповедание останало особеното съблюдаване на старозаветния закон и празници.

Книжници. Те били учени хора. Познавали добре Свещеното Писание и били едновременно богослови и юристи. Били твърде находчиви, заобикаляли закона, но понякога оставали верни на буквата му. От буквите на Закона извличали наредби, по-трудни за изпълнение, отколкото от самия Закон.

Поради своята суха и бездушна казуистика и поставяне буквата на Закона по-горе от самия дух, поради своето високомерие, те заслужено били изобличавани и укорявани от Христос. Но въпреки това те не се променили и останали в гордостта си.

Фарисеи. Те възприели идеала на книжниците и си поставили за цел точно да изпълняват Закона с цялата му строгост. Затова били слепи за ново изгряващото Слънце на новозаветното време. Иисус Христос ги нарича „слепи водачи“ и ги обвинява в смяна на истинското Божие учение с лъжливи слова.

Садокеи. Садокеите били в някои отношения противници на фарисеите, но много по-остро въставали срещу учението на Спасителя. Те отричали вярата във възкресението на мъртвите и живота в отвъдния свят. Отричали съществуването на ангелите и демоните.

Зилоти. В учението си те не се различавали от фарисеите, но били особено ревностни при изпълнение и съблюдаване на правилата. Например между тях признаването на императора и плащането на данък на римляните било нарушение на първата Божия заповед. Със своята дейност и учение Господ Иисус Христос ясно посочва, че не бива да смесваме вероучението с политиката, Божието царство е Божие дело.

Секти и ереси в България.

Богомили. Тази ерес е основана от поп Богомил, наричан още Еремия. Богомилството е груб дуализъм. Богомилите учели, че има два Бога – единият бил добър, който създал небесния духовен невидим свят, а другият – зъл, който направил видимия, земния, материалния свят. Те не посещавали храма, казвали, че в него живее злият бог. Налагали строги пости, представяли се за светци. Четели само Новия завет, като го тълкували по своему. Ругаели св. Кръст, горели св. икони, отричали светото Причастие и другите тайнства, не признавали Свещеното предание. Богомилите били против държавата, като дело на злия Бог. Проклинали имотните и богатите хора. Тази ерес (лъжеучение) бързо се развила и почнала да се дели на секти. Тя била трайна язва за народа ни. Заразата от нея проникнала в много семейства, градове и села. Възникнали спорове, омраза и ненавист между близки и роднини. Родолюбивото чувство постепенно се притъпявало. Семействата се разпадали, войската се разлагала. По този начин богомилите били една от съществените причини за разлагане на обществено-политическия живот в България и за падането й под турско робство.

Варлаамити. Борбата срещу богомилите била дълга. Църквата напразно увещавала и съветвала. Появила се нова ерес, всъщност богомилска секта – варлаамити. Някой си Теодорит, изгонен от Св. Гора заради еретически мисли, дошъл в България. Той бил образован и голям измамник. Занимавал се с фокуси. Изповядвал идеите на богомилството. За идол избрал едно дърво около Велико Търново. Тук довеждал своите последователи. Учел ги да се покланят на дървото, за да се изцеряват от болестта си. На дървото пренасяли жертви – агнета и овце. Тази ерес отворила нова рана сред народа. Преподобни Теодосий Търновски отсякъл този дъб – идол, но ереста не се изкоренила.

Адамити. След първите две скоро се появила и трета, нова ерес – адамитската. Първоучители били двама души – Кирил и Лазар. Кирил говорел навсякъде, че за своето учение получавал насън наставления от Бога. Ругаел Христа и света Богородица. Тъпчел с крака светия Кръст, отричал труда, отхвърлял брака и семейството. Лазар пък ходел по улиците съвсем гол, уж като Адам. Поради това ереста носела името Адамити. Проповедта за безверие, безбрачие и безсрамие на мнозина се харесала. По села и градове се образували полуголи адамитски дружини. Жените и мъжете напускали къщи, работа, семейство. По този начин на семейството бил нанесен най-тежкият удар и понеже семейството било основа в държавата, тя зле се раздрусала. При адамитите чувството за морал и родолюбие изчезнали. Желанието за труд се притъпило, но понеже трябвало да се хранят, у тях освен безпътството се развила и наклонността да грабят. Появили се адамитски банди, които обирали населението.

След женитбата на цар Иван – Александър за еврейка се появили и поклонници на юдеизма.

По този начин народната душа била разпокъсана и разбита, родолюбивото чувство – притъпено, държавата отслабнала, а основите й – подкопани. Свикани били два църковно – народни събора в Търново (1350—1355). Ереси и сектанти били осъдени и изобличени. Ала нищо не помогнало. Според думите на Презвитер Кузма еретиците били по-лоши от глухите и немите идоли. След около 40 години България, разпокъсана от религиозни противоречия, съвсем изнемощяла вътрешно. Народът ни станал лесна плячка на силния враг и паднал под турско иго. Вероотстъпниците сектанти се потурчили. Вярна на своя дълг нашата Православна Църква застанала на поста си, за да успокоява своите поробени чада. От казаното се вижда, че сектите и сектантите са способни да разбият духовното единство на народа и целостта на държавата.

Припомняме тези истини, за да предпазим от подобни изпитания нашия народ. Защото, едва отървали се от безбожния режим, сме принудени да гледаме как бесът на сектантството започва да вилнее над нашето малко Отечество. Целта на тези вероотстъпници, насочена срещу Църквата, е да разединяват и рушат държавата. Историята ни доказа, че това са плодовете на техните дела.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар