// Вие четете...

Вярвания и заблуди

За единението на всички здравомислещи хора.

„В морето от водка и богатири се давят.“

Мощност и скорост на приоритетите. В Египет, в Луксор има музей под открито небе. В него може да се намери камък – паметник, който фараон Рамзес II поставил в Кадеш – на мястото на битката на египтяните с хетите. Битката при Кадеш станала през 1312 година от н.е. В тази битка войската на египтяните била поголовно разбита от хетите. И в чест на своето поражение в тази битка фараон Рамзес II издигнал паметник, на който изсекли неговите слова: „Всички мислят, че аз съм загубил битката с чужденците. Но в последващите 3 хиляди години всички ще знаят, че съм победил аз и че аз ще побеждавам винаги!“. Смисъла на тази фраза става напълно понятен при неговото разглеждане чрез призмата на 6-ти приоритет на управление на социалните процеси. Фараон Рамзес II, видимо бидейки в някаква степен запознат с глобалния замисъл на древно египетското жречество, или според тяхното „авторитетно“ мнение без да вниква дълбоко в смисъла на фразата, просто е дал „одобрение“ на нейното изсичане на камъка. А смисъла тук е такъв. Битката в „гореща“ война била загубена по 6-ти, силов приоритет, а на по-високи приоритети тя току-що е започвала. Започвал процеса на завоюване на страните и народите не със силата на оръжието, а със силата на информацията (методологията, историята, религиите), силата на парите. Започвал процеса на глобализация, правото на управление, която поела върху себе си висшата каста жреци в древен Египет – 22 йерофанта. За целта те създали специфична войска, въоръжена не с мечове, не с лъкове, стрели и копия, а въоръжена с идеологията за господство – управление над другите народи. Тази войска била разделена на „полкове“ и „дивизии“, на „колони – колена“ Израилеви и „разсеяно – разселена“ по целия бял свят за завоюване на други страни и народи и управлението им с помощта на оръжия от всичките 6 приоритета, но на първо място 5-ти и 4-ти приоритет. По-високите приоритети йерофантите навремето са запазили само за себе си.

А самите йерофанти се скрили в „коляното“ Левия и станали левити, като само те имали право на монополно владение на истината, а останалите били длъжни да изпълняват всичко, което им говорили и заповядвали левитите. Тези „левити“ и станали този най-първи състав на „световното правителство“. По-подробно за това ще бъде разказано в следващите публикации, когато ще разгледаме „Тайната на егрегорите“.

Така че, цялата история на човечеството за последните 3,5 хиляди години трябва да се разглежда през призмата на глобализацията, която е осъществявана от „световното правителство“ по пътя на използване на 6-те приоритета на управление.

Ние с вас разгледахме приоритетите, обобщени като средства за управление на хората. Именно тези средства ползва световната мафия, за да управлява всички обществени процеси, в това число и процеса на управление на собствеността. По ниво на мощност на въздействие тези приоритети са подредени така:

1. Владение на методологическите знания и знанията за управление;

2. Хронология, история;

3. Идеология, религия, технология;

4. Пари, кредитно – финансова система;

5. Геноцид, наркотици, алкохол;

6. Оръжие, сила.

По скорост на постигане на поставените цели, тоест по бързо действие, тези приоритети трябва да се подредят в обратен ред.

В раздела „Приложения“, в глава „Тайните на реформения разгром на Съветската Армия и ВМФ“, вие, уважаеми читатели, ще намерите потвърждение на тази класификация за мощността на средствата за противоборство. А засега в качеството на примери ще разгледаме дейността в СССР-Русия на трезвеническите движения (ТД) и поддръжниците на Мегре (анастасийците).

Някъде в средата на 80-те години с началото на перестройката в СССР започна активно да се развива трезвеническото движение. Теоретичните статии на професор Углов се размножаваха по всевъзможни начини и се разпространяваха на първо място в средите на интелигенцията, в научните среди, в НИИ, КБ и т.н. Грамотните специалисти, работещи в тази сфера разбираха, че състоянието на всеобщия запой, в който беше вкарана страната с лека ръка от генсека на КПСС Л. И. Брежнев и ръководения от него ЦК на КПСС в годините на застоя, няма да донесе нищо добро. Хората бяха запознавани със страшната статистика на пиянството, с механизмите на въздействие на алкохола върху човека. След което у мнозина настъпваше шок: как така, защо всички не знаеха за това по-рано? А след шока възникна Естественото желание да се направи нещо, да се противостои на това зло, да се противостои на унищожението на народа.

На вълната от това просветление хората започнаха да обединяват своите усилия, които скоро се оформиха в регионални, а после и в съюзни трезвенически движения.

Все едно, на глобализаторите – разрушители и превземачи на СССР-Русия не беше нужен трезвен и мислещ народ. Те взеха съответните мерки и скоро трезвеническото движение започна тихичко да залязва и сега малцина са чували за него, особено сред младежите.

Ние не сме ЦРУ, и не сме ФСБ, за да покажем конкретните документи, разписки на секретните сътрудници на тези служби, изплатените суми на „агентите за влияние“ и пр. „веществени доказателства“. Но като факти имаме това, че трезвеническото движение отиде в небитието, отказа се от борбата за народната трезвеност, в резултат на което в Русия пиянството не само не се намали, но освен това значително порасна и стана практически всеобщо, започвайки от доста малка възраст. А към пиянството се добави наркоманията, за съществуването на която във времената на СССР (и НРБ) знаеха само „избраните“. Болшинството от народа и представа си нямаше от наркотици. А сега в Русия всички родители без изключения живеят в страх от това, че техните деца могат да се пристрастят към наркотиците, тъй като по цялата страна от големите градове до малките села върви тяхното целенасочено внедряване сред младежите, започвайки от учениците.

Всичко това са факти и „веществени доказателства“, които някой едва ли би се наел да опровергае. И тези „веществени доказателства“ свидетелстват за това, че трезвеническото движение в Русия изгуби битката за утвърждаване на трезвен начин на живот в страната и се оказа разбито от глобализаторите.

Къде е причината?

Причината е в това, че усилията на ръководителите (на първо място – и то е основно) и членовете на трезвеническите движения водеха борба не с причината, а със следствията на пиянството и наркоманията. Тези, които знаят 6-те нива на значимост и мощ на средствата за управление на хората и обществото като цяло, са длъжни да разбират, че пиянството и наркоманията се явяват средства само от 5-то ниво на управление. Ефективността на средствата на 5-то ниво се поддържа с 4-те по-високи нива на управление:

– 4-то ниво – пари, лихварство, жажда за забогатяване;

– 3-то ниво – оглупяване и затъпяване на хората чрез религиозни култове, идеологии, психотехники и т.н.;

– 2-ро ниво – обосноваване на днешните събития и поведение на хората чрез исторически „събития и факти“ („веселието в Русия е пиенето“ и т.н.);

– 1-во ниво – поддържане на такова състояние на хората, при което те не виждат взаимосвързаността на всички случващи се в света събития и явления (в това число и събития, случващи се с тях лично). Накратко такова състояние се нарича „калейдоскоп“ или „каша в главата“.

Та така. Ръководителите на трезвеническото движение в Русия фактически сведоха цялата своя борба до извеждането на алкохолиците от състояние на запой и препрограмирането им към трезвен начин на живот. До тук добре! Но… Нежеланието да използват в своята борба с пиянството по-висш приоритет не им позволи да развият своя успех, достигнат от тях на 5-то ниво (приоритет). Така, например, тези „борци“, които извеждаха хората от запоя и ги насочваха към пътя на трезвеността, правеха това за пари, а за такива „борци“ стана изгодно алкохолиците и пияндетата да стават все повече и повече, тъй като от увеличението на количеството алкохолици зависеше увеличението на техните хонорари. Така в борбата „със зелената виненоводна змия“ тихо и полека започна да одържа победа „зелената хартиена змия“ – парите.

А в борбата със „зеления змей“ Побеждава „змея“ … (из народна песен от застойните години)

Такова поражение над „борците“ за трезвеност на 4-то финансово ниво се обезпечаваше с 3-то ниво – идеологическото. Ръководителите на трезвеническото движение незнайно защо(?) проявиха удивително(?) неразбиране към ролята на идеологията, партията, религията в работата за възпитаване на хората, а чрез това – в работата за управление на хората. През всички тези години те се лутаха от непризнание на идеологията и партията като такива (но отсъствието на идеология – това също е идеология, и то каква!) до съединяването в едно цяло на атеизма (марксизмо ленинизма) и атеизма (псевдо-християнството). Това се изяви на практика първо като отказ от участие в политическия живот въобще. За ръководителите тогава възникна въпроса: как да прокарват в живота своите идеали за трезвеност? Тъй като в нашето общество всички жизнени идеали се реализират чрез законите, а законите ги изобретяват депутатите на ГД (НС), а депутатите на ГД ги избират на изборите за ГД, а на изборите отиват напълно конкретни хора, които разбират, че сами нещо не могат да направят, затова те влизат в различни партии (изхождайки от своите жизнени идеали), то ръководителите на трезвеническото движение отначало трябваше да направят опит да реализират своите идеали за трезвеност чрез някаква партия. И макар и всички партии да искат да получат в своите редици трезвен „електорат“, все едно идеалите за трезвеност бяха неприемливи за всички партии както по причина на техните идеали и възгледи за живота, така и по причина на това, че ако тези партии провъзгласят трезвеността, то от тях ще се откъсне целия пиещ „електорат“, който по численост е доста повече. Видимо осъзнавайки това, ръководителите на трезвеническото движение незнайно защо (?) взеха решение да поддържат едновременно и КПРФ, и псевдохристиянството!?

За здравомислие и трезвеност. През всички тези години ръководителите на трезвеническото движение незнайно защо (?), (а незнайно ли е наистина) категорично отказват да поддържат в страната партия КПЕ (а в началото Народно Движение „Към Богодържавие“), която открито се бори за трезвен начин на живот, което ясно и недвусмислено е записано в Програмата на КПЕ.

Къде е причината на такъв отказ? – за нас това е пределно ясно, но за този случай малко по-късно.

В чест на многото честни, порядъчни, искрени и мъжествени хора от трезвеническото движение следва да се каже, че те не се водят от каишката на своите ръководители, а разбрали теоретичните основи в програмата на КПЕ веднага встъпиха в нейните редове (и встъпват и до сега). И трябва да се признае, че е доста значителна вредата върху общото дело за освобождение на нашата Родина от лютото информационно иго, нанесена от ръководителите на ТД Жданов чрез отказа им от сътрудничество с КПЕ.

Сега за обръщението на Мегре, направено на 01.09.2006 година, в което той фактически открито призовава всички поддръжници от движение „Анастасия“ и „Звънящи кедри на Русия“ да се откажат от самостоятелно участие в обществения живот и практически от претворяването в живота на идеалите, заявени в сериала по книгата за Анастасия, а да поддържат партия „Единна Русия“.

На базата на приведения кратък анализ на развитие и угасване на ТД може да се види нещо подобно и при случилото се с движението на поддръжниците на Анастасия (ДСА).

Появилата се в средата на 90-те първа книга за Анастасия привлече вниманието на огромен брой нравствено чисти и трезви хора. Тези хора се намираха едни други, обединяваха се. Търсеха път за реализация на практика на тези жизнени идеали, които бяха изложени от Анастасия в книгите на Мегре. През всичките тези години излизаха все нови и нови книги от сериала „Анастасия“. Числото поддръжници растеше от година на година.

Трудностите, с които се сблъскваха ентусиастите, опитвайки се да осъществят на практика замисъла за жизнеустройство, изложен в сериала, се оказаха неимоверно сложни. На малцина им се удаде да получат хектар и да построят свой дом. Но даже тези малцина, които успяха, започнаха да се сблъскват с трудностите на своето по-нататъшно съществуване в условията на отсъствие на работа, устойчиви транспортни връзки и т.н. Аз, в частност – разказва К. Петров, видях не само единични домове, разположени далеч от селата, градовете и пътищата, в които живеят поддръжници на ДСА, но видях и изоставени и не достроени домове. През всичките тези години разговарях с доста различни хора. И ако отначало у тях се чувстваше възторженост и горещ стремеж да осъществят на практика идеалите на Анастасия, то следва да се признае, че в последните години аз срещах все по-малко и по-малко такава възторженост. Освен това, в мнозина настъпи разочарование и неверие във възможността да осъществят замисленото.

Такава ситуация подтикна активистите на ДСА преди няколко години да потърсят път за активизиране и за решаване на изникналите задачи. Те, така както и активистите на ТД, се сблъскаха с това, че реализацията на жизнените идеали в нашето общество се постига чрез закони. Законите ги фабрикуват депутатите в ГД. Депутатите ги избират на избори. Кандидати за депутати могат да издигат само официалните партии. И т.н. Тоест те стигнаха до необходимостта от своето лично участие в обществения живот чрез партийните структури. Изникна въпроса за това, каква партия да се поддържа. И така, както в случая с ТД, много партии искаха да получат „електората“ на Анастасийците, но тези жизнени идеали, които провъзгласява Анастасия, се оказаха неприемливи за всички тези партии. И главното тук се състои в това, че Анастасия открито заявява за съществуването на Бога, а лидерите на всички партии разбират, че ако те открито заявят за това, то тях няма да ги поддържа целия атеистичен безбожен електорат, който у нас в страната е доста повече от тези, които вярват в Бога. Но и тези, които вярват в Бога – в основната си маса – това са християни, вярващи в библейските догми.

И ако се случи Мегре да заяви, че трябва „да се свали от кръста Иисус Христос“, тези същите ще посегнат на главната догма на Новия Завет, то за поддръжка на „анастасийците“ от страна на която и да е партия не може и дума да става, защото в този случай такава партия ще излезе против „традиционното вероучение“, в частност против РПЦ. Именно по тази причина на всички поддръжници на Анастасия беше лепнат етикета „сектанти“.

При това ето какво е удивителното. Отново, както и в случая с ТД, Мегре отказва да заяви лично своята поддръжка на партия, която единствена в нашата страна открито заявява за съществуването на Бога, заявява за това, че Иисус Христос не е Бог, а Велик Пророк, която в своята програма заявява необходимостта в Русия да се живее в домове от провинциален тип (тоест вила – къща с двор за всяко семейство), а на последното свое събрание внесе изменение в Програмата си, в което недвусмислено заяви за необходимостта от отделяне за живот и устройство на живота не по-малко от 1 декар (1000 кв. метра) земя за всяко семейство.

Тоест Мегре отказва да заяви своята поддръжка на партията, която в своята програма открито провъзгласява главните, ключовите положения на учението на самата Анастасия! И без всичко това, което се дава в КОБ (а това на първо място е ДОТУ), без тези главни, ключови положения ще е невъзможно да се реализира това. Без единение на тези „главни, ключови положения“ с КОБ, всичко това, което проповядва Мегре, представлява модификация на учението на Пол-Пот.

Пол-Пот се е учил във Франция. Там той проникнал в учението на своя съотечественик – будист, което и започнал да претворява в живота на своята родина. Християнските комуни били длъжни да живеят в хармония с природата, да бъдат близо до земята.

При нападналите Камбоджа виетнамци имало организирана, структурирана и дисциплинирана армия. А у камбоджанците в селата – раздробени отряди слабо подготвени кхмери. В резултат Пол-Пот избягал в Китай, а неговата страна се заляла с много кръв.

И когато в поселението „Родное“, което е във Владимирска област, аз – разказва К. Петров, попитах главата на поселението за това какво ще направи той, ако един прекрасен момент към неговото поселение пристъпи „Ханс“ на булдозер и му каже: „Шнел, шнел, ето мой земля!“, то той отвърна, че такова нещо не може да стане. Е, какво да се прави?

За чест на много анастасийци, които вникнаха и разбраха основите на КОБ, следва да се каже, че те и без заявление на Мегре за необходимостта от единение на всички здравомислещи хора самостоятелно дойдоха при нас и този процес непрекъснато се усилва.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар