// Вие четете...

Истината е в избора

За да получиш, трябва да дадеш.

„Любовта не е милостиня – всекиму не можеш да я дадеш.“

Кръг на компромиса. За да използвате теорията на избора при решаване на брачни (а също и на всякакъв друг тип) взаимоотношения, като начало си представете вашия брак (или между личностна връзка) вътре в един голям кръг, който се нарича кръг на компромиса. Ще ви е по-лесно, ако си представите един ярко очертан на пода въображаем кръг. После двамата с партньора си вземете по един стол, влезте в този въображаем кръг и седнете един срещу друг. Ще продължим с примера за брака, като не забравяме, че този простичък метод може да бъде успешно използван и при решаване на конфликти във всеки друг тип между личностни връзки и взаимоотношения.

И така, в кръга на компромиса има три дадености: съпругата, съпругът и техният брак. Вече сте си дали сметка и сте отчели един пред друг, че всеки от вас заема стабилни позиции, въз основа на различията в силата на личните ви нужди, но че тези позиции не са чак толкова непоклатими, че да не проявявате желание да влезете заедно в кръга на компромиса. Влизайки в него, вие постигате съгласие, че бракът ви има предимство пред онова, което всеки от вас желае като отделен индивид. И двамата сте запознати с теорията на избора. Наясно сте, че ако се опитвате да отстоявате със сила някаква позиция, по-слабият от вас ще бъде изтласкан или доброволно ще излезе извън кръга. А ако и двамата не сте в него, преговорите за постигане на удовлетворително и за двете страни решение са невъзможни – можете единствено да спорите и да се карате.

Причината да влезете в кръга е тази, че сте осъзнали, че в брака ви има проблем, който е невъзможно да бъде решен само от единия от вас. Бракът ви е застрашен и това може да се окаже фатално, ако единият от вас двамата остане извън кръга на компромиса. Именно така приключват повечето бракове – бавно и мъчително се разпадат, тъй като единият или другият партньор не желае да пристъпи обратно в кръга. Фатална е онази рана на брака, когато и двамата партньори са дотолкова неудовлетворени, че нито единият, нито другият желае да пристъпи вътре в кръга на компромиса – в такъв случай има неспасяем кръвоизлив и бракът много скоро умира.

Нека видим как се използва кръгът на компромиса по отношение на различията в силата на личната нужда за оцеляванена партньорите, тясно свързана и с желанието за упражняване на контрол.

Когато партньорите познават теорията на избора, никой от тях няма да се опитва да принуди другия да направи нещо, което не иска да прави. Пристъпвайки вътре в кръга на компромиса, те постигат съгласие да не вредят на своя брак. Независимо колко сериозно е появилото се разногласие, двамата партньори трябва да останат в кръга и да преговарят за постигане на компромис относно различията между тях. Търсенето на решение започва с това, че единият от партньорите излага проблема, а другият се съгласява с него: „Имаме разногласия по отношение на парите. Възможно е то да се дължи на факта, че единият от нас има много по-силна нужда за оцеляване, отколкото другият. Но тази разлика съвсем не означава, че не можем да потърсим и да постигнем удовлетворителен и за двама ни компромис. И двамата знаем, че караниците и взаимните обвинения не водят до нищо добро. Трябва да останем заедно в кръга на компромиса, да говорим и да открием колко всеки от нас е готов да отстъпи и да пожертва, така че да избегнем нараняването или дори убиването на нашия брак.“

В кръга всеки от партньорите казва на другия какво би се съгласил да направи, с което да помогне на брака. Именно в рамките на тези споделени виждания и готовност за конкретни действия трябва да бъде открит желаният от двамата партньори компромис. Понякога единият от двамата може да прояви готовност напълно да се откаже от своята позиция, но обикновено се налага да бъдат водени преговори и да се постигне компромис. Единият партньор би могъл да каже примерно: „Съгласен съм ти да харчиш толкова и толкова. Тази сума е доста по-голяма от това, което бих искал да се харчи, но като ти я предлагам се опитвам да постигнем компромис.“ Другият би могъл да отговори: „Ще огранича сумите, които харча, до еди колко си – тоест, ще си позволявам далеч не толкова, колкото искам, – но по-малко от това не бих приел.“ Ако всеки от партньорите се съгласи да се съобразява с онова, което е посочено като приемливо от другия, преговорите са били успешни и кръгът на компромиса е постигнал целта си: бракът е получил предимство пред личните желания.

Ако не може да бъде постигнат компромис при този първи опит, единият или и двамата партньори биха могли да кажат: „Това, което искам в момента, е по-важно за мен от брака ни. Ето защо сега ще изляза извън кръга, но имам готовност утре да опитаме отново.“ Това е своеобразен и много успешен тест. Ако партньорите си дадат една или дори повече възможности да обмислят позициите си и влиянието им върху техния брак, следващия път, когато пристъпят заедно в кръга, вече би трябвало да са готови да кажат: „За нас е по-важно да останем заедно в този кръг, отколкото това колко пари ще спестим, или ще изхарчим.“ Щом като и двамата знаят, че са готови да го направят, между тях пак ще има различия, които обаче постепенно ще избледняват и ще изчезнат.

Осъзнаването, че може да бъде използван кръг на компромиса и взаимното съгласие този метод да бъде прилаган при всяко възникнало разногласие, обикновено вършат чудесна работа за постигане на съвместимост на личните нужди за оцеляване. Това простичко средство дава шанс на всеки брак. Ако обаче единият от партньорите остане извън кръга, външният контрол взема надмощие и много скоро разяжда и унищожава брака.

Нужда от любов и привързаност. Нека сега преминем от оцеляването към различията в силата на личната нужда от любов и усещане за привързаност.Важно е да се разбере, че силата на тази нужда се измерва с това колко искаме да дадем, а не колко искаме да получим. Повечето от нас биха желали да получават повече любов, отколкото обикновено има на разположение. Много е възможно между двамата партньори да съществуват значителни различия в силата на тази лична нужда, а тук всяка разлика е доста по-сериозна, отколкото тази в силата на нуждата за оцеляване (например при разногласия относно парите). Но независимо колко много любов и усещане за привързаност искаме да имаме, трябва да осъзнаем, че не можем да получим повече, отколкото партньорът ни е способен да даде. Никое човешко същество не е способно да даде повече любов, отколкото е заложено в гените му, но при болшинството от браковете това е напълно достатъчно, стига хората да имат желание и готовност да отключат и да проявяват тази своя способност за обич и всеотдайност.

Ако искам да получа цялата любов, на която е способна жена ми, имам най-голям шанс желанието ми да се осъществи, ако се постарая да й дам цялата обич и всеотдайност, на която аз самият съм способен. В тази деликатна сфера дори най-лекото отдръпване на обичта може да причини големи затруднения. В конфликтните бракове лишаването от любов е често срещано наказателно поведение. Налагащият се и контролиращ съпруг например вижда на някакво събиране съпругата му да се държи мило с друг мъж и я пита: „Защо и с мен не се отнасяш по този начин?“ А тя си мисли (но много рядко му го казва): „Ако поне малко престанеш да се опитваш винаги да става по твоему и да ме потискаш, може и към теб да се държа така.“ Другият мъж получава милото й внимание, защото в подобна социална ситуация нито на него, нито на нея би им хрумнало да се опитват да упражняват контрол един над друг. Възможно е съпругът и да не знае на каква обич по принцип е способна жена му, но тя определено е в състояние да му даде любовта, от която той има нужда. И той има основания да предполага, че тя го лишава от обичта си. Обвиненията обаче едва ли ще я убедят да му отдава повече любов и нежно внимание. Напротив, те вероятно ще доведат до още по-голямото й отдръпване. В този случай и двамата са твърде далеч от кръга на компромиса.

Внимавайте да не смесвате любовта и желанието за любов. Активното любовно желание не е белег за силна нужда от любов и усещане за привързаност – хормоналният стремеж към правене на любов е свързан с нуждата за оцеляване. На ранните етапи от всеки брак е възможно силното любовно желание да няма почти нищо общо с любовта и желанието за привързаност. Тестът за любовта и усещането за привързаност е не първоначалният горещ стремеж към правене на любов, а продължителният интерес към любовно общуване през годините, при неугасващо желание да се доставя удоволствие и любовно удовлетворение на партньора – дори повече на него, отколкото на себе си. Когато желанието за любовно общуване започне да се изпарява още в началото на брака, това не се дължи на липса на хормонално влечение при двойката. А на факта, че единият или и двамата партньори започват да чувстват, че на техния любовен акт не му достигат любов и усещане за привързаност. Тази липса не е генетично заложена – обикновено има предостатъчно любов, която обаче е била потисната от прекалено силния стремеж към контрол.

Възможно е, разбира се, между двамата партньори да има и генетично различие. Ако партньорът със силна нужда от любов и усещане за привързаност, обикновено жената, дава много от себе си в това отношение, тя може да се чувства неудовлетворена от това, което получава в замяна. Възможно е партньорът с по-слаба нужда от любов и усещане за привързаност – в повечето случаи това е мъжът в двойката – да е неспособен да даде толкова, колкото другият желае да получи, или пък да не иска да даде толкова, на колкото поначало е способен. И в двата случая има възможност за преговори, а влизането в кръга на компромиса е най-удачният метод за постигане на удовлетворително и за двамата партньори решение на конфликта между личните им нужди. Но имайте предвид, че кръгът ще постигне своето предназначение само ако двойката познава теорията на избора и е решена да я използва, за да разбере взаимните си нужди и тяхната сила на проява, съзнава какво означава качество на живот и е наясно с човешкото поведение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар