// Вие четете...

Управлението

За грешките и достиженията в прехода.

„От една беда избягал, на друга попаднал.“

Още веднъж ще подчертаем простата мисъл, която вече изказахме по-горе: съветския модел на икономика беше значително по-ефективен, отколкото западния, и СССР фактически спечели икономическото съревнование с Америка през 70-те години на миналия век. Обаче, съветското ръководство или не забеляза това, или съзнателно не се възползва от неочаквано възникналото преимущество в „студената война“. Няма да се задълбочаваме в тази деликатна тема, нека с нея се оправят историците и политиците.

Ще обърнем внимание само на следното обстоятелство: Западът правеше всичко възможно и невъзможно за това, че в хода на нашата „перестройка“ и нашите „реформи“ да прехвърли развитието на руското стопанство от релсите на „плановата и централизирано управляема икономика“ на релсите на „пазарната икономика“. Западните експерти, „професионалните икономисти“, не по-малко „професионалните“ работници на идеологическия фронт от вашингтонския обком на партията доказвали, че първият от тези модели е „неефективен“, а втория — „ефективен“ и само той може да изведе Русия като лидер на световната икономика. Но възниква законния въпрос: защо му е на Запада да извежда Русия в лидерство. Ние вече показахме, че „паричната цивилизация“ е склонна към външни експанзии и съсипване на конкурентите — както реалните, така и потенциалните. През цялата история на „паричната цивилизация“ не е известен нито един случай, страна, отнасяща се към „ядрото“ на тази цивилизация, да е свършила дори една безкористна постъпка, акт на благотворителност и помощ по отношение на други страни (макар пропагандна ПР — „пяна“ по повод на такава благотворителност и помощ да има в изобилие). Русия в очите на Запада е реален конкурент, подлежащ ако не на унищожение, то, най-малкото, на съсипване.

На това така наречено „противоречие“, което не знаем защо в нашите „върхове“ никой не иска да забележи през последния четвърт век, са обръщали и сега обръщат внимание много руски автори. Например, Валерий Подгузов е писал: „Защо американските предприемачи са били заинтересувани от замяната на «неефективната социалистическа икономика в СССР» на «ефективната» пазарна? Сигурно от голяма вродена щедрост? Та нали ако икономиката на СССР е била действително безнадеждно болна, то тя, за всеобща радост на буржоазията, би умряла по естествен път. Но бизнесмените от НАТО настоявали на това, че СССР да излекува своята икономика… чрез пазара.

А все пак трябва да си идиот, за да припишеш на предприемачите желание да помогнат на СССР да стане още по-резултатен конкурент. До Татчър в историята не е имало прецедент, когато на мошеника да му се отдало да съблазни своя конкурент да премине на «по-ефективния» (от гледна точка на изкусителя) метод на стопанисване. Образования човек би съзрял в подобни уговорки измамата. Но Горбачов и Елцин към числото на образованите люде никой и не причислявал. А и руските дисиденти винаги са знаели, но са мълчали, и за ограничеността на главатарите на «перестройката», и за онези причини, които принуждавали глобалистите настойчиво да «пробутат» на ръководството на КПСС (в това число и на Елцин) идеята за пазарната «благодат».

За високото ниво на безумност «бащите на руската демокрация», тоест ръководството на КПСС и руските журналисти свидетелствуват фактите. Например, по онова време по задание на Горбачов Явлинский (възпитаник на Абалкин) разработвал «програма» уж за преминаване на икономиката на СССР на пазарна основа за 500 дни. Явлински честичко се хвалел на журналистите, че в разработката на «неговата програма» вземат участие 200 американски професионали и че именно това обстоятелство гарантира нейното високо качество. Степента на тази глупост е по-лесно да се разбере, ако си представим за миг, че Сталин е поканил за разработването на плана за разгрома на фашистите при Сталинград професионали от германския щаб, които също така, както американските, не можем да назовем съвършени кретени. Казано по друг начин, не е трудно да си представим съдържанието на истинското задание, с което американските експерти са дошли да «помагат» на Явлински.

Въпреки това, идиотският слух, усърдно тиражиран от журналистите, за желанието на бизнесмените от САЩ да видят СССР процъфтяваща, конкурентоспособна страна е бил с възторг «погълнат» от демократичните жители“.

Ние в най-общ вид ще формулираме следната теза: цялата политика на съветското ръководство (в това число икономическата, социалната, културната, образователната и т.н.) изхождала от лъжливата представа на марксизма за общественото устройство (концепцията за обществената икономическа формация — ОИФ). Същността на тази представа е пределно проста: обществото (ОИФ) представлява съвкупност на икономическа основа (съвкупност на отношенията, свързани с производството, обръщението, разпределението и потреблението на стоки и други блага) и надстройката, където влизат политическите отношения, правото, културата, общественото съзнание, религията и всички останали аспекти на обществения живот (за по-просто я нарекли „политическа“ надстройка). Тоест икономиката (все пак е „основа“!) определя всички останали сфери на обществения живот тя е най-главната! Без да се впускаме в задълбочени съждения във философията и политологията, ще отбележим, че такава представа за обществото поставя всичко с главата надолу. Има други представи за обществото, които изхождат тъкмо от обратното съотношение: база на обществото се явява неговата идеология, общественото съзнание, религията, а ето икономиката е само надстройка над тези невидима, нематериална база. (Дадените представи се базират на цивилизационния подход към разбирането на историята и структурата на обществото, за което говорихме в началото.) И загубил „студената война“ СССР именно затова, че тази нематериална база е била в доста лошо състояние. Може да се стори на много от вас бунтарска тази теза, но нас ни погуби примитивния, вулгарния материализъм.

А нашите геополитически противници нанасяли удари на първо място по тази самата нематериална основа. Що се касае до онази икономическа машина (включително парично кредитната система), която била създадена в СССР, то тя е била с много по-съвършена и ефективна, отколкото другата, която съществувала на запад.

Накратко, руската икономическа машина е била конструирана за решаване на такава задача, като производство (средства за производство и предмети за потребление). Западната икономическа машина е била програмирана за решаване на такава задача, като потребление и разпределение на обществения продукт, а производството е заемало подчинено място. Не напразно още в началото на „перестройката“ малкото икономисти (без кавички) се опитваха да разяснят на обществото баналната мисъл: „Пазарът нищо не произвежда, той само преразпределя“. Високият жизнен стандарт в страните от „златния милиард“, както справедливо са отбелязвали тези икономисти, е достигнат чрез „преразпределение“ на обществения продукт в мащабите на цялото световно стопанство. А по-просто, за сметка на ограбването на страните от периферията на световния капитализъм. Обаче гласовете на истинските икономисти не били чути.

Гласовете на истинските икономисти се заглушавали от гласовете на „професионалните икономисти“, при това многократно ретранслирани и усилени от СМИ, които успели да станат „демократични“. „Професионалните икономисти“ всячески пропагандирали „пазарната икономика“, още повече в центъра поставили „потребителя“. По такъв начин, започнала постепенна пропаганда на това, което е прието да наричаме „духът на консуматорството“. Човекът — производител, благодарение на усилията на „професионалните икономисти“, постепенно започнал да се трансформира в homo economicus.

Ето какво по повод на подобни „извъртания“ на „професионалните икономисти“ пише В. Подгузов: „… за още по-голямо замъгляване на съзнанието на интелигенцията в икономическата литература широко се «изследва» фигурата на стокопритежателя, малко по-малко — на стокопроизводителя, много място е отделено на «маркетинга», тоест на това, как стокопроизводителя е длъжен да «убеди» купувача да похарчи всичките си пари само в неговия магазин. За купувача в икономическата литература е казано, че той е главното действуващо лице на пазара, че той диктува пазара със своите потребности и принуждава пазара да се подчинява на волята му.

Най-титулованите икономисти на съвременността не разбират, че не съществува такава професия — «потребител», понеже «потребител» може да стане само онзи, който е продал нещо за пари, откраднал е пари или е взел подкуп и затова временно се преструва на «потребител». Доказано е, че колкото повече един бизнесмен е откраднал, а чиновника е взел подкупи, толкова по щедри потребители стават те. Колкото повече един продавач може да измъкне от продажбата, толкова повече може да купи“.

По такъв начин, в центъра на „пазарната икономика“ се оказва „потребителя“, при това за придобиване на такъв статут той не трябва задължително да става „производител“ на стоки и услуги, необходими за удовлетворяване на естествените потребности на човека.

Той може да „произвежда“ наркотици, оръжие, ГМО, да прави „услуги“ от сексуален характер, „услуги“ по „поръчкови“ убийства на конкуренти и т.н.

Той също може да стане „потребител“, като заработи милион (или милиард) на фондовия пазар с помощта на инсайдерска информация.

Той може да стане „потребител“, получавайки подкупи, ограбвайки банка, придобивайки предприятие в хода на приватизацията при успешна рейдерска операция, получавайки откуп за отвлечени деца на милионер и т.н.

Той даже може да стане „потребител“, печатайки фалшиви пари (особено това се отнася за банкерите, които се занимават с операции с частично резервиране).

Последен в тоя списък на „потребителите“ се оказва оня, който със собствения си труд е произвел стоките, действително жизнено необходими на човека. Но цялата тази широка панорама от „потребители“ остава „зад кадър“ в съвременните учебници по „икономика“.

Бедата се състои в това, че при тази неблагополучна идейно духовна основа, която съществуваше в СССР, съветската икономическа машина не можа да реализира своят най-мощен производствен потенциал. Трябва да отдадем дължимото на геополитическите противници на СССР: те не се намирали в плен на марксистките догми и съумели да напипат „болните точки“ на съветското общество.

В Русия през последните години излязоха достатъчно много интересни трудове, в които се анализират отделни причини за гибелта на СССР — недостатъците на икономическата и социалната политика, подривните операции на Запада против страните от социалистическия лагер, предателството и грешките на отделни политически и държавни дейци (Ю. Андропов, М. Горбачов, Б. Елцин и др.). Обаче, следва да признаем, че до сега труд, съдържащ дълбок анализ на метафизическата природа на случилата се катастрофа, идейно духовните причини за поражението на СССР в „студената война“, у нас са крайно малко. Очевидно е, че без такова разбиране не може да се пристъпи към разработка на икономически програми за възраждане, програми за „освобождаването“ на Русия от световната финансова пирамида, възраждане на суверенната парично кредитна система. Без истинско духовно възраждане на Русия механичното възпроизвеждане на съветския икономически опит ще бъде предварително обречен на неуспех.

Русия: неотложни задачи на деня. Онези стъпки и мероприятия, които ние определихме като необходими за построяването на здрава икономика, безусловно, не могат да бъдат осъществени в кратки срокове. Те са разчетени за средна и дълга перспектива. Казано по друг начин, това са стратегически задачи. Условие за ефективното реализиране на тези задачи се явяват сериозните изменения в политическата и духовно нравствената сфери на нашия живот.

Но покрай стратегическите задачи има и още тактически, или неотложни, краткосрочни задачи. Става дума, преди всичко, за преодоляване на днешната криза. Надяваме се, че читателят е разбрал: днешната световна криза е дълга и сериозна. В края на миналото десетилетие върху нас се стовари само първата вълна на кризата. Всички разсъждения за това, че тя е отминала, са или проява на некомпетентност от онези, които правят такива заявления, или опит за пореден път да се проведе „психотерапевтичен сеанс“ за „непосветените“. Никакви кардинални изменения в световната финансово икономическа система не са направени. Само временно им се е удало да „купират“ кризата, благодарение на гигантското „напомпване“ на световната икономика с трилиони долари (Федералния резерв) и стотици милиарди евро (ЕЦБ). При това по-голямата част от 16-те трилиона долара, дадени от ФРС на най-големите банки все още не са успели да се стоварят на световните пазари. Но тази „мина със забавено действие“ рано или късно ще се взриви. От наша гледна точка, най-неотложните мерки за защита на руската икономика от „финансовите цунами“, идващи към нас от Запада, се явяват следните:

1. Провеждане на комплекс мерки по защита на вътрешния пазар. Протекционистките мерки трябва да предвиждат повишаване на импортните мита, въвеждане на нетарифни ограничения, различни форми за поддържане на националното производство (данъчни облекчения, субсидии, държавни поръчки и др.)

2. Въвеждане на ефективен контрол от страна на държавата над цените и тарифите на вътрешния пазар.

3. Всякакво стимулиране на платежоспособното търсене на вътрешния пазар — преди всичко за сметка на повишаването на доходите на населението (определяне на минимална работена заплата, разширяване на социалните програми и т.н.). Това ще даде тласък на развитието на националното производство (особено, ако бъде спрян потока на заливащите ни импортни стоки).

4. Изменение на паричната система. Преди всичко, преминаване на централната банка на страната от парични емисии по пътя на купуване на чуждестранна валута към парична емисия срещу вексели (ценни книжа) на отечествени стокопроизводители. По такъв начин, паричната система на Руската Федерация ще добие устойчивост и ще възникне възможност да се управлява паричната маса с отчитане на вътрешните потребности. При това централната банка трябва да бъде под контрола на руските власти.

5. Бюджетната система на Руската Федерация трябва да бъде преустроена за решаване на такива задачи, като стимулиране на вътрешното търсене и финансирането на инфраструктурни и други обществено значими инвестиционни проекти. Именно на тези цели, на първо място, трябва да се насочат средствата на Резервния фонд и Фонда за национално благосъстояние. При реформиране на бюджетната система паричната емисия на Банка на Русия ще бъде възможно частично да се осъществява за ценните книжа на правителството (облигации на министерството на финансите).

6. Въвеждане на ограничения за международно движение на капитали за това, че да намали или напълно да изключи дестабилизиращото влияние на руската икономика от страна на световните финансови спекуланти, а също така, да прекрати изтичането на капитали от руската икономика.

7. Въвеждане на ограничения и забрани за кредитирането на руските компании от световните финансови пазари. Преход към кредитиране на отечествените стокопроизводители с лихвен процент, пределната величина на който трябва да отговаря на очакваната рентабилност на производството. Използуване за кредитиране на ресурсите на Резервния фонд и Фонда за национално благосъстояние.

За Русия задачата за защита от кризата е даже по-актуална, отколкото за много други страни, тъй като в хода на кризата нашата страна уверено „губи точки“, нейните относителни позиции в световната „икономика“ непрекъснато отслабват. Очевидно, колкото по-слаби са тези позиции, толкова по-малки са шансовете да ни се удаде в нашата страна да реализираме стратегически задачи. Тоест да построим икономика (без кавички), свободна от букаите на лихвения процент — процента заемен, подсъден и безразсъден.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар